Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2013 21:50 - Особености на виртуалния свят/Да се направим на умни
Автор: skarif Категория: Други   
Прочетен: 1838 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.11.2013 15:42


           От няколко години сме т.нар. интернет потребители. (За началото и хронологията на навлизането и популяризирането на интернет в България тук: www.digsys.bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/bg) 
Всяко наше действие в този свят ни прави потребители, които имат достъп до информация от най-различни области и сфери на живот. Той е средство и за контакт, за разглеждане и публикуване на материали. Интернет е нова социална област, където се осъществяваме като личности със своите особености и характер.


Виртуалното пространство е колкото забавно, толкова и опасно. Главна негова особеност е анонимността на потребителя. И в същия този момент я съчетава с един индивидуален и личностен ексихибиционизъм чрез социалните мрежи и подобните на тях сайтове и форуми. От анонимността, а и от бързината, с която посланието ни достига до множество от хора, произтича по-голямата лична свобода на изразяване. На всеки е позволено да сподели мнението си по всеки въпрос, който го интересува. И не само това. Възможно е да попита и потърси информация и помощ за проблем или въпрос, които го вълнуват и интересуват. Виртуалният свят може да ни предложи пространство, в което да градим своето реално Аз, но и обратното- да симулираме желана от нас представа. От последното произтича следващата особеност- симулативността, илюзорността, фикционалността на интернет. Ето какво ни казва чичко Гугъл за значението на думата „виртуален“- „като истински". Пояснява, че съществителното изпълнява същите функции и предназначение като реално съществуващо, но няма физическа (механична, онтологична...) реализация и е резултат на мисловна дейност- измислен образ, фантазия на индивид, нещо, което е резултат от взаимно споразумение или внушение. Най-често се употребява, когато програмен продукт (също резултат на мисловна дейност) реализира в електронен аналог нещо физически съществуващо- виртуален тренажор, виртуален пост терминал за електронно разплащане, виртуален моден салон, виртуален свят и т.н.). Виртуален образ на реален предмет може да се получи и в резултат на оптично, електронно или друго преобразуване.
И какво излезе сега? Че виртуалният свят само наподобява реалния. Той е негов отпечатък. Копие. Понякога неточно копие. Че, пребивавайки в интернет, ние живеем в един мисловен, направо измислен свят- свят на въображение и безброй възможности.
От това произтичат също толкова безброй последствия. И психически, и психо-физически. Като продукт на човешкото мислене и въображение, виртуалното пространство ни въздейства като всяка друга творба на изкуството. То проправя пътека до нашия вътрешен свят. Въвежда в него своите образи, шаблони и модели. И това е вид манипулация. Затова и негова особеност е именно манипулативността- способността му да внушава и гради представи, които невинаги отговарят на нашите. Пряко свързана с това е и сугестивността му. Изразява се във факта, че този виртуален свят, чрез многообразието на информацията, която предлага (много често тя е в хаотичен вид- на една страница човек може да се сблъска с доста разнородни текстове, изображения и т.н., които бомбардират съзнанието му с неподозиран подтекст, и то само за един относително кратък времеви момент), може да внушава съдържание и идеи, да провокира асоциативни връзки в нашия ум, даже реални действия. Това е, колкото полезно, толкова и притеснително. За психиката, преживяванията и процесите, които предизвиква виртуалният свят, са същите като в реалния. С тази разлика, че са по-интензивни, развиват се по-бързо, отколкото в действителността. Понеже е скъсен периодът на дълбочинното осъзнаване и обработване на получаваната информация. В този смисъл, виртуалният свят ни подтиква не към качествено задълбочаване, а към количествено разширяване на полето на данните, които разглеждаме. Той е хоризонтална култура.
В известен смисъл, интернет не засилва стремежа към знания. Напротив, той е като огромен вселенски архив, в който винаги и по всяко време може да бъде намерено всичко. Затова и той не ни подтиква към ползване и трениране на паметта ни. Обратно. Той предоставя нужното ни в готов вид, без да има нужда да се напрягаме особено. Не е необходимо да помним нещо, което е вече запаметено, макар във виртуален вид. Това прави този въображаем свят продукт на потребителското общество.
Със сигурност, могат да се добавят и още особености и характеристики. Според мен, тези са основните. За да нямаме  проблеми, прекарвайки времето си в тази симулирана реалност, трябва да знаем, че в интернет: 1.нищо не е такова, каквото изглежда или за каквото се представя; 2.да не приемаме нищо лично; 3.да не се поддаваме на провокации, които целят да изкривят реалната ни представа за нещата; 4.да приемаме виртуалния свят като един условен, фикционален свят (точно като една книга, пиеса, филм или друго произведение на изкуството), който има свои правила и закони, които е добре да спазваме; 5.да не прекаляваме с виртуалните си преживявания, защото рискуваме да им позволим да доминират над здравословната ни реална среда и да забравим за физическия свят; 6.и не на последно място, да си прекарваме добре, забавлявайки се и търсейки и ползите от това творение на човешкия ум, което има способността да усложнява, но и да улеснява живота ни.  




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 877422
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031