Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. varg1
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. varg1
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. iw69
10. mimogarcia
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. iw69
10. mimogarcia
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 10.05.2013 г.
10.05.2013 16:04 -
Лицата на Мария Магдалина в киното
(Материалът е от печата, автор: Наталия Александрова; фотоси- интернет)
Историческите изследователи продължават да спорят каква точно е била ролята на Мария Магдалина в библейските събития. Църквата упорито твърди, че тя е блудница, осъзнала греха си, заради което решава да стане смирена последователка на Христос. Някои учени изобщо се съмняват в съществуването на Мария Магдалина, а през последните години се появи скандалната теза, че тя е любимата ученичка на Иисус Христос. Още от зората на киното и телевизията образът на Магдалина се приема като висока летва и еквивалент на творческо признание за известните актриси. Той е неустоим със съчетанието на първична женственост и бунтарство, които се трансформират във вътрешна чистота. Ако в театъра най-желана е Жулиета, то на екрана борбата за Мария Магдалина е не по-малко ожесточена. И има защо- актрисите, успели да се изявят в тази роля, остават в съзнанието на зрителите завинаги.
Ивон Елиман- Магдалина от „Иисус Христос- суперзвезда“
.jpg)
Прочутият мюзикъл на Андрю Лойд Уебър предизвиква фурор, който не успява да разлюлее България поради Желязната завеса по онова време.
Постановката е показана на Бродуей през 1971г. и получава смесени отзиви и от критиката, и от публиката. Самата идея, че Евангелието може да бъде представено със средствата на рок музиката е достатъчно скандална, а за капак главните герои изглеждат като хипита.
Актрисата Ивон Елиман изпълнява ролята на Мария Магдалина в сценичната постановка на мюзикъла, както и във филмираната му версия от 1973г. Това остава най-високият връх в нейната кариера. По-късно тя се занимава с музика и записва няколко песни, които се представят относително добре в американските поп класации. Една от тях е „Ако не мога да те имам“, включена към саундтрака на класиката „Треска в събота вечер“.
Елиман е от хавайски произход, което придава екзотична нотка на нейната Магдалина, но сюжетът се фокусира само в една посока на образа ѝ- смирената Магдалина, вярната последователка, готова да направи всичко за учителя си. Красивият глас и актьорският талант на Ивон Елиман ѝ носят номинация за „Златен глобус“ за незабравимото ѝ изпълнение в „Иисус Христос- суперзвезда“.
Жюлиет Бинош- два пъти Магдалина
Филмът „Мари“ излиза на екран през 2005г. и е признат за една от най-интересните интерпретации по библейски сюжет.
Жюлиет Бинош е в ролята на актрисата Мари, която осъществява връзка с духа на Мария Магдалина и благодарение на този контакт изживява вътрешна трансформация.
Много критици обвиняват режисьора Абел Ферара, че си позволява твърде свободно тълкование, тъй като му липсва опит да представи историята, както е записана в свещените текстове.
Филмът е посрещнат противоречиво. Според едни лентата е потресаваща, според други е загуба на време. Но всички са единодушни в това, че в нея Жюлиет Бинош изиграва една от най-добрите роли в своята кариера.
Тя се съсредоточава върху интимните преживявания на героинята, върху това, което я различава от останалите ученици на Христос, а именно нуждата ѝ да се свърже с Бог на лично ниво.
Чрез разказа за съдбата на Магдалина Бинош успява да извае събирателен образ на жена, която копнее да запълни празнината в себе си.
Това не е единственото превъплъщение на актрисата в ролята на библейската грешница. Французойката започва кариерата си във филма на Жан Люк Годар „Здравей, Мери“ през 1985г. Лентата е съвременна интерпретация на темата за непорочното зачатие. В нея Бинош изпълнява сравнително малка роля на млада, лекомислена прелъстителка- метафора на Мария Магдалина.
Филмът не е най-запомнящото се заглавие на Годар, но дава тласък на Бинош по бляскавия ѝ професионален път.
Барбара Хърши в „Последното изкушение на Христос“
.jpg)
.jpg)
Актрисата е един от най-големите таланти на Холивуд, но за съжаление не успява да изгради кариера, която да му бъде по мярка. Барбара Хърши участва в редица високобюджетни продукции, но режисьорите ѝ се доверяват най-често за второстепенни роли. За щастие, Мартин Скорсезе не следва този пример и я прави своята Мария Магдалина в култовия филм „Последното изкушение на Христос“. Именно Хърши дава на режисьора книгата на Никос Казандзакис , която става основа на сценария. Магдалина на Барбара Хърши е жена в пълния смисъл на думата- страстна и нетърсеща опрощение за греховете си. Скорсезе толкова набляга на чувствения аспект от личността ѝ, че змията, която символизира Сатаната и се опитва да изкуши Христос, на някои места се озвучава от самата актриса. В този филм Магдалина е представена не просто като грешна блудница, а като символ на онзи живот, от който Иисус трябва да се откаже, за да спаси света. Великолепното превъплъщение на Барбара Хърши ѝ донася номинация за „Златен глобус“ за най-добра поддържаща женска роля.
Моника Белучи в „Страстите Христови“
.jpg)
Когато през 2004г. Мел Гибсън шокира света с невероятния си филм, посветен на последните часове от живота на Христос, никой не се учудва, че ролята на Магдалина е поверена на Моника Белучи. Италианската актриса е всепризнат секссимвол като с годините възхищението им към нея нараства. „Ако лентата предизвика скандал, това е добро начало. Аз нямам нищо против провокацията“- споделя Белучи няколко месеца преди официалната премиера на „Страстите Христови“. След излизането на филма на екран някои критици заявяват, че това е най-добрата Магдалина, появявала се на екрана. Нищо чудно, че мел Гибсън лично е избрал актрисата за ролята. Сътрудничеството между двамата ражда истински киношедьовър. Филмът е изпълнен с тежки сцени на насилие и появата на Белучи има ефекта на глътка въздух за зрителите. Освен това в „Страстите Христови“ Мария Магдалина е представена максимално достоверно- тя говори родния си език (арамейски), носи дрехи и украшения от епохата, а останалата част от внушението за реализъм е постигнато чрез магията на добрата актьорска игра. Моника Белучи може да се похвали с редица невероятни роли в своята кариера, но изпълнението в „Страстите Христови“ със сигурност се нарежда сред най-добрите ѝ постижения. Българското участие в този филм също заслужава похвала. В ролята на Пилат Понтийски е Христо Шопов, а на Йоан- Христо Живков.
Мария Грация Кучинота в „Мария Магдалина“
.jpg)
.jpg)
Още една италианска красавица записва името си в почетния списък. Мария Грация Кучинота прави невероятна роля в един от малкото филми, които разказват събитията изцяло от гледната точка на Магдалина. Позната най-вече като секссимвол, във филма актрисата придава на героинята осезаема уязвимост. Екранният разказ е посветен на цялостното израстване на Магдалина като личност. В началото тя е отхвърлена съпруга, търсеща отмъщение. После преминава през тежката съдба на проститутка. Накрая среща Иисус и той пробужда нейната духовност. Филмът завършва с присъединяването на Мария Магдалина към последователите на Христос, което означава начало на нов живот и намиране на вътрешен мир. Никога няма да разберем дали такава е била истинската съдба на тази жена, а и не е необходимо, защото нейният образ принадлежи на въображението. За зрителите остава само да гадаят коя ще бъде следващата актриса, която ще се превъплъти в най-святата грешница в историята.
Историческите изследователи продължават да спорят каква точно е била ролята на Мария Магдалина в библейските събития. Църквата упорито твърди, че тя е блудница, осъзнала греха си, заради което решава да стане смирена последователка на Христос. Някои учени изобщо се съмняват в съществуването на Мария Магдалина, а през последните години се появи скандалната теза, че тя е любимата ученичка на Иисус Христос. Още от зората на киното и телевизията образът на Магдалина се приема като висока летва и еквивалент на творческо признание за известните актриси. Той е неустоим със съчетанието на първична женственост и бунтарство, които се трансформират във вътрешна чистота. Ако в театъра най-желана е Жулиета, то на екрана борбата за Мария Магдалина е не по-малко ожесточена. И има защо- актрисите, успели да се изявят в тази роля, остават в съзнанието на зрителите завинаги.
Ивон Елиман- Магдалина от „Иисус Христос- суперзвезда“
.jpg)
Прочутият мюзикъл на Андрю Лойд Уебър предизвиква фурор, който не успява да разлюлее България поради Желязната завеса по онова време.
Постановката е показана на Бродуей през 1971г. и получава смесени отзиви и от критиката, и от публиката. Самата идея, че Евангелието може да бъде представено със средствата на рок музиката е достатъчно скандална, а за капак главните герои изглеждат като хипита.
Актрисата Ивон Елиман изпълнява ролята на Мария Магдалина в сценичната постановка на мюзикъла, както и във филмираната му версия от 1973г. Това остава най-високият връх в нейната кариера. По-късно тя се занимава с музика и записва няколко песни, които се представят относително добре в американските поп класации. Една от тях е „Ако не мога да те имам“, включена към саундтрака на класиката „Треска в събота вечер“.
Елиман е от хавайски произход, което придава екзотична нотка на нейната Магдалина, но сюжетът се фокусира само в една посока на образа ѝ- смирената Магдалина, вярната последователка, готова да направи всичко за учителя си. Красивият глас и актьорският талант на Ивон Елиман ѝ носят номинация за „Златен глобус“ за незабравимото ѝ изпълнение в „Иисус Христос- суперзвезда“. Жюлиет Бинош- два пъти Магдалина
Филмът „Мари“ излиза на екран през 2005г. и е признат за една от най-интересните интерпретации по библейски сюжет.
Жюлиет Бинош е в ролята на актрисата Мари, която осъществява връзка с духа на Мария Магдалина и благодарение на този контакт изживява вътрешна трансформация.
Много критици обвиняват режисьора Абел Ферара, че си позволява твърде свободно тълкование, тъй като му липсва опит да представи историята, както е записана в свещените текстове.
Филмът е посрещнат противоречиво. Според едни лентата е потресаваща, според други е загуба на време. Но всички са единодушни в това, че в нея Жюлиет Бинош изиграва една от най-добрите роли в своята кариера.
Тя се съсредоточава върху интимните преживявания на героинята, върху това, което я различава от останалите ученици на Христос, а именно нуждата ѝ да се свърже с Бог на лично ниво.
Чрез разказа за съдбата на Магдалина Бинош успява да извае събирателен образ на жена, която копнее да запълни празнината в себе си.
Това не е единственото превъплъщение на актрисата в ролята на библейската грешница. Французойката започва кариерата си във филма на Жан Люк Годар „Здравей, Мери“ през 1985г. Лентата е съвременна интерпретация на темата за непорочното зачатие. В нея Бинош изпълнява сравнително малка роля на млада, лекомислена прелъстителка- метафора на Мария Магдалина.
Филмът не е най-запомнящото се заглавие на Годар, но дава тласък на Бинош по бляскавия ѝ професионален път.
Барбара Хърши в „Последното изкушение на Христос“
.jpg)
.jpg)
Актрисата е един от най-големите таланти на Холивуд, но за съжаление не успява да изгради кариера, която да му бъде по мярка. Барбара Хърши участва в редица високобюджетни продукции, но режисьорите ѝ се доверяват най-често за второстепенни роли. За щастие, Мартин Скорсезе не следва този пример и я прави своята Мария Магдалина в култовия филм „Последното изкушение на Христос“. Именно Хърши дава на режисьора книгата на Никос Казандзакис , която става основа на сценария. Магдалина на Барбара Хърши е жена в пълния смисъл на думата- страстна и нетърсеща опрощение за греховете си. Скорсезе толкова набляга на чувствения аспект от личността ѝ, че змията, която символизира Сатаната и се опитва да изкуши Христос, на някои места се озвучава от самата актриса. В този филм Магдалина е представена не просто като грешна блудница, а като символ на онзи живот, от който Иисус трябва да се откаже, за да спаси света. Великолепното превъплъщение на Барбара Хърши ѝ донася номинация за „Златен глобус“ за най-добра поддържаща женска роля.
Моника Белучи в „Страстите Христови“
.jpg)
Когато през 2004г. Мел Гибсън шокира света с невероятния си филм, посветен на последните часове от живота на Христос, никой не се учудва, че ролята на Магдалина е поверена на Моника Белучи. Италианската актриса е всепризнат секссимвол като с годините възхищението им към нея нараства. „Ако лентата предизвика скандал, това е добро начало. Аз нямам нищо против провокацията“- споделя Белучи няколко месеца преди официалната премиера на „Страстите Христови“. След излизането на филма на екран някои критици заявяват, че това е най-добрата Магдалина, появявала се на екрана. Нищо чудно, че мел Гибсън лично е избрал актрисата за ролята. Сътрудничеството между двамата ражда истински киношедьовър. Филмът е изпълнен с тежки сцени на насилие и появата на Белучи има ефекта на глътка въздух за зрителите. Освен това в „Страстите Христови“ Мария Магдалина е представена максимално достоверно- тя говори родния си език (арамейски), носи дрехи и украшения от епохата, а останалата част от внушението за реализъм е постигнато чрез магията на добрата актьорска игра. Моника Белучи може да се похвали с редица невероятни роли в своята кариера, но изпълнението в „Страстите Христови“ със сигурност се нарежда сред най-добрите ѝ постижения. Българското участие в този филм също заслужава похвала. В ролята на Пилат Понтийски е Христо Шопов, а на Йоан- Христо Живков.
Мария Грация Кучинота в „Мария Магдалина“
.jpg)
.jpg)
Още една италианска красавица записва името си в почетния списък. Мария Грация Кучинота прави невероятна роля в един от малкото филми, които разказват събитията изцяло от гледната точка на Магдалина. Позната най-вече като секссимвол, във филма актрисата придава на героинята осезаема уязвимост. Екранният разказ е посветен на цялостното израстване на Магдалина като личност. В началото тя е отхвърлена съпруга, търсеща отмъщение. После преминава през тежката съдба на проститутка. Накрая среща Иисус и той пробужда нейната духовност. Филмът завършва с присъединяването на Мария Магдалина към последователите на Христос, което означава начало на нов живот и намиране на вътрешен мир. Никога няма да разберем дали такава е била истинската съдба на тази жена, а и не е необходимо, защото нейният образ принадлежи на въображението. За зрителите остава само да гадаят коя ще бъде следващата актриса, която ще се превъплъти в най-святата грешница в историята.
10.05.2013 09:04 -
За щастието
Питаме се все какво е то. Казват, че си щастлив, когато не усещаш, че си. Когато не се чудиш щастлив ли съм или не, когато не казваш „нещастен съм“, а просто живееш.
Всъщност, нещастието не е нещо страшно, трагично или крайно драматично. То е само показател, че щастието си е отишло или предстои. Казвайки „Никога не съм бил щастлив“, ние изричаме лъжа. Такъв момент ни кара да се замислим кое би ни мотивирало да се чувстваме щастливи и дали някога сме изпитвали подобно нещо.
Да съм нещастен означава, че не съм щастлив в този момент. А не, че изобщо е така. Е, не знам, може и да има хора, които са перманентно в подобно състояние. „Нещастен съм“ още значи, че не съм щастлив по отношение на ситуация, миг, период, когато съм бил удовлетворен и съм чувствал задоволство за по-кратко или за по-дълго, поради някаква причина. И настоящото „нещастен съм“ просто означава, че вече не изпитвам същото. То е знак, че съм в друг етап, когато онези ситуация, миг или период просто са отминали. Преходно е, значи, щастието. И то. Като много други удоволствия, които идват и си отиват. Подобни мигове ни захранват. И е много важно да успеем да ги задържим в съзнанието си и да се храним от тях. Те са енергията ни за живот. Едни от нас са способни с много малка част от нея да сътворят и изминат живота си, а на други са необходими повече захарчета. А може би, нещастието само ни подсказва, че трябва да намерим друг път да се чувстваме отново щастливи, ако онзи е вече недостъпен, непостижим или просто не ни кара да се усещаме по същия начин. Е, това е така, само ако приемаме, че нашето щастие зависи от самите нас. Но, ако сме фаталисти и вярваме, че някой друг- бог, вселена, хората около нас, политическата ситуация, международното положение или нещо точно определено и т.н., може да ни подари миг на полет, тогава ситуацията изглежда безизходна…
За мен, дори самата мисъл, че щастието е кацало на рамото ми, е способна да ме окрили. Но само когато успея да си спомня. Е, дано не забравям…! А ако се случи, винаги мога да взема „Гинко Прим“… Ако и това не забравя, разбира се.
Да съм нещастен означава, че не съм щастлив в този момент. А не, че изобщо е така. Е, не знам, може и да има хора, които са перманентно в подобно състояние. „Нещастен съм“ още значи, че не съм щастлив по отношение на ситуация, миг, период, когато съм бил удовлетворен и съм чувствал задоволство за по-кратко или за по-дълго, поради някаква причина. И настоящото „нещастен съм“ просто означава, че вече не изпитвам същото. То е знак, че съм в друг етап, когато онези ситуация, миг или период просто са отминали. Преходно е, значи, щастието. И то. Като много други удоволствия, които идват и си отиват. Подобни мигове ни захранват. И е много важно да успеем да ги задържим в съзнанието си и да се храним от тях. Те са енергията ни за живот. Едни от нас са способни с много малка част от нея да сътворят и изминат живота си, а на други са необходими повече захарчета. А може би, нещастието само ни подсказва, че трябва да намерим друг път да се чувстваме отново щастливи, ако онзи е вече недостъпен, непостижим или просто не ни кара да се усещаме по същия начин. Е, това е така, само ако приемаме, че нашето щастие зависи от самите нас. Но, ако сме фаталисти и вярваме, че някой друг- бог, вселена, хората около нас, политическата ситуация, международното положение или нещо точно определено и т.н., може да ни подари миг на полет, тогава ситуацията изглежда безизходна…
За мен, дори самата мисъл, че щастието е кацало на рамото ми, е способна да ме окрили. Но само когато успея да си спомня. Е, дано не забравям…! А ако се случи, винаги мога да взема „Гинко Прим“… Ако и това не забравя, разбира се.
Търсене
