Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01 18:51 - Къща с две врати (13)
Автор: skarif Категория: Други   
Прочетен: 3512 Коментари: 3 Гласове:
-11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 13.

 

Тя включи уреда, както мъжът го бе направил. Натисна горния бутон докрай, за да регулира степените, превключи ги плавно една след друга. Металните струни се намагнетизираха и заизпускаха искри. Страничният стартер се затвори. Яна бе толкова съсредоточена, че не видя създалото се електричество и нямаше повод да се уплаши. Червените и сините ленти заредуваха сигналните си светлини. Озарителят излъчи матирана мъгла, в която момичето се изгуби. Интензивността на полето се подсили и антената затрептя. То не се разкъса, а запази целостта си, в която Яна потъваше. Когато страничното копче прицъка в изходно положение, тя се бе върнала.

 Двадесет минути е сеансът. – констатира Венелин. – Как си?

Яна бе отнесена в първата една минута от завръщането си, но отговори, че се чувства добре. Поиска да седне. Венелин бе весел. Бяха успели. Бяха постигнали общ успех.

 Искаш ли вода или друго?

 Ще допия, каквото си ми сипал. – още говореше зашеметена.

 Срещна ли някого? – заразпитва я.

 Да. Преди да стигна далеч, видях дете с книга. А после беше разговорът.

 С кого?

 Беше ти. Но имаше и още хора- невидими. Усетих ги. Не мога да ги назова.

 Супер! – малко остана да подскочи. - Виждаше ли се полето отстрани?

 Не. Виждах само теб и Озарението.

 Значи, всичко става само в ума ни или в съзнанието…

 Да. Контактът се осъществява там.

 При мен нямаше разделение. Полето беше пълно- като пашкул или капсула. Само силата му нарастваше до плътно сияние. Светлината не дойде от процеп, бе навсякъде.

 Не като при мен.

 Да. И това, което ми каза…

 Какво беше?

 Няма да го видиш, Пътят е скрит. Какво се случва, няма да разбереш. То е Тайна. Но ще бъде твоя, ако ѝ позволиш да се прошепне.

 Това мои думи ли са?

 Да.

 А в моето озарение знаеш ли какво ми каза ти? Знам Тайната, сама ми се подсказа.

 Което е май почти същото.

 Аха. Имаше ли още?

 Да, но сега мисля за по-общото. Смятам, че това „място“ е във всеки. Щом и аз бях в него… Общо е само в смисъла на достижимо за всекиго. А защо беше точно ти? Излиза, че, свързани тук, сме свързани и там. Спрямо това, необяснимо е, че в пространството не присъстваха мои близки и приятели.

 Защото не са събудени за него. Може би, са били, но без лицата си.

 Като онези зародиши в „Матрицата“. Тоест, световете са отразени един в друг.

 Да.

 Защо са разделени тогава?

 Не са. Забравили сме връзката и пътя между тях. Засипали сме ги със страх, съмнения и отрицание.

 Колко глупаво.

 Нали?

 И аз исках да остана в тази глупост. Но защо чрез озарител? Ти можеше да ми разкажеш, а аз да го приема.

 Това, което наричат „Бог“ е субективно преживяване. То е най-сигурният път към вярата. Не можеш да преживееш преживяното от друг. Не и по неговия начин.

 Бог? Ти нали беше учен?

Да. И още съм, но, да кажем, съм почитател на ретрото.

А могат ли двама да имат еднакво изживяване в еднакъв момент?

Той не отговори.

 

            Ако за Венелин влизането в Ореола бе Озарение, Яна нарече своето- Осияване. И за нея бе невъзможно да опише пребиваването си там, ако изобщо можеше да се твърди, че бе посетила друго място. Онова, в което бе убедена: че не бе същата. Неизразимо бе. Как едно цвете да разкаже какво е да си семе, пъпка, цвят, пресъхващ стрък?

            Яна бе преминала границите на своите вътрешни деления. Бе се изкачила на върха на своята завършеност. Пълното съгласие се предшества от пълно отрицание. Везните се бяха заковали в средата, която отсъства. В това няма нихилизъм. Бе Тайна, която не се изрича, а се преживява. Какво е преминаването по мост, ако не преминаване по мост? И какво е прекосяването на небесен мост, ако не прекосяване на небесен мост? Не съществуват тук и отвъд, а само отделни моменти на съзнавано и несъзнавано „сега“, които се движат в неподвижна линия, положена в неподвижен център. Центробежността на множествата от „сега“ се пораждат и завръщат центростремително във вечен миг.

            Ние едновременно сме и не сме. Присъстваме и отсъстваме. И когато присъстваме сме в едно с друго присъствие, но в отсъствие спрямо други присъствия и отсъствия. А когато отсъстваме сме в едно с друго отсъствие, което се превръща в присъствие и отсъствие спрямо други присъствия и отсъствия. Така, едни врати са отворени, а други затворени и те сменят местата си, когато и противоположните ги сменят. Ако всички са отворени, също толкова са и затворени. Видими и невидими, се подчиняват на синхрон. Няма абсолютно безобразие или абсолютна красота. Светът се руши и създава, за да се руши и създава; за да върви и да спира в своите движение и покой, които превръщат съществуващото в несъществуващо и обратно; за да бъде всичко и за да не бъде нищо, но и двете да ги има все пак.

Яна не бе и мечтала да преживее точно такъв епизод в живота си, но бе мечтала за необикновени неща и си изясни защо Венелин не ѝ разкри в пълнота личното си изживяване. Не бе умопостижимо и затова- бе отвъд езика. Не можеше да бъде изречено. Оставаше в паметта и нямаше как да се забрави. Но липсата на думи, които да го назовават най-точно, бе естественият защитен механизъм, който го затваряше за описателство и го съхраняваше за живота, за да го достигнат само истински пожелалите.

 



Тагове:   къща,   две,   13,   врати,


Гласувай:
3
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. solharmony - 13-та
12.01 22:12
серия е постинг с номер 666 :)
цитирай
2. pompadurkreten - напомпано от мен
12.01 22:19
напомпано от мен
цитирай
3. skarif - Да.
13.01 10:47
[quote=solharmony]серия е постинг с номер 666 :)[/

Да. Чиста случайност.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 446312
Постинги: 701
Коментари: 452
Гласове: 1308
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031