След трийсет
някой друг
заживява в нас
Неусетно се вмъква
и започва да диша
Взема дъха ни,
не разбираме с чий глас
устата ни, гърлото
почват да сричат
Смели са някои
Запознават се с него
и до края разбират
кой и защо е
Други страдат
и мразят се,
неразпознали се
в огледалото,
кой крадешком
населил е стаята,
кой вместо тях
е започнал да пише
След трийсет
някой друг
оживява в нас
Пристъпваме плахо
Шепнем тихо
Повече мислим
И знаем:
вече няма как
да се спуснем
стремглаво
в предишното,
щом неизвестното
в нас е,
щом нас населява,
щом досущ на него
приличаме.