Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 18.04.2013 г.
18.04.2013 21:50 -
Особености на виртуалния свят/Да се направим на умни
От няколко години сме т.нар. интернет потребители. (За началото и хронологията на навлизането и популяризирането на интернет в България тук: www.digsys.bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/bg)
Всяко наше действие в този свят ни прави потребители, които имат достъп до информация от най-различни области и сфери на живот. Той е средство и за контакт, за разглеждане и публикуване на материали. Интернет е нова социална област, където се осъществяваме като личности със своите особености и характер.
Виртуалното пространство е колкото забавно, толкова и опасно. Главна негова особеност е анонимността на потребителя. И в същия този момент я съчетава с един индивидуален и личностен ексихибиционизъм чрез социалните мрежи и подобните на тях сайтове и форуми. От анонимността, а и от бързината, с която посланието ни достига до множество от хора, произтича по-голямата лична свобода на изразяване. На всеки е позволено да сподели мнението си по всеки въпрос, който го интересува. И не само това. Възможно е да попита и потърси информация и помощ за проблем или въпрос, които го вълнуват и интересуват. Виртуалният свят може да ни предложи пространство, в което да градим своето реално Аз, но и обратното- да симулираме желана от нас представа. От последното произтича следващата особеност- симулативността, илюзорността, фикционалността на интернет. Ето какво ни казва чичко Гугъл за значението на думата „виртуален“- „като истински". Пояснява, че съществителното изпълнява същите функции и предназначение като реално съществуващо, но няма физическа (механична, онтологична...) реализация и е резултат на мисловна дейност- измислен образ, фантазия на индивид, нещо, което е резултат от взаимно споразумение или внушение. Най-често се употребява, когато програмен продукт (също резултат на мисловна дейност) реализира в електронен аналог нещо физически съществуващо- виртуален тренажор, виртуален пост терминал за електронно разплащане, виртуален моден салон, виртуален свят и т.н.). Виртуален образ на реален предмет може да се получи и в резултат на оптично, електронно или друго преобразуване.
И какво излезе сега? Че виртуалният свят само наподобява реалния. Той е негов отпечатък. Копие. Понякога неточно копие. Че, пребивавайки в интернет, ние живеем в един мисловен, направо измислен свят- свят на въображение и безброй възможности.
От това произтичат също толкова безброй последствия. И психически, и психо-физически. Като продукт на човешкото мислене и въображение, виртуалното пространство ни въздейства като всяка друга творба на изкуството. То проправя пътека до нашия вътрешен свят. Въвежда в него своите образи, шаблони и модели. И това е вид манипулация. Затова и негова особеност е именно манипулативността- способността му да внушава и гради представи, които невинаги отговарят на нашите. Пряко свързана с това е и сугестивността му. Изразява се във факта, че този виртуален свят, чрез многообразието на информацията, която предлага (много често тя е в хаотичен вид- на една страница човек може да се сблъска с доста разнородни текстове, изображения и т.н., които бомбардират съзнанието му с неподозиран подтекст, и то само за един относително кратък времеви момент), може да внушава съдържание и идеи, да провокира асоциативни връзки в нашия ум, даже реални действия. Това е, колкото полезно, толкова и притеснително. За психиката, преживяванията и процесите, които предизвиква виртуалният свят, са същите като в реалния. С тази разлика, че са по-интензивни, развиват се по-бързо, отколкото в действителността. Понеже е скъсен периодът на дълбочинното осъзнаване и обработване на получаваната информация. В този смисъл, виртуалният свят ни подтиква не към качествено задълбочаване, а към количествено разширяване на полето на данните, които разглеждаме. Той е хоризонтална култура.
В известен смисъл, интернет не засилва стремежа към знания. Напротив, той е като огромен вселенски архив, в който винаги и по всяко време може да бъде намерено всичко. Затова и той не ни подтиква към ползване и трениране на паметта ни. Обратно. Той предоставя нужното ни в готов вид, без да има нужда да се напрягаме особено. Не е необходимо да помним нещо, което е вече запаметено, макар във виртуален вид. Това прави този въображаем свят продукт на потребителското общество.
Със сигурност, могат да се добавят и още особености и характеристики. Според мен, тези са основните. За да нямаме проблеми, прекарвайки времето си в тази симулирана реалност, трябва да знаем, че в интернет: 1.нищо не е такова, каквото изглежда или за каквото се представя; 2.да не приемаме нищо лично; 3.да не се поддаваме на провокации, които целят да изкривят реалната ни представа за нещата; 4.да приемаме виртуалния свят като един условен, фикционален свят (точно като една книга, пиеса, филм или друго произведение на изкуството), който има свои правила и закони, които е добре да спазваме; 5.да не прекаляваме с виртуалните си преживявания, защото рискуваме да им позволим да доминират над здравословната ни реална среда и да забравим за физическия свят; 6.и не на последно място, да си прекарваме добре, забавлявайки се и търсейки и ползите от това творение на човешкия ум, което има способността да усложнява, но и да улеснява живота ни.
Всяко наше действие в този свят ни прави потребители, които имат достъп до информация от най-различни области и сфери на живот. Той е средство и за контакт, за разглеждане и публикуване на материали. Интернет е нова социална област, където се осъществяваме като личности със своите особености и характер.
Виртуалното пространство е колкото забавно, толкова и опасно. Главна негова особеност е анонимността на потребителя. И в същия този момент я съчетава с един индивидуален и личностен ексихибиционизъм чрез социалните мрежи и подобните на тях сайтове и форуми. От анонимността, а и от бързината, с която посланието ни достига до множество от хора, произтича по-голямата лична свобода на изразяване. На всеки е позволено да сподели мнението си по всеки въпрос, който го интересува. И не само това. Възможно е да попита и потърси информация и помощ за проблем или въпрос, които го вълнуват и интересуват. Виртуалният свят може да ни предложи пространство, в което да градим своето реално Аз, но и обратното- да симулираме желана от нас представа. От последното произтича следващата особеност- симулативността, илюзорността, фикционалността на интернет. Ето какво ни казва чичко Гугъл за значението на думата „виртуален“- „като истински". Пояснява, че съществителното изпълнява същите функции и предназначение като реално съществуващо, но няма физическа (механична, онтологична...) реализация и е резултат на мисловна дейност- измислен образ, фантазия на индивид, нещо, което е резултат от взаимно споразумение или внушение. Най-често се употребява, когато програмен продукт (също резултат на мисловна дейност) реализира в електронен аналог нещо физически съществуващо- виртуален тренажор, виртуален пост терминал за електронно разплащане, виртуален моден салон, виртуален свят и т.н.). Виртуален образ на реален предмет може да се получи и в резултат на оптично, електронно или друго преобразуване.
И какво излезе сега? Че виртуалният свят само наподобява реалния. Той е негов отпечатък. Копие. Понякога неточно копие. Че, пребивавайки в интернет, ние живеем в един мисловен, направо измислен свят- свят на въображение и безброй възможности.
От това произтичат също толкова безброй последствия. И психически, и психо-физически. Като продукт на човешкото мислене и въображение, виртуалното пространство ни въздейства като всяка друга творба на изкуството. То проправя пътека до нашия вътрешен свят. Въвежда в него своите образи, шаблони и модели. И това е вид манипулация. Затова и негова особеност е именно манипулативността- способността му да внушава и гради представи, които невинаги отговарят на нашите. Пряко свързана с това е и сугестивността му. Изразява се във факта, че този виртуален свят, чрез многообразието на информацията, която предлага (много често тя е в хаотичен вид- на една страница човек може да се сблъска с доста разнородни текстове, изображения и т.н., които бомбардират съзнанието му с неподозиран подтекст, и то само за един относително кратък времеви момент), може да внушава съдържание и идеи, да провокира асоциативни връзки в нашия ум, даже реални действия. Това е, колкото полезно, толкова и притеснително. За психиката, преживяванията и процесите, които предизвиква виртуалният свят, са същите като в реалния. С тази разлика, че са по-интензивни, развиват се по-бързо, отколкото в действителността. Понеже е скъсен периодът на дълбочинното осъзнаване и обработване на получаваната информация. В този смисъл, виртуалният свят ни подтиква не към качествено задълбочаване, а към количествено разширяване на полето на данните, които разглеждаме. Той е хоризонтална култура.
В известен смисъл, интернет не засилва стремежа към знания. Напротив, той е като огромен вселенски архив, в който винаги и по всяко време може да бъде намерено всичко. Затова и той не ни подтиква към ползване и трениране на паметта ни. Обратно. Той предоставя нужното ни в готов вид, без да има нужда да се напрягаме особено. Не е необходимо да помним нещо, което е вече запаметено, макар във виртуален вид. Това прави този въображаем свят продукт на потребителското общество.
Със сигурност, могат да се добавят и още особености и характеристики. Според мен, тези са основните. За да нямаме проблеми, прекарвайки времето си в тази симулирана реалност, трябва да знаем, че в интернет: 1.нищо не е такова, каквото изглежда или за каквото се представя; 2.да не приемаме нищо лично; 3.да не се поддаваме на провокации, които целят да изкривят реалната ни представа за нещата; 4.да приемаме виртуалния свят като един условен, фикционален свят (точно като една книга, пиеса, филм или друго произведение на изкуството), който има свои правила и закони, които е добре да спазваме; 5.да не прекаляваме с виртуалните си преживявания, защото рискуваме да им позволим да доминират над здравословната ни реална среда и да забравим за физическия свят; 6.и не на последно място, да си прекарваме добре, забавлявайки се и търсейки и ползите от това творение на човешкия ум, което има способността да усложнява, но и да улеснява живота ни.
18.04.2013 11:14 -
*** Колко дълга е и колко далеч
Колко дълга е
и колко далеч
стига сянката
на вечната пустиня?
Може ли обшитото
с конец небе
най-после да изгрее
в синьо?
Въздъхнах
пред оазиса миражен.
От дъха ми
той изля се в облак.
Студено е.
Макар във пазвата
да пазех
въгленчета
от пустинна роза.
Отвъд е.
Там- след
пясъчната буря,
вдигната
от живата илюзия
за зората,
срамежливо румена,
облечена
в пурпурна риза.
Топят се.
И изчезват бавно
пътеводните звезди
в пустинята.
Камилите
керванни чакат
утрото
да ги погали
с изгрева.
и колко далеч
стига сянката
на вечната пустиня?
Може ли обшитото
с конец небе
най-после да изгрее
в синьо?
Въздъхнах
пред оазиса миражен.
От дъха ми
той изля се в облак.
Студено е.
Макар във пазвата
да пазех
въгленчета
от пустинна роза.
Отвъд е.
Там- след
пясъчната буря,
вдигната
от живата илюзия
за зората,
срамежливо румена,
облечена
в пурпурна риза.
Топят се.
И изчезват бавно
пътеводните звезди
в пустинята.
Камилите
керванни чакат
утрото
да ги погали
с изгрева.
Търсене