Блогът на skarif :: ***Пиша ви от края на света. . .

Пиша ви от края на света. Тук е вечна събота, в която всички спят или са мъртви. Мирише на чимшир и слънцето е винаги насрещно. Черниците приличат на юмруци, издигнати в закана и проклятие. Безлюдно е. А дупките по улица Дерменка- те са изстрели. Те ли заличили са човеците?
Има жълти и зелени къщи. Има прасковени и от камъни. Спретнати и нови, ала празни.
Окото ти съзира пощенска кутия- вход на запустялата градина. Тя свети в нищото, ала не помни някога да са пристигали писма.
Овчарите край пътя са с кокошки. Нелепи и безлични, няма как да ги запомниш. Нито тези, дето чакат Коледа, обточват къщата си с кабели, които, дойде ли мигът, ще блеснат в пустошта за никого, защото никой не минава.
И само някакъв сръндак ще ти се мерне, затворен с куче някакво пазач. Ако попиташ, ще ти кажат, че е заловен така за кефа на човека. Който е невидим.
Тук живеят призраци. Те пият в кръчмичка. Обаче все едно ги няма. Дори когато псуват и им казват да мълчат, да не злословят, че минават хора и ще чуят, те не съществуват. Те изричат думите, ала остават някак-си безсилни. Не могат да се изкачат отвъд ефира. Ударили се в празнотата, те се връщат- като ехо някое, забравило да бъде ек. Така нощес ще те прониже глас: кълне и благославя майка си, кълне и благославя и света. Ужасът му ще смрази съня ти, ала ще си иде заранта, ще го забравиш. Понеже тук всяко нещо е забрава.
По улиците видиш ли автомобил, сватбарска музика звучи. Ала не ще се срещнеш с шофьора. Нито пък сватбарите ще разпознаеш. Невидима ръката е, която копчето е завъртяла.
Зад оградата ще те прониже с поглед Робинзон- брадясал и сплъстен, но бял, с безумие в очите, безсъзнателен и тъп.
Две рози в неспирната есен остават зад теб- пъпки сред пустиня, сътворена от Чернобил.
Вървиш самотен. Сякаш си в затвор просторен. Просторен, само твой, ала затвор. Къде са хората, къде са? Питаш се с подозрение. Завърнали са се навярно в Рая- казваш и се отминаваш. Остава само сянка, макар че слънцето е винаги високо и даже сенки няма в края на света.

Нагоре