2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
(Текстът е по материали от печата и интернет)
В аналите на историята като автор на текста и музиката на нашия химн е останало името на Цветан Радославов. Живеел във Виена и тръгнал с кораб да се бие за отечеството през Сръбско-българската война от 1885г. (повече за него тук: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2)
Разказва се, че песента се родила на борда на кораба, когато младият мъж наближавал родния бряг.
Радославов е блестящ учен от европейски мащаб. Един от тримата българи, заедно с Кръстю Кръстев и Никола Алексиев, които са защитили докторат при бащата на съвременната научна психология Вилхелм Вунд. Не е бил поет или поне не са известни негови поетични творби.
От песента на Радославов обаче, са останали твърде малко строфи. Днес може да се каже, че химнът е дело на широк кръг корифеи на културния фронт, които през 1964г. са извадили на бял свят творбата и са направили от нея нелоша интерпретация.
Съпругата на поета Георги Джагаров- Цвета Джагарова, разказва как Радославовата песен се превръща в символа, който днес ни изправя на крака. Тя била поканена от човек от министерството на културата да замине за двореца Врана. Там заварва Георги Джагаров и Димитър Методиев, които й обяснили, че трябва да участва в създаването на нов химн. Три дни те преценяват нахвърляния от двамата текст дали съвпада с музиката на Цветан Радославов. След това Цвета Джагарова се затваря на Витоша в почивния дом на Съюза на композиторите да хармонизира химна.
Песента прозвучала за първи път в двореца Врана, изпълнена от Софийската филхармония и хоровата капела "Светослав Обретенов".
Заслугата на Джагаров е не само в преработката и осъвременяването на песента, а в това, че успява да проведе идеята тя да се превърне в химн. Предложението си той прави в разговор с Тодор Живков:
- Не харесваш нашия химн? Събираш компании и говориш против? Защо така, бе, момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талантливите наши поети- Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев. Композиторите ги забравих...
- Хората не го пеят.- отговаря кратко поетът.
- Между нас казано, и аз не го знам, но съветските другари го пеят. Харесват го, много го харесват.
- Защото не правят разлика между нашия и техния.- продължава Джагаров.
- И какво ще правим сега, как ще излезем от положението...?
От положението все пак успяват да излязат някак. Новият химн прозвучава за първи път публично на 20-годишнината от 9 септември.
А ето и един от вариантите на химна, с автор Цветан Радославов:
Горда Стара планина
до ней север се синей.
Слънце Витоша позлатява
към Цариград се белей.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край!
Хайде, братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки
за свобода, правдини.
Трябва да знаем, че химнът ни е претърпял доста промени. Преди окончателния си вариант от 1990г. са съществували още два куплета, които след посочената дата отпадат (единият от тях, вероятно, е именно този, заради който съветските другари много са харесвали химна ни):
Паднаха борци безчет за народа наш любим. Майко, дай ни мъжка сила пътя им да продължим.
Дружно братя българи, с нас Москва е в мир и бой, партия велика води, нашият победен строй.
И това не е всичко. От 1886г. до 1944г. национален химн на България е "Шуми Марица". Първоначалният текст на песента е написан от Никола Живков- главен учител във Велес по време на турското робство. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912г. В сътворяването на химна се откриват полска и немска следа. (за повече тук: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0)
Любопитен факт е, че в различни източници "Шуми Марица" се определя като национален химн на България за периода 1878г.-1947г., а за дворцов- Химнът на Негово Величество Царя. (още за този химн тук: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%8F)
Едно компетентно мнение по темата тук: gratzian.blog.bg/zabavlenie/2013/10/09/quot-mila-rodino-quot.1190181
Е, след толкова много приказки, дойде ред и да чуем музиката, за която говорим:
