Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 04.06.2013 г.
04.06.2013 08:25 -
Акули усмихнати
Стадо акули.
Усмихнати.
Летят в насрещното.
Пясъчни кули са,
серия нули, строшили
предвечното.
Громящи безсилието,
сгромолясват полудите.
И защо са им, да се чудите,
усмивките цепнати-
така за пред другите,
и опашките криви,
Океана подплясващи,
вълните възраждащи
с удари груби?
Та нима вечността,
която дава им стадото,
ще спаси тленността им,
ще ги лиши от страдание?
Та нима сериозният
поглед в очите им,
заличил звездния блясък,
просветнал в зъбите им,
не говори за болката
на раните от харпуните,
за нетленния полъх
на премълчаното в думите?
И нима неподвластни са
на докосване нежно,
вместо вик гръмогласен,
яростта им разпалил
диво и гневно?
Не спират акулите.
Те препускат подмолно.
От поглед изгубили
гърба им фриволен,
ще бъдете
тяхна храна и доволство,
приятно това
ако на вас ви се струва…
и косите си искате
с вой от мъка да скубете,
подобно на Йов
в корем от любов
да се погубите…
да се погубите…
Търсене