преследвачо
на опашката
на битието
моля те
да ми простиш
обичам Африка
и цветовете й
сънят ни сам ще се приспи
по пътя ни към Азия
където е прието
да му устоиш
когато се събудим с теб
ще бъдем само вик
от онзи дъх
когато ни създаваха
а сенките на драконите
падащи звезди
ще бъдат първороден миг
на преодоляното

разюздан кикот
залюля
камбаните
между ръцете й
протегнал
в сладострастие игла
полепваше
меда
между бедрата й
люлееше се слънцето
галактиката се люлееше
трепереха във стонове
текнали отвътре
погълнали времето
огънали времето
в последна агония
гладували
години светлинни
черните дупки
тя бе мрежа от фибри
бе арфа
роял
контрабас
а той объркано
виеше
драскаше
с нокти
нерязани, хрипкави
не бе пушил отдавна
не и нейния фас
беше несвършено
валеше неспирно
оставаше сушаво
пропукани извори
стелеха
сгушено
сласт