оставих душата си гола в небето
без безмилостна сянка останах посърна жадна като цвете жадна посред вана нирванна 



 

чувах само огъня на свещите
вслушах се да доловя и своя
топли бяха гласовете им,
отварящи пещите
на греховете и покоя
от всичко запомних едно:
жена с цветен шал,
със сълза,
с цветовете му която избърса-
най-искрена молитва беше тя
тревожех се,
че съм така и аз безмълвна
и безсмъртна,
че така и аз се търся
тя спаси ме
тя ме върна
молбата й 
в пламък 
бе се превърнала