Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 02.04.2013 г.
02.04.2013 18:09 -
***Приличаш на римлянка в профил...
Приличаш на римлянка в профил.
Има някаква сила във теб.
В духа ти проблясва Акрополът,
на челото- златозарният Феб.
Когато решиш да обичаш,
с обич ти не рушиш.
Не страдаш, дори не отричаш.
Повелително само твориш.
Своето себе полагаш на клади,
на тях изгаряш свойте чувства.
Ръцете ти като вълшебни брави,
една любов полека ги отключва.
И все пак,
приличаш на римлянка в профил.
И Акрополът подписал се е в теб.
А някъде между скромните строфи
наднича златозарният Феб.
Има някаква сила във теб.
В духа ти проблясва Акрополът,
на челото- златозарният Феб.
Когато решиш да обичаш,
с обич ти не рушиш.
Не страдаш, дори не отричаш.
Повелително само твориш.
Своето себе полагаш на клади,
на тях изгаряш свойте чувства.
Ръцете ти като вълшебни брави,
една любов полека ги отключва.
И все пак,
приличаш на римлянка в профил.
И Акрополът подписал се е в теб.
А някъде между скромните строфи
наднича златозарният Феб.
02.04.2013 17:30 -
***Върху устните ми се събуждат думи...
Върху устните ми се събуждат думи.
На челото ми изгрява ден.
В косите ми разбудиха се струни.
Очите ми осъмват в откровение.
На челото ми изгрява ден.
В косите ми разбудиха се струни.
Очите ми осъмват в откровение.
02.04.2013 17:21 -
Шепот омаен...
Шепот омаен
на плакала птица,
аз помня окото ти
с блясък на жрица
и бялата длан,
огън вечен
що стъкна...
Крясък на птица,
кръсяк на птица...
Воалът се смъкна.
на плакала птица,
аз помня окото ти
с блясък на жрица
и бялата длан,
огън вечен
що стъкна...
Крясък на птица,
кръсяк на птица...
Воалът се смъкна.
02.04.2013 17:11 -
***Тревата от вчера...
Тревата от вчера
мечтае да бъде небе.
Тази нощ
се сънува,
облечена
в синьо.
мечтае да бъде небе.
Тази нощ
се сънува,
облечена
в синьо.
02.04.2013 17:08 -
Ще сляза тогава, когато...
Ще сляза тогава, Когато
в Лоно свещено била съм,
Когато
със житното злато
зряла съм бавно, богато.
В Око щом светът се превърне
и земята сладка жега издъхва,
а в следите ми Вятърът тръгне
край Тъгата до камък изсъхнала...
Тогава
през ярката зеница огнена,
през родилната тичинка мека,
с ръбове гладко заоблени,
сътворена отново,
аз ще се върна.
(Навеки ли?)
в Лоно свещено била съм,
Когато
със житното злато
зряла съм бавно, богато.
В Око щом светът се превърне
и земята сладка жега издъхва,
а в следите ми Вятърът тръгне
край Тъгата до камък изсъхнала...
Тогава
през ярката зеница огнена,
през родилната тичинка мека,
с ръбове гладко заоблени,
сътворена отново,
аз ще се върна.
(Навеки ли?)
02.04.2013 14:39 -
Дъжд
На влюбена жена са стъпки
тези немощни капки вода.
Дъждът си отива, но тръпкав,
като жената, отвърнала с "да".
Той ще мине по сгушени улици
с топло лоно, ласкал небесата.
Не сравнявам жената със блудница-
на дъжда носи тя красотата.
тези немощни капки вода.
Дъждът си отива, но тръпкав,
като жената, отвърнала с "да".
Той ще мине по сгушени улици
с топло лоно, ласкал небесата.
Не сравнявам жената със блудница-
на дъжда носи тя красотата.
02.04.2013 14:00 -
Омъжи се за мен
"Омъжи се за мен!"-
каза едно цвете
на друго цвете.
"Не мога."- каза то.
"Венчаха ме с пръстта
и влагата.
Венчаха ме с небето
и със буболечките.
Венчаха ме с градината
и с красотата."
"Омъжи се за мен!"-
каза едно цвете
на друго цвете,-
"Аз ще бъда за теб
и пръстта,
ще съм влага,
небе, буболечка,
градина ще бъда,
красиво ще бъда,
за тебе венчано!"
"Аз съм вече обещано-
смъртта ме обича,
животът в стъблото...
уморено той тича.
Самотата ми плаче
и аз те обичам.
Смъртта ме обрича.
Към тебе аз тичам..."
"Омъжи се за мен!"-
каза цветето на смъртта
на друго цвете.
каза едно цвете
на друго цвете.
"Не мога."- каза то.
"Венчаха ме с пръстта
и влагата.
Венчаха ме с небето
и със буболечките.
Венчаха ме с градината
и с красотата."
"Омъжи се за мен!"-
каза едно цвете
на друго цвете,-
"Аз ще бъда за теб
и пръстта,
ще съм влага,
небе, буболечка,
градина ще бъда,
красиво ще бъда,
за тебе венчано!"
"Аз съм вече обещано-
смъртта ме обича,
животът в стъблото...
уморено той тича.
Самотата ми плаче
и аз те обичам.
Смъртта ме обрича.
Към тебе аз тичам..."
"Омъжи се за мен!"-
каза цветето на смъртта
на друго цвете.
02.04.2013 13:47 -
***Лилава сълза...
Лилава сълза
насълзи
малкото дръвче
в розово.
Стъблото му
сълзата
изкриви.
Лилавата сълза
бе моя.
насълзи
малкото дръвче
в розово.
Стъблото му
сълзата
изкриви.
Лилавата сълза
бе моя.
02.04.2013 12:44 -
Една поляна е едно вълнение...
Много любимо, но не е мое. Позволявам си да го постна, защото е повече от красиво. То е като мантра, която успокоява ума и му носи наслада. Предоставям го с огромна обич не просто като спомен, а като спомен за красотата, в която сме живели някога, и за честта да бъда част от нея...
Една поляна е едно вълнение
над рани макове и
силни дървеса.
Една луна раздава
свойто бдение.
Една поляна, просъзлена
във очите ти,
съединява твойто съм.
В една тревица болката остава,
а споменът се уталожва
в сянката
на възкресена плът.
Една поляна е едно вълнение
над рани макове и
силни дървеса.
Една луна раздава
свойто бдение.
Една поляна, просъзлена
във очите ти,
съединява твойто съм.
В една тревица болката остава,
а споменът се уталожва
в сянката
на възкресена плът.
Търсене
