Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 05.04.2013 г.
05.04.2013 22:39 -
На ръба на света
На ръба на света
невъзмутимо
стоя.
Краченца
над бездна
люлея.
В лъчите
на слънцето
длани
топя,
на ледния огън
се грея.
Под мен е въже.
Уж имам опит
със покриви,
но ако мръдна
напред,
ще се удавя
във локвите.
Край дома
на орлите
спасение няма.
Само миг
да заспите,
ще си счупите
рамото,
ще строшите
коляно…
Само миг
на съмнение,
само миг
неведение,
само миг
неумение
и вече
ме няма…
На ръба на света
невъзмутимо
стоя.
Без апарат
кислороден.
И дано не е рано,
и дано не е късно…
Защото
е
жизненоважно
да знаеш
как
да бъдеш
свободен!
А то е изкуство!
05.04.2013 15:27 -
За онези хубави години
05.04.2013 11:49 -
Старите моми - Атанас Далчев
Ръцете бавно се протягат
и пее старият чекрък,
през сухите и тънки пръсти
се точат нишки от коприна
като лъчи през сухи клони
във пуста есенна градина:
то старите моми безстрастно
предат, насядали във кръг.
Те не говорят и не питат,
а всички сведени мълчат,
въртят безспирно колелото
и слушат скръбната му песен,
от сутринта в студени стаи
над стария чекрък надвесени,
и ето вече по стъклата
догаря най-подир денят.
О, старите моми печални,
които чакат вечерта,
за да отдъхнат в сън най-после
и почнат утре освежени!
Те имат тук едно богатство:
то са косите посребрени,
а в техните сърца-саксии
цъфтят цветята на скръбта.
Печалните моми що искат?
Каква надежда ги зове?
Нима ще трябва да загинат,
без радостта да ги споходи?
Ах, старите моми очакват
накрай женихът им да дойде,
последният жених да дойде
и скъса нишката надве.
1923 г.
и пее старият чекрък,
през сухите и тънки пръсти
се точат нишки от коприна
като лъчи през сухи клони
във пуста есенна градина:
то старите моми безстрастно
предат, насядали във кръг.
Те не говорят и не питат,
а всички сведени мълчат,
въртят безспирно колелото
и слушат скръбната му песен,
от сутринта в студени стаи
над стария чекрък надвесени,
и ето вече по стъклата
догаря най-подир денят.
О, старите моми печални,
които чакат вечерта,
за да отдъхнат в сън най-после
и почнат утре освежени!
Те имат тук едно богатство:
то са косите посребрени,
а в техните сърца-саксии
цъфтят цветята на скръбта.
Печалните моми що искат?
Каква надежда ги зове?
Нима ще трябва да загинат,
без радостта да ги споходи?
Ах, старите моми очакват
накрай женихът им да дойде,
последният жених да дойде
и скъса нишката надве.
1923 г.
05.04.2013 11:34 -
Кой е по-самотен- мъжът или жената?
За кого е по-тежко да остане сам- за мъжа или жената?
Защо си мисля, че репродуктивните способности на мъжа го "държат" по-дълго, отколкото жената? И какво по-лошо има от това една жена да не се реализира като майка? В биологичен и демографски смисъл, това си е направо трагедия. Макар че- какво от това, природата и без нас си се справя повече от добре. Не по-малка драма е от тази мъжът да не успее да предаде гениалните си гени за поколенията- да се осъществи като родоначалник на човешкия род, като създател...
От психологическа гледна точка, самотата е непоносима както за жените, така и за мъжете. Тук пол няма. Има човек. Човек с естествената потребност да отразява своето себе чрез партньор- постоянно огледало. Това дава опора на психиката, центрира я, заземява я, донякъде я лишава от свободата да се рее. Поставя я в една конкретност, която е някаква сигурност, заздравява я. Свободната психика има силата да твори, но неуспешното й овладяване може да доведе до разни...клинични отклонения (такъв ли беше терминът?).
Има ли съдба във всичко това? Кой знае дали така е правилно да бъде зададен въпросът... Има човешки решения, определени от собствения ни интелект и от външни фактори. Във всички случаи- осъществени или неосъществени, ние сме себе си. Това са варианти на нашето лично съществуване. Никой не може да знае кой път може да ни направи щастливи. Със сигурност този, по който сме поели с желание или с осъзнатото решение да опитаме да постигнем мечтаното щастие.
Всяко нещо, в което откриваме смисъл, всяка посока, по която тръгваме- понякога и просто защото така трябва, напластяват в нас опит и мъдрост, които са ни потребни, за да се адаптираме и да възприемаме света, какъвто е, да сме в хармония с него.
Само нощите да не бяха толкова непоносими...
Защо си мисля, че репродуктивните способности на мъжа го "държат" по-дълго, отколкото жената? И какво по-лошо има от това една жена да не се реализира като майка? В биологичен и демографски смисъл, това си е направо трагедия. Макар че- какво от това, природата и без нас си се справя повече от добре. Не по-малка драма е от тази мъжът да не успее да предаде гениалните си гени за поколенията- да се осъществи като родоначалник на човешкия род, като създател...
От психологическа гледна точка, самотата е непоносима както за жените, така и за мъжете. Тук пол няма. Има човек. Човек с естествената потребност да отразява своето себе чрез партньор- постоянно огледало. Това дава опора на психиката, центрира я, заземява я, донякъде я лишава от свободата да се рее. Поставя я в една конкретност, която е някаква сигурност, заздравява я. Свободната психика има силата да твори, но неуспешното й овладяване може да доведе до разни...клинични отклонения (такъв ли беше терминът?).
Има ли съдба във всичко това? Кой знае дали така е правилно да бъде зададен въпросът... Има човешки решения, определени от собствения ни интелект и от външни фактори. Във всички случаи- осъществени или неосъществени, ние сме себе си. Това са варианти на нашето лично съществуване. Никой не може да знае кой път може да ни направи щастливи. Със сигурност този, по който сме поели с желание или с осъзнатото решение да опитаме да постигнем мечтаното щастие.
Всяко нещо, в което откриваме смисъл, всяка посока, по която тръгваме- понякога и просто защото така трябва, напластяват в нас опит и мъдрост, които са ни потребни, за да се адаптираме и да възприемаме света, какъвто е, да сме в хармония с него.
Само нощите да не бяха толкова непоносими...
Търсене
