Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 04.04.2015 г.
04.04.2015 22:23 -
В средата на времето
В средата на времето…там, където няма молитва и ад… В средата на пътя, където всички указателни табели са счупени, а вятърът е прекършил всеки пътен знак… Където, покосена от тайфун, лежи узряла царевица… В средата на времето, където небето е надвесено и пътят вдига прах след всеки заблуден автомобил, където червената пустиня е населена от кактуси, забравили какво е дъжд, където няма изход, защото кръстопътят е мъртъв за своите посоки… Там някъде гори едно безмилостно слънце- опулено и жестоко. А ти вървиш- воин, захвърлил своето оръжие, и носиш само свободата си от небеса и преизподня. Гологлав, разгърден, с чело, опряно в неизбежното, ти си само стопаджия по пътя, наречен съдба.
В средата на времето ще вдигнеш ръка и онова озъбено слънце ще те заслепи през огледалото на сгрешил посоката автомобил. Ще се изтърколят по нажежения асфалт подпалените гуми. Ще те окъпят в прахоляк. Ще те отвеят. Ще метнеш фаса, догорял в ръката, върху пламтящото тяло на пясъка. Не, не можеш да запалиш пустинята. Особено червената. Огънят ѝ е в кръвта. Суши и се разгаря, докато всяка песъчинка легне в своя валог…
Отхвръкнал камък ще отскочи. Ще те фрасне по крака, от унеса ще те извади, за да зърнеш маранята в близката далечина. Един си ти по пътя си. Поредният отлитащ заблуден ще пренебрегне палеца на твоето моление. А ти не би. Защото знаеш дом какво е. Той е там, където покорна ляга средата на времето, а ти си първият орисник на свято рождение. Ти знаеш дом какво е- да те гали и обрули вятърът, а слънцето да вие плитки от косата ти, да се полепват по клепачите прашинки, да съхнат устните ти в жажда, да си представяш дъжд, да бъдеш теб…
Забравил да вдигнеш ръка, една - бретона ти разрошила - стара таратайка извива изтърбушено тяло и спира на метри пред теб. Ти не си стопаджия по пътя, наречен съдба, ти си повелител на пътя, наречен съдба…
Търсене