Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 15.04.2017 г.
15.04.2017 20:40 -
***Откъдето и да пристигаш...
Откъдето и да пристигаш,
каквото и да носиш,
колкото и богоцелунат да си,
от колкото и дарове
да прелива сърцето ти,
все ще се озовеш
отвъд ухото на вселената,
отвъд което вее Нищото,
чийто венец е Самота,
сред която си Сянка,
която не знае, че е Сянка,
защото огледалата са счупени
от забрава, че съществуват
посред космическото яйце
с черупка пропукана,
чиято светлина си ти.
Тогава чак ще разбереш,
че е трябвало да бъдеш повече бог,
че е трябвало да раснеш повече,
да си небе и аура, нектар и мед,
дълбина и око,
защото ти си обвивката,
която пази сърцевината си
от урагана на вселенския вятър;
защото ти си черупката
и ти си нейна утроба,
ти си яйцето и свирепото Нищо,
ти си всичко, което може да бъде,
докато има простори за сбъдване,
докато има равнини за създаване,
върхове за съзиране
и пещери за изгубване.
Ти си сам на себе си всичко.
Ако надскочил си всичкото,
то то ще е Чудо отвъд световете,
които наричат божествени,
ала и то е възможно,
тъй като граници няма
за плащовете на необозримото.
каквото и да носиш,
колкото и богоцелунат да си,
от колкото и дарове
да прелива сърцето ти,
все ще се озовеш
отвъд ухото на вселената,
отвъд което вее Нищото,
чийто венец е Самота,
сред която си Сянка,
която не знае, че е Сянка,
защото огледалата са счупени
от забрава, че съществуват
посред космическото яйце
с черупка пропукана,
чиято светлина си ти.
Тогава чак ще разбереш,
че е трябвало да бъдеш повече бог,
че е трябвало да раснеш повече,
да си небе и аура, нектар и мед,
дълбина и око,
защото ти си обвивката,
която пази сърцевината си
от урагана на вселенския вятър;
защото ти си черупката
и ти си нейна утроба,
ти си яйцето и свирепото Нищо,
ти си всичко, което може да бъде,
докато има простори за сбъдване,
докато има равнини за създаване,
върхове за съзиране
и пещери за изгубване.
Ти си сам на себе си всичко.
Ако надскочил си всичкото,
то то ще е Чудо отвъд световете,
които наричат божествени,
ала и то е възможно,
тъй като граници няма
за плащовете на необозримото.
Търсене