Аз съм само прашинка
на тихо вселенско дъно,
в перспектива обърната крива -
това съм. Друго не мога да бъда.

Обаче задуха ли онзи-
онзи космически вятър,
оста за секунди ще врътне.
И аз,
прималяла от тъмното,
и аз,
прималяла от чакане,
откъдето дошла съм,
там ще се върна.

Ще бъда на гребена ярък,
в заревото на нова звезда.
Ще бъда отново прашинка,
но прашинка в светлинна вълна.
И, изправила кротко глава,
ще бъда мечтата си-
светлина на света.