Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2013 14:32 - Ако можех да се подменя с литературен герой, кой би бил той?
Автор: skarif Категория: Други   
Прочетен: 1771 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 27.09.2013 14:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       Ако можех да се подменя с някой литературен герой за 24 часа, бих избрала Жан-Батист Грьонуй от книгата на Патрик Зюскинд- „Парфюмът”. Не защото имам вкус към убийствата, ужаса, зловещото и патологичното. В този герой, роден в нищета и мизерия, захвърлен като непотребна вещ, отритнат и мразен от обществото, виждам феномена на отключването на изключителна дарба. Тя, разбира се, е колкото Божи дар, толкова и проклятие. Няма нещо по-смислено и правещо човешкия живот пълноценен така, както това да носиш определено качество или способност, което те отличава от останалите.

      Жан се ражда със свойството да възприема света чрез сензитивността си- да се ориентира 
в света на ароматите, без да има и понятие от химия. Наистина, примитивно и звероподобно, но не мога да подценя отдадеността на душата му да овеществи една идея- да увековечи аромата на съвършената, извечна жена. Героят е впечатляващ с изгарящата страст, с безпрекословността на своето обсебване от образа на съществуващо в ума му завладяващо ухание. Може би, точно чувството да бъдеш нежелан, отхвърлен и зачеркнат като човешко същество отключва силата на това да обикнеш- защото така бих могла да нарека вманиачената влюбеност на героя в ароматите. Лишен от любовта на майката- даденост за повечето хора, захвърлен на бунището, чрез своята патологична страст той сякаш иска да даде на света това, което сам светът е бил длъжен да му даде. В това има величие и трагизъм- да създадеш любовта, когато самият ти си бил лишен от нея. Струва ми се, че тя е запалена в него чрез нюха на преследвача и дивото животно, които носи в себе си от самото си раждане, но пламва човешки у него, когато неволно убива първата си жертва. Тогава се ражда налудничавото преследване на неземния аромат на чистота и девственост, които той усеща в аурата на убитата девойка. Откритието, че тя повече не би могла да излъчва ангелското си ухание, натъжава Жан, но и става повод за неговото търсене да съхранява дъха на живото и неживото, отключвайки му дверите на парфюмерийното изкуство.
    Жан-Батист Грьонуй не просто създава парфюми. С всяко свое творение, получено чрез експеримента на смесването, той подарява на света нови усещания, дава възможност на хората да се почувстват различни и извисени в измеренията на красивото. Неговите парфюми са антитеза на мизерията и зловонието, от които героят произлиза. Те са сякаш опит да зачертае мрачната страница на своя произход, да я пренапише по свой творчески път. Жан се опитва да редактира света- да му покаже, че би могъл да бъде ефирен и фин. Да бъде изпълнен със святост, защото това, което върши героят, е свещенодействие- да събудиш чувствителността на човешката душа, да я докоснеш и да я накараш да полети към забравени от нея места, да я поведеш, за да се извиси и да си спомни своята висша природа, не би могло да се нарече по друг начин. Жан упоява и хипнотизира човеците чрез своите творения. В подтекста би могло да се разчете, че чрез убийствата си той извлича съвършеното, есенцията на жената- нейната душевна чистота и, вплитайки я в сложната мрежа от въздушни благоухания, успява да постигне въздействие, будещо съзнанието на хората, приспиващо ги за грозното и отнасящо ги в забрава. В своите цели Жан е невинен, но е казано- пътят към ада е постлан с добри намерения.     Предполагам, не бих имала силата на Грьонуй да убивам, за да постигна идеята на живота си, вероятно защото все още нямам и, струва ми се, няма да имам такава. Но може би в това е величието- да носиш мощта на римляните, които виждат целта и не съблюдават средствата. Още повече, че в случая на Жан целта не е лично облагодетелстване. И все пак, ако можех, бих избрала такова денонощие, в което той бленува да създаде нов аромат, мозъкът му трескаво работи, прехвърляйки всички възможни комбинации и пропорции, а не времето, в което се превръща в прецизен свещенодействащ убиец. Бих искала да разбера какво е да гориш в непрекъснато, незнаещо предел желание да сътвориш, да създадеш, да превърнеш в реалност нещо толкова висше, почти нереално, но така красиво и истинско. Да бъдеш отдаден до умопомрачение и самозабрава на един образ, на една представа, загубвайки чувство за реалност до степен, в която да пожелаеш да умъртвиш, сякаш да хербаризираш, да затвориш, да заключиш, да вградиш нещо невеществено, каквото е ароматът на женската душа, в реален символ, който да носи същността на живота, на любовта... Да тръгнеш против естеството на света, за да му върнеш естеството... Да поискаш да запълниш адската липса на небесното и чистото (Франция през 18 век е мръсна и воняща, както в пряк, така и в морален смисъл). Да се превърнеш в зъл гений, за да скандализираш света, във фетишист, преследващ ефира на женствеността... Да прекрачиш границите на човешкото и да пристъпиш моралните норми, заради това да дариш на хората удоволствие, заради което да бъдеш приет и обикнат от тях… И това да е твоята изпълнена с болка молитва да бъдеш обичан, да бъдеш човек…     Странно, но в очите ми Жан е повече гений, творец и вълк единак, отколкото престъпник и чудовище. Известно е, че гениалността често граничи с лудостта и анормалното. Разбира се, убийствата на героя са чудовищни, макар в тях да личи не жажда за кръв, а парадоксално преклонение и възхищение от жертвата. В неговото съзнание понятието „човек” не съществува, както той не е бил такъв за родната си майка и за другите. Неговият свят е съграден от идеи и стъкленици, смесването на чиито аромати крие ключа към съвършеното им осъществяване. Жан е личност, заключена в себе си, ограничена в проявленията си, жертва сама на себе си. Той не може да се изрази по друг начин, освен чрез предназначението на своята дарба, която е и негова съдба. Това не може да не събуди противоречиви чувства и реакции- съчувствие, възхищение, изумление, ужас, потрес, замисляне, мълчание...     Бих последвала Жан само в жарта на неговото отдаване. Не и в смъртта. Той бива убит от същите тези, които го отхвърлят, и от същите тези, на които той подарява себе си- изключителен и отчаяно самотен.  



Гласувай:
5



1. photostories - Не съм чела книгата, а и след като ...
27.09.2013 17:39
Не съм чела книгата,а и след като прочетох твето мнение за главния герой съм вече прекалено пристрастна към него,за да мога да изградя собствено мнение от личен прочит.
Обърка ме-замислих се кой герой искам да бъда за 24 часа и все още не мога да си отговоря:)
цитирай
2. skarif - Извинявам се!
27.09.2013 19:53
photostories написа:
Не съм чела книгата,а и след като прочетох твето мнение за главния герой съм вече прекалено пристрастна към него,за да мога да изградя собствено мнение от личен прочит.
Обърка ме-замислих се кой герой искам да бъда за 24 часа и все още не мога да си отговоря:)

Нямах намерение да натрапвам мнение. И аз не прочетох книгата докрая, но гледах филма и ме впечатли точно това- страстта, отдадеността на една дарба, която е благословия и проява на някакви извънмерни, свръхчовешки възможности и способности, и проклятие...
Все пак, прочети книгата. Познавам хора, които не споделят моето мнение и виждане. Винаги е добре да има различни гледни точки- чрез тях откриваме истината и рисуваме пълната картина на нещата.
Благодаря за отзива! Не очаквах някой изобщо да прочете написаното... :)
цитирай
3. photostories - ;)))))
27.09.2013 22:51
Това не е натрапване на мнение-по моя воля четох и редовете ти ме грабваха.Образът наистина ти е оказал силно въздействие,а ти така си описала впечатленията си,че читателите(аз) почти оневиних заедно с теб злодея в него.И за протокола-няма да чета книгата след твоята рецензия,тя ми е достатъчна:).
Някой ден може да ни се случи да имаме различни мнения;)
П.П:Когато реша в кой(я) героиня бих се въплътила за 24ч ще ти пиша.За момента нямам дори смътни идеи.:)
цитирай
4. precoria - Завладяващо четиво, поне за мен.
11.10.2013 22:42
И аз не съм чела книгата и не мога да посоча герой в който бих се въплатила, но искам да кажа, че пътя на твоя герой е прав. Прилича ми на Разколников.Има разкол между идея и природа,има вътрешен контрапункт, но има и проверка на личността-способна ли е да се възроди след най страшното свое падение.И на всичкото отгоре да роди любов.Подхванала си руска тема,където се отива отвъд съзнанието и развръзката е в дълбоките подземия на безсъзнателното.Както винаги си връх!
цитирай
5. skarif - О, благодаря за върха, макар че мога да оспоря...!
14.10.2013 13:44
precoria написа:
И аз не съм чела книгата и не мога да посоча герой в който бих се въплатила, но искам да кажа, че пътя на твоя герой е прав. Прилича ми на Разколников.Има разкол между идея и природа,има вътрешен контрапункт, но има и проверка на личността-способна ли е да се възроди след най страшното свое падение.И на всичкото отгоре да роди любов.Подхванала си руска тема,където се отива отвъд съзнанието и развръзката е в дълбоките подземия на безсъзнателното.Както винаги си връх!

Решението е ясно- героят трябва да умре, да бъде убит от тези, които са се опиянявали от плодовете на неговата дарба и неспособни да престъпят моралния закон. А един талант често е такъв, именно поради вродената свобода и способността да го надскочи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 877205
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031