Блогът на skarif

Не харесвам плюшени играчки, обаче на, приказвам си с една. Нищо, че отдавна надхвърлих трийсетте. Самата аз се чудя, че го правя. Той е Чъки. Умалено от Чък. Нарекох го така, когато го спечелих в игра на Фейсбук, който преди не понасях. По-вярно е да кажа: преборих се за Чъки. На финала играта се бъгна. Изхвърли ме от класирането, макар да имах нужните точки, макар да печелех. С коментарче възроптах срещу несправедливостта. Не след дълго получих мейлче, което ме уведомяваше- към мен пътува пратка. Чъки е дундьо. Прилича на бомбичка. Главата му е супер кръгла, а тялото… То е прегънато в седеж. Краката на Чъки са крачища. Почти е трудно да се отделят от дупището, което завършва с етикет. В това, че Чъки е плондер, няма нищо лошо. С този вид е съвършен за гушкане. Когато го целуваш, той е тъй надут, че те отблъсква, ама пухкаво, и те кара да го бацнеш пак. Така се превръщат в безкрай пружиниращите ти целувки. Кръгла топка е Чъки. Кръгла топка с дрехи. Светлосиня блузка- възкъсичка и ултра тясна, тъмносини гащи. С джобчета. Които не са имитация, а могат да се напълнят със семки и бонбонки. Кое днешно дете би го направило? Пὸ се ядват близалки. Едната ръчичка на Чъки е с дупка. За да се пъхне в нея близалка. Без каквато ми го пратиха. Чъки е рекламно лице. Затова е всичко: и начинът, по който изглежда, и играта във Фейса, и дупката в юмручето без пръсти. Най-забележителна и забавна е косата на Чъки. Светла и рехава, стърчи нагоре. Съвсем пънкарска история. Подредена в прическа, Чъковата коса се разделя в ситни кичури- наелектризирани. Племенникът ми нарочно ме дразни, почне ли да го роши. Най обича да го зализва. А на Чъки не му отива да е зализан. Затуй, винаги когато малкото хлапе на сестра ми се завира в стаята ми, го предупреждавам в мига, в който усетя, че акостира там, да не пипа фризурата на Чъки. И, разбира се, все я намирам сплескана. Което ми отваря работа- всеки Чъкин кичур трябва да си иде на стърчащото място. Чъки е гърбав, с кръгли очи, пришити със син конец, прилични на зъбчати колела, с огромна уста, заемаща лицето му от край до край. Тя зее. Видиш ли Чъки, той зяпа. Чъки е моят изповедник и никой не може да го измести от сърцето ми. Кой да вярва, че плюшена играчка може да придобие чак такова значение? Сладкият като поничка Чъки знае всяка моя история. Свидетел е на сънищата, които ме спохождат, но не защото спи при мен- би било прекалено предвид възрастта ми, а защото живее на раклата или на леглото до моето- зависи къде го оставя. Той е най-удобната за прегръдки играчка, която съм срещала, а не съм имала много. Можеш да го милваш по издумбеното гръбче и, докато правиш това, да му споделяш проблемите си, а смешната му коса да те гъделичка по брадичката. Безценно. Случва се да го държа за наперените ръчички и да му говоря. Събирам ги пред облото му тяло и му споделям съкровени тайни. Той само ме гледа с цепнатата си уста и сякаш от нея избълва спокойствието, което ми е нужно. Усетя ли го, притискам го към мен и го нацелувам. Чъки е мекичък и косата му започва от гърба. Да, от там. Защото Чъки няма врат. Главата му направо прелива в туловището. Няма коремче, обаче с кръглостта си съвсем наподобява Буда. Седящия Буда. Обичта ми към него е моето просветление. Достигам го винаги, щом го погледна.

Нагоре