Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01 10:33 - Къща с две врати (29)
Автор: skarif Категория: Други   
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове:
2



 29.

 

 Е, Джин, вече е утре. Тоест едно голямо Днес. Или, казано по друг начин- доживяхме тазгодишната Бъдни вечер, която е същата като миналогодишната и като следтазгодишната. Схвана ли? Мълчиш. Ти си нямаш и понятие какво е Бъдни вечер. За теб щастието се измерва с топлината на одеялото в панера ти и с кучешката храна в паничката, с водата, която шумно излокваш, когато си жаден. Също и с игрите с това и онова, които са ти интересни, защото си сит. Това са твоите мерни единици, Джин. Според скалата на Маслоу, твоето щастие е съизмеримо с нивото на базовите човешки потребности. Но си щастлив. Това може да се види и разбере. Дори само по начина, по който ловиш снежинки с уста, по който размяташ уши, волността, с която тичаш, спокойствието, с което заспиваш, всичко това, Джин, свидетелства за твоето щастие. И то е така неизмеримо, че ти не можеш да си представиш какво ни е на нас– човеците. Какво ми е и на мен в частност. Да, изживявам мигове на щастие. Не мога да го отрека. Но при теб те изглеждат някак непрекъснати във времето. Разбираш ли? Те са константа. Докато при мен, хайде ще взема себе си за пример, щастието е на приливи и отливи. Ту го има, ту го няма. Знаеш ли какво, Джин, това е, сигурно защото много го мисля. А ти, виж, на теб не ти идва на ума. Живееш си тихо и кротко и си щастлив. Може би, защото имаше късмета да те намеря. Може би. И, може би, погледнато в съпоставка, аз не осъзнавам кой е открил мен. И ти не го осъзнаваш, но това не те прави нещастен. А аз, аз имам чувството, че не съм щастлива, Джин. Не може да се каже, че съм нещастна, но не съм и щастлива. Разбираш ли? Понякога си казвам: защо ли ми е щастието, какво толкова? Ще дойде, ще бъда щастлива и ще си отиде. Както бях снощи, Джин, когато ти лежеше в скута ми и ни беше топло, а навън снегът натрупваше своите могили, които утре ще създават проблеми на хората. Какво му е лошото на едно такова краткотрайно щастие? Знаеш ли какъв ни е проблемът на нас- човеците, Джин? Проблемът ни е, че сме ненаситни. Искаме хубавото да е безкрайно, а трудностите и гадостите- сведени до нула. Разбираш ли? Искаме да пребиваваме в едно непрестанно щастие. И знаеш ли какво още, Джин? Откъде ни идват такива мисли в главите? Може би, съвсем еретични, но, за да ги мислим, в нас живее най-дребното, с някакво необяснимо за нас обяснение, подозрение, че това, което мислим, е напълно възможно. Разбираш ли? Желаното не е неосъществимо. Ние сме родени със съмнението, че ни е отнето това щастие. Имали сме го. За да сме в състояние на почти пълното убеждение, че то е наше естествено състояние, наш възможен начин на живот, то значи, че ние сме го живели този живот, това щастие сме го живели. Нали ме разбираш? Обаче защо не го живеем вече? Има някакво несъответствие. Сякаш ни е отказано правото да го имаме. Отхвърлени сме. Забранено ни е да го притежаваме, както в някакво преди сме го притежавали. Като изгубения Рай, Джин. Знаеш ли за него? Адам и Ева извършили някакво прегрешение, пристъпили някаква забранена за пристъпване граница и били наказани. Извършили желаното, въпреки изричното запрещение. Това е било много отдавна, Джин. Много преди-та са изминали оттогава. И, може би, затова сега ние се страхуваме да сме щастливи. Защото подсъзнателно вярваме и знаем, че щастието трябва да се плати. Защо, Джин, всичко в нашия свят се плаща? Защо непременно трябва да платим? Мисля, че затова имаме празниците. Те са като подарък. А подаръците са безплатни, Джин. Те затова са подаръци. Е, понякога са предварително спечелени, предварително платени. Пак има сметка в цялата работа, Джин. Все някакви пресмятания трябва да развалят всичко. Защо трябва да заслужим нещо? Дядо Коледа носи подаръци само на послушните деца. В нашия свят всичко има някакво финансово изражение. А в моя свят, в този, който е в главата ми, няма погрешни неща. Нали ме разбираш? Ако няма престъпление и наказание (но не говоря за крайности- убийства и всякакви извращения, правилно ме разбери), ако няма правилно и неправилно, не би имало необходимост от изплащане и изкупление. И не би ли било щастие, Джин? Но, отвлякох се. Ставаше дума за едно непрекъснато и неприкосновено щастие, в което да можем да живеем, да бъдем и пребъдваме. Щастието е като постоянен източник на необходима топлина. Като топла котка в предколеден сняг, както са написали, Джин. Макар че не мога да се съглася докрай с това твърдение, защото от опит знам, че щастието може да бъде топъл Джин в предколеден сняг. Даваш ли си сметка как звучи това? – Яна се разсмя сама на себе си. – Топъл джин. Дали има общо с греяната ракия?

            Но да оставим тези лирически отклонения и да се върнем на главния въпрос. Какво ще правим, Джин? Да звънна ли на майка? Питам те същите неща от снощи. Обаче ти не ми отговаряш. А ти си единственият, от който очаквам разумен отговор. Каква ирония на природата. Да, на природата, не на съдбата. Може да съм търсила друго (вече не знам какво търся, търсила ли съм или съм си въобразявала, че е така), но открих теб. А ти си най-най-най-сладкият Джин, когото съм виждала. И сега двамата с теб сме напълно свободни и, да кажем, щастливи, и аз те питам пак какви ще ги вършим. Дали случайно не искаш да си приготвим някакви неща? Не мога да правя кучешки коледни сладки обаче. Това го уточнявам предварително и дебело подчертавам, за да нямаш свръхочаквания към мен. Тази Бъдни вечер ще ми е първата, която ще прекарам с куче и поради това се надявам да бъдеш снизходителен. Извинявай! Ти не си куче, Джин. Ти си Джин, когото толкова харесвам. Привързах се към теб. Надявам се, че и ти към мен. – Яна дърпаше ушите му и ги подмяташе насам-натам. - Леле! Ще кажеш, че съм на Оскарите или че ти се обяснявам в любов, Джин. Не е просто странно. Налудно е. Хохох!

            Така Яна говореше на Джино, държейки го върху коленете си, докато телевизорът бърбореше някакви предколедни дърдорници. 

 



Тагове:   къща,   29,   две,   врати,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 443423
Постинги: 700
Коментари: 452
Гласове: 1305
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930