"Чувствам се безсмъртен." ("Предимствата да бъдеш аутсайдер")

За миг бях Безкрая.

Мост, фенер, река извиват
линиите на една мечта,
увенчана със дървесен сняг
в месеца на вишневия цвят...

Името е неизменно Раят.

Когато търсиш, е много по-самотно. За сметка на това, по-сигурно. Дали?

Още един поглед...
Да стане бялото
категорично.
Да се разпадне
горчивата роля,
в която уж всичко
става различно.

Още един поглед...
Да изтъче светлината
безспорния образ
и да спре да гори.
Да възкръсне-
притихнала-
пак тишината,
приседнала в бялото,
сърцето отново
в мен да роди.

Обичаме заради обичта, която сме дали.
(Розата е ценна за Малкия принц именно заради времето, което е изгубил за нея...)

Ти не знаеше,
че беше в мен,
преди да ме срещнеш.
Аз не зная
бях ли в теб
и дали е грешка...

В любовта не се опитва. В любовта се успява.

Не искам
да затварям очи тази нощ.
Искам да видя
как доброто
пристъпва-
светло и тихо, очаквано още,
как завинаги идва
и се заселва в окото ми.

Озарената му усмивка
искам да зърна.
В нея отразена,
да проблесне моята.
Доброто искам
да видя
как се завръща.
Да заспивам
не искам.
Ще чакам прибоя му.

Нямам вкус към добрата храна.
Да бъда умела съвсем не умея.
Но ако някога изпаднеш в беда,
навярно ще опитам да те измъкна от нея.

Шегата ти
е капчица сълза,
която
весело трепти
на клончето
на моето
притихнало око.
В нея
слънцето искрите си
пречупва.
Кристална и игрива,
тя звъни.
Истината се отронва-
трепнала-
сред изворите
на притворените
ми очи.

Насред хиляди
несторени неща,
одеялото, с което ме зави,
бе като прегръдка топла
преди Коледа...

Завои. Залитане.
Падане. Прах.
Ставане. Бягане.
Кръжене. Прелитане. Препъване.
Спрях.