Според легендата тази птичка пее само веднъж в своя живот, но пее по-сладко от всяко друго земно създание.

Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери.

Тогава тя запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея.

Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва.

За съжаление най-хубавите неща се добиват с цената на най-голямата болка.

Източник: www.facebook.com/271170733001795/photos/a.271281062990762.61954.271170733001795/271824012936467/
Както и Оскар Уайлд...
Както и "Птиците умират сами"...