Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2013 09:07 - 1-ви ноември- Ден на народните будители
Автор: skarif Категория: Други   
Прочетен: 1116 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 01.11.2013 15:59


Денят на народните будители е олицетворение на жаждата на народа ни за национална и духовна свобода. С него отбелязваме потребността ни от водачи, вдъхновители и обединители и ознаменуваме делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, осъществили жадувания идеал. Празнуваме го ежегодно на 1-ви ноември като официален празник на Република България.

В освободеното ни от османско владичество отечество както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създават атмосферата и довеждат българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители. В знак на това, те не само кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. Те избират да им отдават почит като им посвещават специален ден, на който да си спомняме техния подвиг.

За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909г. През 1922г. Стоян Омарчевски- министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерски съвет за определянето на 1-ви ноември за Ден на народните будители. По това време, въпреки приемането на Григорианския календар за държавен през 1916г., Българската православна църква продължава да служи по Юлианския и денят 1-ви ноември съответства на 19 октомври- ден на св.преподобни Йоан Рилски Чудотворец. На 28 юли 1922г. Министерството на народното просвещение определя 1-ви ноември за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи- далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка, който Цар Борис ІІІ подписва на 3 февруари 1923г.

До 1945г. този свят за българите ден е общонационален празник. От тази година обаче, той е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ. В много селища на България този ден се отбелязва неофициално.

След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992г., се възобновява традицията на празника. 1-ви ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на проф.Петър Константинов- председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.

С това се изчерпва историческата справка за утвърждаването на празника и е важно да обърнем поглед към сърцевината му- към смисъла, който той носи.

Онова, което дава истински тласък на национално-освободителното движение по българските земи, е духовното просвещение на българския народ. По почина на Вазов и неговата „Епопея на забравените“, в началото и центъра му поставяме величествената фигура на Паисий Хилендарски. Той е монахът от Атон, превърнал се в знаме на българското Възраждане с едно от най-великите дела в историята ни- създаването на писана българска история, чиято цел е да събуди искрата на патриотизма на народа ни, да му вдъхне самочувствие, припомняйки му славното минало, извоювано достойно от предците ни. Незабравими остават упрекът му към пренебрегналите своето величие българи, който е особено актуален и днес: „О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш на своя език, и не думаш?“, но и заветът му: „Българино, знай своя род и език!“, с които желае да запечата стремежа ни да съхраняваме своята идентичност и да не забравяме кои сме. Продължител на неговото дело е българският книжовник, борил се за новобългарски език и култура, осъществил първата дипломатическа мисия в Русия и направил първия препис на знаменитата „История славянобългарска“- скромният поп Стойко Владиславов, страдалецът от „Житие и страдание грешнаго Софрония“-  Софроний Врачански,
            Цяло съзвездие от будители енциклопедисти оформят всички онези, които свързват живота си по един или друг начин с българското училище и просвета. Всеки от тях има свой принос и място в развитието и утвърждаването на нашето образование. Сред тях е Васил Априлов- помогнал да се построи първото българско светско училище в родния си град Габрово. В свитата на просветителите попада и Петър Берон- авторът на Рибния буквар, въвел нов начин на преподаване, придал европейски вид на нашето образование. Удивителен факт е, че един монах от Рилския манастир става и първи учител в новобългарско училище, пише първата българска граматика и създава първия български географски глобус. Иде реч за Неофит Рилски- първопроходник и продължител на идеята за превръщането на българското образование в светско. В ореола на просветителството попадат и братята Димитър и Константин Миладинови- възрожденски патриоти и учители, събрали в сборници много народни песни, пословици, гатанки и обичаи. Те са радетели за българската старина и техните книги представляват съкровищница на българската традиционна култура.

Борбата за просвета и култура е неизменно съпътствана от духовно-политическата битка, за чийто успешен завършек имат заслуга Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Благодарение на тях, българската църква придобива своята самостоятелност, като скъсва с гръцката патриаршия, и извоюва правото да се служи на български език- знаменита победа по пътя на постигане на националната ни независимост.

В оръжие на святото дело на духовно пробуждане се превръща и перото на народните будители. Възрожденският учител Добри Чинтулов създава текстовете на най-обичаните песни, които пеем и днес: „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти, любов народна?“. Те са бойно знаме на народа ни, подтикнали го към решителни действия, поддържали духа му в борбата и негови крепители и днес. Друга фигура, част и от политическия ни живот, и от църковния, и от литературния, е Васил Друмев- политически и държавен деец, висш духовник, писател, авторът на „Иванко- убиецът на Асеня“, изобличителят на пагубното гръцко влияние върху българския живот.

Един от първите български поети и писатели е Петко Рачев Славейков. И не само това. Помним го и с етнографските му описания, с любовта му към народната мъдрост, събрана в пословици и поговорки, подобно на Найден Геров, отдадени на България и българската традиция. Не можем да пропуснем Добри Войников- писателят драматург, основал първия български театър, с което положил основите на театралното изкуство у нас, подложил на критика чуждоплоклонничеството в пиесата си „Криворазбраната цивилизация“. С това призовал българите да се вгледат и да се обърнат към себе си, да не забравят своето значение и да обичат своята култура и произход. В тези редове попада най-сетне и името на проф.Марин Дринов- учен историк, просветен деец и държавник. Той е основоположникът на българската историография, член съосновател и първи председател на най-престижната за всеки народ институция, каквато е Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

С не по-малко влияние и въздействие върху духовния живот на една нация са хората на изкуството. Техните творби остават във времето и са като докосване до вечността. Такива са за нас мостовете на Уста Кольо Фичето, сякаш символично свързали епохите. До ден днешен са живи и иконите и портретите на Захари Зограф, съхранили вярата и религиозния дух на българина, помогнали му да оцелее във времето на робство.

Духовната борба най-после, намира своя израз в делото на будните революционери, нагърбили се с непосилната задача да достигнат до съзнанието на българите, да ги вдъхновят за реален политически отпор. Васил Иванов Кунчев- Левски; Съби Стойков Попович, познат ни като Георги Сава Раковски; Христо Ботьов Петков; Любен Стойчев Каравелов; Джендо Стоянов Джедов Далакчиев, или просто Захарий Стоянов; Стоян Стоянов Заимов…са само част от техните имена. Без тяхната саможертва пътят на духовното ни израстване би бил немислим, би било невъзможно неговото осъществяване. Те материализират една идея, която българинът силно желае, но изпълнен със страх, не е смеел дори да помисли. Те са го понесли на крилете си. Те са му показали какво е смелост, решителност, воля и дух и това ги е превърнало в непостижима мярка за величие. Те са нашите икони на свободата, символи на нашето пробуждане. И заслужават мястото си в пантеона на националните ни светини.

Българските просветители са били Светлината, която разпръсква мрака на робството, огънят, който разпалва духа за борба, словото, което разпилява своята благодат над неграмотните българи в очите, ръцете и сърцето на цял един народ.  За техни наследници съвременното ни общество приема всички всеотдайни в просветителското си и културно дело, отдадени на хората и загрижени за тяхното бъдеще, които желаят духовно просветление и светлина за умовете им- учители, общественици, музиканти, поети, художници, мислители…

В знак на признателност, ние им посвещаваме този ден на всеобщо уважение, в който целият български народ свежда глава пред светлата памет на тези, които му показаха пътя за нов живот и развитие. Нека го направим и ние сега! Нека свято следваме делото на българските просветители, пазейки своя род и език! Поклон!

 




Тагове:   ден,   будители,   народните,   НА,   1-ви,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. precoria - Прекрасен
01.11.2013 19:37
академичен стил.Поздрави за постинга.
цитирай
2. skarif - Ха-хах!
01.11.2013 20:00
precoria написа:
академичен стил.Поздрави за постинга.


Е, не! Има доста хляб да ям, за да го стигна, ама и нямам време вече да го усвоявам или усъвършенствам... Това го писах, защото ме помолиха и съм се съобразила с повода, та дойде малко по-патетично, но трябваше да е адекватно на аудиторията. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 877012
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031