Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 26.05.2013 г.
26.05.2013 23:55 -
"Хавана"
zamunda.net/details.php
Великолепна класика! Не се нуждае от специална препоръка. Няма вече такива филми. Спряха ли да ни вълнуват тревожните въпроси на битието или умишлено ги избягваме, защото ни е страх от отговорите или от собствената ни неспособност да бъдем на нивото на тяхната сложност?
Филмът "Хавана" е от тези, които те хващат за гърлото. Мен специално, вече втори ден ме държи.
Робърът Редфорд- има ли думи, които са способни да поберат класата му или да ни накарат да излезем извън клишето им? Също толкова добър, колкото в "Поверително и лично" с Мишел Пфайфър. Паралелът ми се стори очевиден, а образите сходни. И въпреки това, блестящи и незабравими. Причината е не само в личното му актьорско присъствие. То е незаличимият завършек на идеята за неумолимия и жесток ход на битието, за неговата изначална противоречивост, за трагичното разминаване с възможностите и неслучването на вероятното- любовта е възможна, но не и вероятна (гениално прозрение!). Над неразрешимостта се възправят героите на Редфорд, като се извисяват с драматична сила. Поради това и трудно могат да бъдат забравени...
Великолепна класика! Не се нуждае от специална препоръка. Няма вече такива филми. Спряха ли да ни вълнуват тревожните въпроси на битието или умишлено ги избягваме, защото ни е страх от отговорите или от собствената ни неспособност да бъдем на нивото на тяхната сложност?
Филмът "Хавана" е от тези, които те хващат за гърлото. Мен специално, вече втори ден ме държи.
Робърът Редфорд- има ли думи, които са способни да поберат класата му или да ни накарат да излезем извън клишето им? Също толкова добър, колкото в "Поверително и лично" с Мишел Пфайфър. Паралелът ми се стори очевиден, а образите сходни. И въпреки това, блестящи и незабравими. Причината е не само в личното му актьорско присъствие. То е незаличимият завършек на идеята за неумолимия и жесток ход на битието, за неговата изначална противоречивост, за трагичното разминаване с възможностите и неслучването на вероятното- любовта е възможна, но не и вероятна (гениално прозрение!). Над неразрешимостта се възправят героите на Редфорд, като се извисяват с драматична сила. Поради това и трудно могат да бъдат забравени...
26.05.2013 23:25 -
Напусна ни Иванка Гръбчева
На 66 години изненадващо ни напусна кинорежисьорът Иванка Гръбчева, съобщиха от СБФД. Родното кино опустя без любимката на поколения зрители, която ни остави над 20 заглавия, голяма част от тях ненадминати върхове.
Иванка Гръбчева е български режисьор, дъщеря на Димитър Гръбчев и Митка Гръбчева. Родена е на 28.07.1946г. в София. През 1966г. се дипломира със специалност "Кино и телевизионна режисура" във Висшия институт за филмово изкуство в Бабелсберг, Германия. В периода 1967–1991г. е режисьор в Студия за игрални филми "Бояна". От 1987г. до 1991г. е художествен ръководител на творчески колектив "Алфа" в Студия за игрални филми "Бояна". Между 1984–1991г. е преподавател по кинорежисура и филмов монтаж в катедра "Кино и телевизия" при Национална академия за театрално и филмово изкуство. От 1998г. до 2004г. е преподавател по кино и телевизионна режисура във факултета по изкуства на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".
Заедно със сценаристите Братя Мормареви, писателя Георги Данаилов и оператора Яцек Тодоров, Гръбчева снима незабравимите истории на "Войната на таралежите", "Изпити по никое време", "13-ата годеница на принца", "Ева на третия етаж", "Деца играят вън", "В името на народа". Незабравим ще остане сериалът й "Жребият" с Коста Цонев по сценарий на Свобода Бъчварова.
Член на Съюза на българските филмови дейци. Награждавана е с ордени и медали.
Последният филм на Иванка Гръбчева, нейното прощаване с киното, е "Една калория нежност" от 2003г. Тогава тя споделя, че именно щипката любов е онова, което най-много липсва на съвременния свят, опитвайки се да надзърне отвъд думите и отвъд мълчанието му.
Иванка Гръбчева до последно се вълнува от случващото се в родното кино, като се радва искрено на всеки проект, създаден с професионализъм и уважение към зрителя, както и негодува срещу "алчните продуценти". Проявява завидна професионална и човешка скромност, определяйки децата като най-голямото богатство на този свят.
Поклон пред паметта й!
Източници:
novinar.bg/news/pochina-ivanka-grabcheva_NDI5MzszNg==.htmlwww.klassa.bg/News/Read/article/231692_%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0+%D0%BD%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0+%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0
26.05.2013 23:04 -
Не знаеш / Носете си новите дрехи, момчета / Darkspace
Всъщност, пристигнаха от неведомото в друг ред, но нека уважим и реда на поредната случайност. Всяка случайност си има такъв...
26.05.2013 21:18 -
***Ако нещо потопено е в красота...
Ако нещо потопено е в красота,
по-добре не го докосвай!
Да не разплетеш
ранимата му
крехка свобода;
образа му да не спреш
ти, без да искаш,
да тече в посоката
на свойта светлина-
сплетени от блясък
слънчеви нишки,
на възхита и обич
уловени въздишки.
по-добре не го докосвай!
Да не разплетеш
ранимата му
крехка свобода;
образа му да не спреш
ти, без да искаш,
да тече в посоката
на свойта светлина-
сплетени от блясък
слънчеви нишки,
на възхита и обич
уловени въздишки.
Търсене