Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01 17:29 - Къща с две врати (22)
Автор: skarif Категория: Други   
Прочетен: 278 Коментари: 0 Гласове:
2



 22.

 

С появата на Джино, начинът на живот на Яна се промени. Това се отнасяше най-вече за утрините. Стана ѝ навик да се събужда от мокрия език на кучето, което започна да извежда на разходка в кварталния парк. Поредната неделя от живота ѝ протичаше в същия ред: Джино се навираше между дърветата, душеше ги по кората едно по едно, за да маркира някое, а Яна стискаше каишката, за да го направлява, и вдишваше чистия въздух.

Откъм уличката с магазинчета се появи Венелин. Едното гледаше към градината и трябва да ги бе видял.

 Рано-рано си напазарувал. – посрещна го Яна, когато наближи.

Венелин мъкнеше две найлонови торбички по една във всяка ръка, които стовари на най-близката пейка, заради което Джино задърпа Яна и засумтя. Тя го обузда и придърпа към себе си, а мъжът се настани до покупките.

 Как са нещата? – попита той.

 Добре. Джино създава проблеми, но все по-често се питам как съм живяла без него. – отвърна Яна.

 Нещо ново? – продължи Венелин.

 В какъв смисъл?

 Е, знаеш.

 Ах, да. Онези тайнствени неща.

 Няма ли да седнеш? – Венелин започна да смества чантичките да направи място.

Яна завърза Джино за пейката и се отпусна на нея. Гледаше пред себе си и от време на време хвърляше по един поглед какви ги върши приятелчето ѝ.

 Не казваш нищо. – отбеляза Венелин.

 Да. – отговори бързо. – Ако имаш предвид това, което ми повери… Превръщаме се в измислени герои от конспиративен роман, не усещаш ли? А най-особеното е, че, колкото повече се опитвам да стоя настрана и да не се набърквам, толкова повече потъвам.

 Което означава?

 Странната тетрадка, която ми повери.

 Е?

 Аз не исках да я отварям. Джино настоя.

 И?

 Имаше изписана някаква дата. Стара беше- 1916.

 Сигурна ли си, че не ти се е привидяло?

 Напълно.

 Само година ли беше?

 Не. Пишеше 20.03.1916г.

Венелин се облегна.

 Датата, на която Алберт Айнщайн публикува Теорията на относителността.

Джино изджафка. Яна го нагледа. Беше се вкопчил в нещо и ровеше с лапи в пръстта.

 Ела тук. – придърпа го и го намести до краката си. После се обърна към Венелин. – Това е вече прекалено.

 Така ти се струва. Какво ще кажеш, ако чуеш, че ние не открихме нищо подобно, когато разгърнахме подвързията.

Яна премисляше, но, изглежда, не забеляза същественото, и добави:

 Ние? – гледаше зачудена.

 Да. Не съм ти казал. Срещнах се с Венелин. Живее временно при мен.

В мига, в който изрече това, край пейката почти прелетя момиче със сандали, на чиято платформа пишеше: E=m.c2.

 



Тагове:   къща,   22,   две,   врати,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 428912
Постинги: 691
Коментари: 442
Гласове: 1235
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031