бяло платно картина нерисувана
празна стая
с мълния кълбо
мълчаливи четки
време проскубано
млъкнала палитра
акостирала скръб
край бряг на тъга
пътека която изчезва
вехнеща без ключ врата 
дърво измислено несъществувало
сянка на куче зад призрачен ръб
дъга неслучена 
кубче на рубик с квадратче недоредено
мираж на лъч непрероден
телефонен номер скъсан сменен
апатични бурени
отживели влакове
нижат брошки дни
трохи за гълъби непристигнали
оглушели погледи сънливи и рошави
неуловен синхрон в удавено преди
думи в скрабъл спрени
неотредени за никого спомени
дъно с пясък прегорял
няма огън няма име няма теб никого няма в несторено няма прелет за верни криле няма вятър попътен няма корени бликнали няма посоки няма обувки босо безхлебие безнебесно плие липсва земя липсва дух липсва мощ на кредит е сухо е непрелели стрехи от сняг претъгувал на най-красивото лято неизгрели сияния няма гугъл
невидимо сечение
най-вече
погълната от отсъствие
преляла в предречие
едва чуто съмнение
сред съмнителен свят
на върха на погубено нямане
от празнота препречена
липсвам
аз