Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 09.05.2013 г.
09.05.2013 20:50 -
Студент написал "Мила родино"/150 години от рождението на Цветан Радославов
(Материалът е от печата)
Тази година празнуваме 150 години от рождението на автора на текста и музиката на българския химн Цветан Радославов. Той е наследник на видните възрожденски фамилии Павлович, Хаджиденкови и Радославови, които го възпитават в родолюбив и ученолюбив дух.
Завършва класическа гимназия във Виена, история и славистика в Карловия университет в Прага. Докторант е на известния философ прф.Вунд в Лайпциг, при когото защитава дисертация и получава степен "Доктор по философия и Магистър на изящните изкуства". След завръщането си в България чете лекции по експериментална психология във Висшето училище в София и преподава в І, ІІ и ІІІ столични мъжки гимназии. По-долу поместваме неизвестен спомен за него от колегата му в учителското поприще Тома Попвърбанов.
"Искам да споделя моите впечатления и спомени за Цв. Радославов, с когото отблизо се познавах. Учителствах в ІІІ-та Софийска мъжка гимназия през последните му учителски години преди неговото пенсиониране, т.е. около 1926-1928г.
Цветан Радославов, вече доста застарял, малко попрегърбен, скромно, но винаги чисто облечен, със закачени зад ушите очила, бавно се изкачваше по стълбите за горния етаж на гимназията, за да пристигне навреме и да заеме в учителската стая постоянното си място в югоизточния ъгъл до прозореца, в близост до вратата на учителската библиотека, в която бе разположено пианото. Почти винаги, когато бе свободен, той сядаше пред пианото и тихичко свиреше. При свободно време беседваше с посетителите си колеги. На подобен разговор веднъж се случих и аз, когато разговаряха за хубави български песни. В разговора вземаше участие и учителят по музика Никола Блажев, който, като говореше за "Мила родино", подчерта, че това е много хубава наша песен, но ако на едно място (без да се уточни) бъде преправена, ще стане още по-хубава. Всякога внимателен и въздържан, Радославов, сега малко възбуден, каза: "Вие се гледайте цигулката и по-здраво дръжте лъка, а авторът навярно достатъчно е мислел за това, което е написал." В този момент звънецът приканваше вече за час и учителят по музика, малко смутен, бързо излезе.
Радославов бавно и спокойно продължи прекъснатия разговор за "Мила родино", като заговори за студентството си в Прага, Виена и Лайпциг. Постепенно той ни разказа как е била създадена "Мила родино". По това време той е дружал със студенти- руси и поляци. Намирали време и да се позабавляват и попеят. Руските и полските студенти много сполучливо изпълнявали хорови песни. За голямо съжаление на Радославов българските студенти доста безредно пеели. Той решил да ги подготви, за да се отсрамят пред своите гости. Под негово диригентство и при негов акомпанимент на пиано започнали репетиции и нашите студенти успешно усвоили съчинената по негов текст и музика "Мила родино". На една следваща среща, на която, освен руси и поляци, дошъл ред и на българите. Радославов сяда пред пианото и дава знак да започнат. Българските студенти с такъв успех изпели "Мила родино", че тяхното хорово изпълнение възхитило гостите, а шведите още същата вечер успели да научат тази възторжена песен. Не след много и руси и поляци с увлечение изпълнявали хорово "Мила родино" заедно с българските си колеги.
Радославов не ни разказа подробно, а само загатна за големия изблик на патриотичен възторг, с който е била изпълнена "Мила родино" от завръщащите се с параход български доброволци, прекъснали студентските си занимания, за да се притекат през Сръбско-българската война в помощ на скъпата ни родина."
Можем да си представим с каква сила и вдъхновение е гръмнала "Мила родино" на палубата, когато параходът е навлязъл в български води, а далече на хоризонта се очертавал величавият силует на нашата "горда Стара планина".
Тази година празнуваме 150 години от рождението на автора на текста и музиката на българския химн Цветан Радославов. Той е наследник на видните възрожденски фамилии Павлович, Хаджиденкови и Радославови, които го възпитават в родолюбив и ученолюбив дух.
Завършва класическа гимназия във Виена, история и славистика в Карловия университет в Прага. Докторант е на известния философ прф.Вунд в Лайпциг, при когото защитава дисертация и получава степен "Доктор по философия и Магистър на изящните изкуства". След завръщането си в България чете лекции по експериментална психология във Висшето училище в София и преподава в І, ІІ и ІІІ столични мъжки гимназии. По-долу поместваме неизвестен спомен за него от колегата му в учителското поприще Тома Попвърбанов.
"Искам да споделя моите впечатления и спомени за Цв. Радославов, с когото отблизо се познавах. Учителствах в ІІІ-та Софийска мъжка гимназия през последните му учителски години преди неговото пенсиониране, т.е. около 1926-1928г.
Цветан Радославов, вече доста застарял, малко попрегърбен, скромно, но винаги чисто облечен, със закачени зад ушите очила, бавно се изкачваше по стълбите за горния етаж на гимназията, за да пристигне навреме и да заеме в учителската стая постоянното си място в югоизточния ъгъл до прозореца, в близост до вратата на учителската библиотека, в която бе разположено пианото. Почти винаги, когато бе свободен, той сядаше пред пианото и тихичко свиреше. При свободно време беседваше с посетителите си колеги. На подобен разговор веднъж се случих и аз, когато разговаряха за хубави български песни. В разговора вземаше участие и учителят по музика Никола Блажев, който, като говореше за "Мила родино", подчерта, че това е много хубава наша песен, но ако на едно място (без да се уточни) бъде преправена, ще стане още по-хубава. Всякога внимателен и въздържан, Радославов, сега малко възбуден, каза: "Вие се гледайте цигулката и по-здраво дръжте лъка, а авторът навярно достатъчно е мислел за това, което е написал." В този момент звънецът приканваше вече за час и учителят по музика, малко смутен, бързо излезе.
Радославов бавно и спокойно продължи прекъснатия разговор за "Мила родино", като заговори за студентството си в Прага, Виена и Лайпциг. Постепенно той ни разказа как е била създадена "Мила родино". По това време той е дружал със студенти- руси и поляци. Намирали време и да се позабавляват и попеят. Руските и полските студенти много сполучливо изпълнявали хорови песни. За голямо съжаление на Радославов българските студенти доста безредно пеели. Той решил да ги подготви, за да се отсрамят пред своите гости. Под негово диригентство и при негов акомпанимент на пиано започнали репетиции и нашите студенти успешно усвоили съчинената по негов текст и музика "Мила родино". На една следваща среща, на която, освен руси и поляци, дошъл ред и на българите. Радославов сяда пред пианото и дава знак да започнат. Българските студенти с такъв успех изпели "Мила родино", че тяхното хорово изпълнение възхитило гостите, а шведите още същата вечер успели да научат тази възторжена песен. Не след много и руси и поляци с увлечение изпълнявали хорово "Мила родино" заедно с българските си колеги.
Радославов не ни разказа подробно, а само загатна за големия изблик на патриотичен възторг, с който е била изпълнена "Мила родино" от завръщащите се с параход български доброволци, прекъснали студентските си занимания, за да се притекат през Сръбско-българската война в помощ на скъпата ни родина."
Можем да си представим с каква сила и вдъхновение е гръмнала "Мила родино" на палубата, когато параходът е навлязъл в български води, а далече на хоризонта се очертавал величавият силует на нашата "горда Стара планина".
Търсене
