2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Не зная може ли да се говори за реалност по отношение на това кой какъв е. Зависи от индивидуалния интелект и от психологическата способност на всеки от нас да покрива богат спектър от емоционални и ментални състояния.
Но е по-добре така. Да знаеш как те виждат останалите. То е като срез на живо тяло без упойка. Един тънък скалпел, направил прорез в сърцевината на твоето Аз, разкрива всяка твоя особеност, всяка извивка…целия ти профил… Дисекция, след която, ако останеш жив, може да помечтаеш да разбереш истината за себе си, защото дори вдигнатата за миг завеса не разкрива все още всичко. Болката не е истина. Тя само води към нея. Тя е път, а не пристигане.
Да се погледнеш през очите на другите… Не зная по-противно нещо. Не зная нещо по-отблъскващо, по-смазващо, по-разкъсващо, по-смъртоносно дори… И, колкото и да е странно, всичката тази болка е не само страдание. Тя е и наслада. Все още не зная заблуда ли е, че е откровение за същността ни. Понеже, мазохистичната наслада, до която води и ти дава ключа към себепознанието, може да е само израз на самозаблуда и суета, че постигаш Сократовия призив „Опознай себе си!“.
Това, което виждат останалите, това, което сам смяташ за себе си или нещо по средата е най-близо до реалността? Нали в общуването градим своя образ, коригирайки самомнението си, и очертаваме една по-реалистична представа за себе си? Е, от нея боли. Безумно.
И, ако някой желае да отблъсне някого, защото е прозрял в душата му, проникнал е, преорал я е и не му е харесало, е по-добре да го направи открито. Нека каже, заставайки срещу този човек (мъж или жена), какво мисли наистина за него! Безапелационно. И без да се крие и извинява с учтивостта или възпитанието си. Та нима има право да поддържа една лъжа и да лишава другия от възможността да постигне своята истина, да върви по своя път? И нека се отстрани от него! Защото така е справедливо. И защото неговата истина не е абсолютна. Това са само личните му критерии, проектирани върху този някой. И е човешко да не упражнява насилие над него, щом не ги покрива, не защото е недостатъчен или повреден, а защото не е този, от когото той се нуждае.
Животът отвисоко
фотографска изложба на Йордан Йорданов / 17-27 април 2013
Поради неблагоприятните метеорологични условия, откриването на изложбата се отлага за 17 април (сряда) от 18:30 ч.
Да полетим като птиците е най-отдавнашната и голяма човешка мечта. Точно като пернатите полита със своя мотоделтапланер Йордан Йорданов, фотографът с криле. Така той ни показва познатото по непознат начин, от различен ъгъл, такова, каквото никога не сме го виждали.
Елате и се потопете в 58 магически снимки от един различен свят в изложбата на Моста на влюбените до НДК от 17 до 27 април 2013 г., организирана от Списание 8 и Photosynthesis.
В понеделник (17 април) от 18.30 ч ви очакваме в Радиокафе (точно под Моста), където авторът ще представи изложбата си и ще разкрие част от тайните на магичното снимане отвисоко.
Йордан Йорданов полита на крилата на мотоделтапланер през 1993 г. и оттогава голямата му страст са пейзажите от високо. От 2004 г. е единственият български фотограф, който лети и снима самостоятелно.
През 2010 г. Списание 8 организира изложба на Йордан Йорданов в Созопол в рамките на празниците на изкуствата „Аполония".
Йордан е роден в Хасково. Първите му опити с фотоапарата са от 6-и клас в кръжока по фотография в село Горски извор. То и днес е едно от любимите му места, където прави много от магическите си снимки.
Източник: www.photosynthesis.bg/