Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 877417 Постинги: 766 Коментари: 468
Постинги в блога от 24.02.2015 г.
Една интересна история около смъртта на Апостола е документирана в книгата „Моят роден град София“ на Райна Костенцева. В няколко страници са изложени спомените на народната певица Петкана Хъшова, жива свидетелка на обесването на Апостола. Според нея, точно преди екзекуцията Левски се е изправил пред бесилото и запял тъжна песен на турски език. Коя всъщност е Райна Костенцева, в чиято книга е пресъздаден този непознат момент на екзекуцията? Дъщеря на възрожденския книжар и съратник на Левски Михаил Костенцев, Райна първо е съпруга на известния художник Август Розентал, а след смъртта му се омъжва за германеца Макс Мецкер, илюстратор на Гео-Милевия „Пламък“. Пише „Моят роден град София“ в края на живота си през 60-те години и дори не доживява отпечатването ѝ. Живее в мизерия със скромна учителска пенсия до смъртта си през 1967г., когато книгата тъкмо е подготвена за издаване. Според Райна Костенцева, песента, с която Апостола тръгнал към смъртта си, била открита и документирана от известния български фолклорист и музиковед проф.Райна Кацарова. Изпяла ѝ я народната певица Петкана Хъшова от село Долни Лозен. „Баба Петкана знаела повече от 1000 песни. Притежавала изключителна музикална памет и щом чуела една песен, веднага била в състояние да я запомни. След това новата песен запаметявала завинаги“, пише Костенцева в книгата си.         Райна Кацарова открила песента случайно, докато събирала народни песни по селата. Така се запознала в Долни Лозен с Петкана Хъшова. По онова време старицата вече имала 90 години, но била много запазена, жизнена и приказлива. Една от песните на баба Петкана, изпълнена с тъжна мелодия, ѝ направила много силно впечатление. Изпяла я на турски език- така, както я била запомнила при изключителни обстоятелства.        В годината на обесването на Васил Левски- 1873г., Петкана Хъшова слугувала у един турски бей в София.          „Тогава била момиче на около 20 години. С хубава външност и природно буден ум, тя била препоръчана на турския големец, който имал голяма слабост към песните. Петкана спечелила сърцето му с тези песни, които изпълнявала на хубав турски език. С особена почит към Петкана се отнасяла съпругата на бея- красива туркиня, която също обичала песните, а и самата тя умеела да пее много хубаво.“- разказва Райна Костенцева. Главната работа на българската слугиня в дома на бея била да се грижи за двете му деца- момчета на пет и шест години. Влязла под кожата на беицата и с това, че ѝ гледала на кафе. Само тя имала право да извежда децата на разходка, да ги храни и облича.        Един ден беят се прибрал вкъщи „по никое време“, твърде развълнуван: „Бързо да се облекат момчетата! Днес ще ходите да гледате сеир- ще бесят гяурина Левски, дето искал да свали султана и той да стане цар на гяурите.“          „Поведох бейчетата- едно за тая ръка, а другото за тая. С тях тръгнаха и другите слуги, беят ни заплати всички да гледаме. И всички се запътихме към бесилката. Там се беше събрал много народ. Мястото се червенееше от фесове. Хората без фесове имаше тук-таме.“- спомня си Петкана Хъшова. Тя и децата на бея били настанени на пейките най-отпред, където седели и останалите турски първенци.            Народната певица продължава: „По едно време се зададоха група хора откъм мястото, което беше оставено празно. Най-напред вървеше Левски. Не го бях виждала, но дочух как насядалите край мен заговориха, че е този, дето върви пред другите и дето ръцете му са вързани отзад. Изглеждаше висок и стъпваше господарски с изправена глава. Щом приближи до бесилката, всички спряха и той се обърна към нас. Очите му бяха сини, големи. Косата му- руса, и си личеше, че е като коприна. Лицето му беше измъчено, но крачеше гордо, с вирната нагоре глава. Беше много хубав.“           Преди да го качат на бесилката, Петкана Хъшова дочула, че го питали каква е последната му дума. Той се изправил и започнал да пее: „Тази песен остана в главата ми и ще я нося със себе си в гроба. Ето какво пееше:   Шинди Уйдум юрегъме караканлар дамлади…  Не анън вар, не бабам вар йетме, бюлбюл, вактъм вар…“          Костенцева пише в „Моят роден град София“, че Райна Кацарова първоначално се усъмнила Левски да е запял. Баба Петкана обаче категорично ѝ отговорила, че вижда случката като ден днешен и отново изпяла песента. Фолклористът нотирала мелодията, а след това попитала какво точно е съдържанието. „Казва на славея да не пее, да го не буди рано, че няма вече закъде да бърза. Чуех ли само веднъж една песен, запомнях я. Друга песен можех да забравя, но тая няма да я забравя, докато съм жива.“- отговорила Петкана Хъшова.
            В превод на български песента звучи така:
  Сега почувствах сърцето, черни кърви капят… не пей, славейо, имам време, нямам майка, баща, не пей, славейо, спри- имам време.             „Няколко пъти съвсем сериозно запитах баба Петкана да не би да са бесели някой друг и тя да е объркала спомените си. Но тя, без колебание, с категоричност продължаваше да твърди, че никого другиго не е виждала да бесят, освен Левски.“- продължава Райна Кацарова.       Петкана Хъшова добавя, че не е гледала самото обесване на Апостола: „Не видях и не исках да видя… Не можех да гледам, пък и когато го окачиха на бесилката, някой извика „Бягайте!“ и тогава народът се разбяга кой накъдето види.“            Баба Петкана е пяла тази песен и пред други софийски граждани, но никой не ѝ обърнал сериозно внимание. На някои това се сторило невероятно, а на други изглеждало безинтересно. След нотирането, Райна Кацарова сама изпяла песента пред баба Петкана, за да провери още веднъж дали няма някаква мистификация. Старицата веднага отсякла: „Да, това е песента на Левски.“          Друг роднина на Кацарова, лежал в затвора по същото време с Левски, потвърждава, че преди екзекуцията си Апостола пожелал да се измие и да си облече чисти дрехи. Желанието му било изпълнено и в деня, когато се отправил към бесилото, той бил с чисто облекло и с чисто лице. Походката му била като на героичен мъж, който не трепнал пред смъртта.           Историческата наука така и не обърнала сериозно внимание на този разказ от „Моя роден град София“. А би трябвало. Райна Кацарова все пак е не коя да е, а професор доктор и световноизвестен етномузиколог. Без съмнение се е уверила в автентичността на песента. Авторът Райна Костенцева е възпитаник на университета на Женева, владееща три езика, общувала с велики творци като Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Гео Милев. Едва ли би си позволила да публикува врели-некипели в книга, която написва с изчерпващите се последни сили на живота ѝ. Станил Йотов 
Категория: История
Прочетен: 9087 Коментари: 7 Гласове: 7
Последна промяна: 24.02.2015 19:39
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 877417
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Февруари, 2015  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
232425262728