антигравитация
взрив
ставам хиляди късове
чието начало
е само каприз
пазители мои
са пораснали дъждовете
напояващи джунглата
в зелено поречие
изтъркулвам стъклата
натрошени в очите ми
изкривили тревата й
мечтали прочитане
с пръсти на жрица
ги подрежда колибри
малка птица
реди екслибрис

цветът
на вишната
е пролятата
кръв
на предишното
то не е
вече
смърт

позна ли ме
сега прекосих
звънът отзвънял
бях аз
чрез мен ти
протичаш
чрез мен 
ти си
чрез мен
се топиш
в маранята
на утрото
милвам те

камъчета
под водата
тича тя
не бягат те
трептят
в прегръдка

червено слънце
бели ръкави
очи незабравени
спомени
нечии
стават

с еднаква тишина
се докосват
диханията на света
с еднаква тишина
се отронват
капки роса
с еднаква тишина
длани полагат
семена във пръстта
с еднаква тишина
раснат цветя