Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
30.01.2015 12:42 -
***Малко разбирам от музика...
„Малко разбирам от музика: достатъчно, за да имам ясна представа, че не съм добър певец. Има стотици и хиляди по-добри от мен. Нито гласът ми е особено богат, нито пък имам собствена техника на звукоизвличане. Но никога, абсолютно никога през живота си не съм си позволявал да изпея една песен, без да влагам сърцето си в нея. Не чувствам ли нещо истински, предпочитам да мълча, каквото и да ми струва, каквото и да загубя. Мисля, че българската мечта е възможността да пееш с цялото си сърце. Независимо какво си- беден или богат, независимо какво работиш, независимо какви желания имаш. От стотици години страдалческа българска история са останали песни, които вълнуват и днес. Вълнуват, защото са изпети с цялото си сърце и никога не са стихвали, независимо какво ни е струвало това на нас, българите.
Нямам право и не искам да кажа на никого- постъпвайте като мен, или мислете като мен. Мога да кажа само едно нещо: правете живота си така, сякаш пеете. Независимо имате ли глас, или не. Пейте високо или наум с цялата си душа. Пейте пред хиляди, пейте само за себе си. Тази песен, която звучи във всеки един от нас е по-древна и по-мъдра от всички „американски мечти“, от хилядите биографии на успели хора. Аз не съм никакъв „откъснал се бегач по пистата, наречена „българска мечта“. Аз се чувствам част от огромния, древен български хор. В този хор са моите предци и моите неродени деца. Този хор е погълнал милиони мигове на щастие и тъга, напоили земята ни през столетията. Без него моят глас е напълно безсмислен. Нищо друго не искам да бъда, освен част от това. За това казвам, че тази книга не е автобиография. Тя е само незначително малък куплет – една фраза просто – от песен, която продължава и никога не е секвала. Нещо, което правим заедно. Благодаря ви, че ви има.“
из „За стърчането“
из „За стърчането“
Разсеяността на българина - слабост и си...
България започна да оздравява и от МИКРО...
ЛЮБОВ СТИХИЯ
България започна да оздравява и от МИКРО...
ЛЮБОВ СТИХИЯ
Няма коментари
Търсене