Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2018 21:44 - Къща с две врати (10)
Автор: skarif Категория: Други   
Прочетен: 699 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 10.

 

Когато Венелин ѝ се обади, както беше обещал, тя направо го попита:

 Какъв е смисълът на живота ти? – беше включила телефона си на високоговорители и бъркаше смес за сладкиш.

Той не отговори известно време, заслушан в тропането на теловете по купата, които чуваше. А после каза:

 Наред ли е всичко?

 Да.

 Какво трябва да отговоря?

 Каквото смяташ. – Яна облиза пръста си, полепен със сладко сурово тесто. Проверяваше как е на вкус.

 Тези дни не мога да се оплача, че ми е безинтересно.

 Защо не ми отговориш?

 Защото няма еднозначен отговор.

 Добре. Искам да чуя нещо. Каквото и да е.

Венелин се изгуби в пауза.

 Ами… В известно отношение се изразява в това да се грижа за сестра си.

 Това тя ли беше, когато ви срещнахме?

 Да, тя.

 Извинявай, че те прекъснах. Какво друго?

 Работата ми…

 Не си много уверен. Все едно се прицелваш.

 Не. Трудно ми е. А твоят?

Тя вдигна очи към прозореца, за да не види нищо. Умът ѝ бе празен.

 Яна, да оставим това. Какво е това философстване? Животът е, за да се живее, не да се анализира. – извади я от състоянието Венелин.

Тя премести поглед към приготвяното от нея изкушение и отсече:

 Знам. – беше изсипала сместа в тавичка, взе съда за забъркване и го пусна в мивката при другите. – Десертът ми ще бъде готов точно след около четиридесет и пет минути. Искаш ли да го опиташ? Ще направя и кафе. Съботните следобеди са хубаво време. Приличат ми на черги, изтъкани в плътни цветове от здравите ръце на баба, яздила ритмичен стан в безсънни нощи, метнати подир върху плета, където слънцето ги багри още, а очите ни, нахвърляни по тях, са ненаситни.   

Яна настрои печката на нужните градуси и отвори вратичката ѝ.

 Трябва да започнеш да се занимаваш с писане. Много поетично си настроена. – каза Венелин.

 Е, ще дойдеш ли? – Яна пъхна тавичката.

Хвърли си душ и облече подходяща рокля в непретенциозен стил. Искаше ѝ се да е жена, без да го натрапва. Бе забравила какво е. Венелин бе откликнал на поканата ѝ и тя желаеше да събуди онази женствена и привлекателна същност, която къташе за черни дни. „Приличам на антика, изтрила праха от себе си, за да вдигне цената си. Колко съм жалка!“

 Не си жалка. Хубава си. – каза ѝ на прага.

Тя се изчерви.

Трябва да беше свикнала с четенето на мисли, бе се изключила за него или Венелин бе тактичен и не си позволяваше да рови в главата ѝ и тя не усещаше присъствие. Повече не изпита онова стягане, като да е притисната до стената с дуло в слепоочието. Преживяла го беше и затова- приела или обратно- приела го бе и затова- преживяла.

Стоеше пред него, прилична на полско цвете- крехко, но устойчиво, незабележимо, но за обиграното око- съкровище посред пустиня.

 Къде отиде онова уверено момиче, онази смела жена, която видях за пръв път? – прекрачи Венелин и връчи чантичка на Яна.

 Какво е това? – запита го, преди да надникне в нея.

 Не е на хубаво да се ходи на гости с празни ръце. Да влизаме.

Яна се отмести.

 Как са родителите ти? – разговори се Венелин, когато седнаха вътре.

 Добре са. А ти?

 Почивам си от Мена. Тя е фурия…

 Мена?

 Исках да кажа Ирмена- сестра ми. Понякога се държи безобразно и да я наричам така е най-безобидното отмъщение от моя страна. Трябваше да ви запозная, но стана бързо и неочаквано.

Яна осмисляше казаното, а после рече:

 Не ми изглеждаше да е лошо момиче.

 Разбира се, че не. Но ми се налага да си я отглеждам.

 Тоест?

 Тоест, само двамата сме си.

 Разбирам. – Яна бързо смени темата. – Искаш ли да донеса, каквото съм направила? По-точно: каквото се получи.

 Хубаво. Мога да дойда с теб и да направя кафето.

Докато отиваха към кухнята, Яна бъбреше.

 Имах една приятелка преди, която не можеше да си случи живота. Постоянно ѝ опяваха- близки и приятели, как си го проваля, как се мисли за безсмъртна, а времето не щадяло никого, как трябвало да си опича акъла, да помислела за себе си и такива работи. А аз моя си го правя и пак не ми достига нещо.

Яна продължи да каканиже, когато влязоха в стаичката за готвене и докато режеше мекото тяло на сладкиша и редеше парченцата в чинийка с цветчета по ръбчето, а Венелин гласеше напитката.

Той вдигна глава, задържа момента и я попита защо му говори това. Защото търсела нещо. Може да било толкова дребно, колкото връх на игла, но трябва да било с колосално значение, щом я ядяло отвътре. Попита я от кога е тая история. Не можела да определи, но се превръщала в досадна паяжина, която висяла над главата ѝ и било време да я смота с метлата. Венелин се разсмя. Имала ли представа на колко години е той, овъпроси я на свой ред. Тя се загледа в него, обиколи го надлъж и шир с очи и изказа предположение. Била в пълно слънчево затъмнение. Сега бе ред на Яна да захихика. Сигурно бил на 30- не се отказа и настъпи втори път. Тц. Пак греда. И на толкова не бил. Трябва да бил пил някакъв еликсир за вечна младост или ял някаква гъба, която чрез транс те изважда от мрака му по-мъдър и удължава времето ти. Как си ги измисляла, откъде можел да се сдобие с такава. Вярно било, че някои пречиствали водата и способствали съхраняването на младостта, а други преборвали рака и можело да се поръчат по интернет, ама приличал ли на човек, който щял да се впусне да го прави, твърде бил зает с по-важни дела. На колко бил тогава, след като не била нацелила. Имало ли било значение. Е, той я попитал да отгатне, пък и да не бил жена, че да си криел годините. Как не. Не страдал от суетна болест, но защо ѝ било. Искала да разбере колко дълга е ръката разстояние между тях, на колко отстояли бреговете им и дали времето между тях щяло да се окаже мост или бездна. Да вземела наистина да се позанимава с литература, много поетична била. Той самият не си позволявал да използва терминологичния език на физиката в ежедневието си, защото хората се стряскали. Това дистанцирало и трудно се печелели приятели. Да, да, разговорът им от първата пица бил нарушение на правилото, но нямало да се повтори. Не било ли добре да млъкнат и да натъпчат дърдорещите си усти с храна, за да дадяли шанс на тишината да изпълни святото си предназначение. И какво било то? Да сглобява световете.

При тези думи Яна трепна. В края на късния следобед поиска от Венелин да ѝ позволи да включи озарителя. Той я успокои, че няма да ѝ се случи нищо лошо. Каза, че е възможно при нея преживяването да приеме напълно различно изражение и че точно това му било любопитното- да разберат повече за действието на уреда. Не я инструктира за техники на безопасност, защото опасност не съществуваше. След това тържествено обяви, че я прави член на екипа си. Условиха ден и час на събитието.

 



Тагове:   къща,   две,   10,   врати,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 877339
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031