Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 15.04.2013 г.
15.04.2013 21:49 -
Лингвист проследи историята на псуването през вековете
(Източник: www.vesti.bg/index.phtml)
Лингвист проследи историята на псуването през вековете Повечето деца научават псувни, преди да научат дори азбуката, твърди д-р Мелиса Сор В своя труд "Кратка история на псуването" (Holy Sh*t: A Brief History of Swearing) д-р Мелиса Мор от Станфордския университет проследява появата и развитието на нецензурните словосъчетания през вековете, пише в "Дейли мейл".Но преди да се задълбочи в далечното минало, специалистката констатира тревожни факти в нашето съвремие.
Оказва се, че в наши дни всеки англоговорящ изговаря средно по един неприличен израз на всеки 140 думи.
А със същата честота се употребяват личните местоимения в множествено число - "ние","вие" и "те".
Децата в ангоезичния свят научават псувните много преди буквите от азбуката, а всяко двугодишно дете знае поне една мръсна дума.
В съвременния английски език 0,7 процента от съдържанието е изпъстрено с нецензурни думи и изрази.
За псувнята няма граници, твърди д-р Мор.
Нисшите слоеве на обществото еднакво често прибягват до псувните, както и най-заможните.
Най-благоприлична реч употребяват средните прослойки, което се дължи на викторианското наследство на Великобритания.
Именно средната класа най-стриктно е спазвала добрия тон, търсейки утвърждаване и евентуално изкачване по социалната стълба.
Докато аристократите по това време били в силна позиция и често я демонстрирали чрез нецензурна реч.
Преди повече от две хилядолетия римляните използвали обидни думи, които най-често се свеждали до слабата сексуална активност на мъжете.
През Средновековието на преден план излязло богохулството, което наранявало и унижавало вярата на опонента.
Повечето мръсни думи и изрази в английския език са останали непроменени от 1000 години.
Мор отчита и психологическите ефекти на псувните.
Най-нови проучвания установиха, че сквернословието променя прага ни на търпимост към физическата болка и действа успокояващо.
Ама и ние не оставаме назад. Имаме си "блажно" народно творчество. За фолклорния ни еротикон тук: e-vestnik.bg/3980 и за самата книга, от която е откъсът тук: www.knigabg.com/index.php. Проф.Димитър Овчаров (за него тук: www.ipernik.com/skrishenfolklor), Марко Цепенков и Мария Шнитер също са сред хората, изследвали този тип фолклор. А и в този форум има подобни чудесии: kry4ma.com/index.php.
Знае се за силата на словото и за способността му да твори света, който живеем. На това са се надявали, най-вероятно, нашите предци, изричайки всички тези поруменяващи бузите ни изрази... Нещата обаче имат и друга страна- свещена, колкото и невероятно да звучи. Ето го и доказателството: www.xnetbg.com/new/40/115/575---- .
15.04.2013 21:32 -
*** Бойте се за вашите деца!
Бойте са за вашите деца!
Дали ще има кой да ги нахрани с вяра?
Животът ще ги повлече като река
и дано намерят пътя си през гъстата морава,
наречена Забрава...
Дали ще има кой да ги нахрани с вяра?
Животът ще ги повлече като река
и дано намерят пътя си през гъстата морава,
наречена Забрава...
15.04.2013 20:22 -
*** Една чайка издраска...
Една чайка издраска с нокът
върху дъската на небето думи,
чакащи завръщането на Пророка
морето да събуди в бури.
А на принципа на случайността, следната песен на тема "Чайки" ми хареса за случая. Има простор и полет- "взгляни над морем снегопад". Красив образ! :)
Приятна да е вечерта!
върху дъската на небето думи,
чакащи завръщането на Пророка
морето да събуди в бури.
А на принципа на случайността, следната песен на тема "Чайки" ми хареса за случая. Има простор и полет- "взгляни над морем снегопад". Красив образ! :)
Приятна да е вечерта!
15.04.2013 14:03 -
И възненавидих..., или За позитивното мислене
Не знам дали наистина е така, но ми се струва, че всички ние сме жертви на всесветовната мания за позитивното мислене. Не ми се рови из нета, за да разбера кой е авторът на тази откровена лъжа, но имам сто процента сигурност, че теорията и практиката на това чудо са на някой американец. Ами, само такъв би бил способен да изобрети подобна глупост. Не ми се впуска в подробности и доказателства „за“ и „против“.
Не отричам оптимизма. Но, съгласете се, че в преувеличените дози- направо насипното състояние, в което ни се предлага той от тези фалшиво настроени позитивни хора под формата на литература и филми, човек може да изглупее. Пределният оптимизъм не води до нищо друго, освен самозаблуждение, което има нужда от себепотвърждение, от постоянно себеутвърждаване, за да съществува, за да утвърди собствената си несъстоятелност.
Вярвам в реалистичния оптимизъм. В този, който се основава на действителността и на реалните възможности, които тя ни предлага. А тези мантри, които проповядват филми като “The Secret”, са чисто и просто израз на най-обикновена меркантилност. Та защо настройката, която правят, трябва да е непременно свързана с пари? Понеже това са основните примери, които подобни творения дават- как еди-кой си спечелил хиляди долари, само като си повтарял една фраза по определен брой пъти на ден. Сякаш Вселената или Бог са някаква машина, която изпълнява желания, когато натиснеш достатъчен брой пъти нужното копче. Като машините за кафе, от които можеш да си поръчаш еди-какво си, с или без захар. Е, може ли чак такова елементарно мислене? Вярно, че Вселената си има закони, по които действа, ама едва ли е чак толкова просто.
Това, за което те говорят, не е начин да сбъднеш мечтата си, а да осъществиш цел. Те правят една кардинална грешка, като не поставят знак за различие между мечта и цел, представяйки второто за първото или, ако си послужим пак с математиката, слагат знак за равенство между тях. Целта е удовлетворен стремеж на желание, което има земен (така да се каже) характер и засяга потребностите ни в материален план. Докато мечтата е нещо, което се докосва до малко по-различна сфера, която за американците е мнооооого далечна и непонятна и която, с каквато и скорост да се движат срещу Изтока, пак няма да достигнат скоро. Не ми се иска да употребявам думата духовност. Неуместна ми изглежда някак си тук.
Тяхната „мечта“ се заключава в къща с басейн (а защо не и с изглед към океана или морето), съпруг/съпруга, деца и куче (или друг домашен любимец- един или повече). Това са техните ценности. Те умеят да подреждат, сякаш те- тези ценности, са нещо, на което можеш да заповядаш да бъде тук и сега, именно когато ти искаш или когато си планирал да ги получиш с доставка чрез някоя от многото им куриерски фирми- DHL Universe, разбираш ли...
И все пак, те не са никак лоши- ценностите. Въпросът е, че ги постигат по пътя на материалното. Те са просмукани от материализъм. За тях всичко е пари и това, което произтича от тях. Най-важно е колко печелиш. (Тук само да вметна- не отричам парите. Те са средството, което, поне на този етап от човешкото развитие, е необходимо на всеки от нас да живее що-годе нормално. Но не бива да бъдат така абсолютизирани.) Да мислиш позитивно, по начина по който ни се предлага, означава да затвориш очи за проблемите, да се самонавиваш, че всичко е наред, а ако не е, че ще се оправи от само себе си. От скромния си опит, аз поне не знам да става така. Понеже нашият мъдър народ има една приказка с простичкото заглавие „Неволята учи“. За ония двамата (може и трима да бяха) абдали, на които се развалила каруцата посред път, та по заръка на баща си викали Неволята да им я оправи. Е, няма как да стане. И те били позитивно настроени, че, и без да си мръднат пръста, Вселената и Бог ще им решат проблема, ама нещо не им се получили нещата, докато сами не се захванали да ремонтират. И още нещо. Всяко човешко същество е уникално само по себе си. И неповторимо. Не може всички да вървят по калъпа на позитивното мислене. Психиката ни е набраздена от особености, които едва ли могат толкова просто да бъдат канализирани и шаблонизирани. Аз поне не искам да нося фалшивата усмивка на позитивизма, само за да се пиша негов поклонник. Е, естествено е и да не желая да натоварвам с изкривената си физиономия останалите. Поне не непрекъснато. А пък и не искам да се лишавам от безбройните нюанси на състояния, които същата тази психика предлага. Може би, в държава като Америка, подобни простички като формула учения са единственият начин да вкараш толкова многоброен разнороден човешки материал в коловоза на нормалността и да успяваш да ги управляваш. Може. Съгласявам се. Ама не би ли било хубаво, ние пък да спрем с копи-пейста, защото вековната ни история показва, че това никога не ни е носело ползи?! Успяват хамериканците. Успяват, вярно е. Но този успех не е ли само на полето на материализма? И нужен ли ни е на нас такъв, когато всъщност трябва да бъдем духовни водачи, каквито древността говори, че сме били? И накрая се чудя защо си проветрявам клавиатурата, когато ние отдавна сме преклонили глава, паднали сме на коляно и са ни ръкоположили в Ордена на материализма… Докато Орфеевата лира стои заглъхнала, потулена в проядения от червеи шкаф- единствено оцелял и изложен на дъжда, снега, пека и ветровете в порутената ни къща, останала без покрив и стени, разграбена от мародери, наречена наша мила Родина… Всъщност, и така вече не я наричаме, защото почти сме забравили мила ли ни е тя…
Едно изследване по темата: www.obekti.bg/chovek/12096-%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B5-%D1%88%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%85
Тяхната „мечта“ се заключава в къща с басейн (а защо не и с изглед към океана или морето), съпруг/съпруга, деца и куче (или друг домашен любимец- един или повече). Това са техните ценности. Те умеят да подреждат, сякаш те- тези ценности, са нещо, на което можеш да заповядаш да бъде тук и сега, именно когато ти искаш или когато си планирал да ги получиш с доставка чрез някоя от многото им куриерски фирми- DHL Universe, разбираш ли...
И все пак, те не са никак лоши- ценностите. Въпросът е, че ги постигат по пътя на материалното. Те са просмукани от материализъм. За тях всичко е пари и това, което произтича от тях. Най-важно е колко печелиш. (Тук само да вметна- не отричам парите. Те са средството, което, поне на този етап от човешкото развитие, е необходимо на всеки от нас да живее що-годе нормално. Но не бива да бъдат така абсолютизирани.) Да мислиш позитивно, по начина по който ни се предлага, означава да затвориш очи за проблемите, да се самонавиваш, че всичко е наред, а ако не е, че ще се оправи от само себе си. От скромния си опит, аз поне не знам да става така. Понеже нашият мъдър народ има една приказка с простичкото заглавие „Неволята учи“. За ония двамата (може и трима да бяха) абдали, на които се развалила каруцата посред път, та по заръка на баща си викали Неволята да им я оправи. Е, няма как да стане. И те били позитивно настроени, че, и без да си мръднат пръста, Вселената и Бог ще им решат проблема, ама нещо не им се получили нещата, докато сами не се захванали да ремонтират. И още нещо. Всяко човешко същество е уникално само по себе си. И неповторимо. Не може всички да вървят по калъпа на позитивното мислене. Психиката ни е набраздена от особености, които едва ли могат толкова просто да бъдат канализирани и шаблонизирани. Аз поне не искам да нося фалшивата усмивка на позитивизма, само за да се пиша негов поклонник. Е, естествено е и да не желая да натоварвам с изкривената си физиономия останалите. Поне не непрекъснато. А пък и не искам да се лишавам от безбройните нюанси на състояния, които същата тази психика предлага. Може би, в държава като Америка, подобни простички като формула учения са единственият начин да вкараш толкова многоброен разнороден човешки материал в коловоза на нормалността и да успяваш да ги управляваш. Може. Съгласявам се. Ама не би ли било хубаво, ние пък да спрем с копи-пейста, защото вековната ни история показва, че това никога не ни е носело ползи?! Успяват хамериканците. Успяват, вярно е. Но този успех не е ли само на полето на материализма? И нужен ли ни е на нас такъв, когато всъщност трябва да бъдем духовни водачи, каквито древността говори, че сме били? И накрая се чудя защо си проветрявам клавиатурата, когато ние отдавна сме преклонили глава, паднали сме на коляно и са ни ръкоположили в Ордена на материализма… Докато Орфеевата лира стои заглъхнала, потулена в проядения от червеи шкаф- единствено оцелял и изложен на дъжда, снега, пека и ветровете в порутената ни къща, останала без покрив и стени, разграбена от мародери, наречена наша мила Родина… Всъщност, и така вече не я наричаме, защото почти сме забравили мила ли ни е тя…
Едно изследване по темата: www.obekti.bg/chovek/12096-%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B5-%D1%88%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%85
15.04.2013 09:39 -
***Аз съм само празно квадратче...
Аз съм само празно квадратче
от нечия партия шах.
Бяло или черно, в здрача
на незнанието свое, не видях.
от нечия партия шах.
Бяло или черно, в здрача
на незнанието свое, не видях.
Търсене
