Нямам вкус към добрата храна.
Да бъда умела съвсем не умея.
Но ако някога изпаднеш в беда,
навярно ще опитам да те измъкна от нея.

Шегата ти
е капчица сълза,
която
весело трепти
на клончето
на моето
притихнало око.
В нея
слънцето искрите си
пречупва.
Кристална и игрива,
тя звъни.
Истината се отронва-
трепнала-
сред изворите
на притворените
ми очи.

Насред хиляди
несторени неща,
одеялото, с което ме зави,
бе като прегръдка топла
преди Коледа...

Завои. Залитане.
Падане. Прах.
Ставане. Бягане.
Кръжене. Прелитане. Препъване.
Спрях.

С пръсти, изцапани със химикалка,
мила, бъбрива и смешна, и малка.
Още на пътя отчупва от хляба.
Боже, и тя е на някого баба?!

То е направо дори неприлично-
другите баби изглеждат различно-
повече мрънкат и повече шетат,
щом ги погледнеш- накуцват и кретат,
бабешка мафия от поучителки,
с грохнали кокали, пра-прародителки.

А пък ей тази, с палтенцето врабешко,
не е прихванала нищичко бабешко,
вечно заета да ръси вълнения,
смешки и мръснички стихотворения.
Нещо с дантела, на слънцето проснато,
нещо невинно, добро, недокоснато,
хубава мисъл, небрежно изпусната,
в миг неуверен- прехапала устната,
вкусно живее, дори допълнително
иска да вземе. И нищо мъчително,
тъжно, погубено тя не споделя.
Тя си живее в безкрайна неделя.

Смешна и шантава бабичка. Само че
има във нея подскачащо пламъче.
Странна е и я избягват съседите.
Тя сам-сама си поправя повредите.
Внуците идват един път в годината.
Тяхната баба за тях е родината,
тяхната малка и весела бабичка,
странна и смешна, и крехка, и слабичка,
бабичка-огън със нейни си навици.
Вечер във скайпа им праща наздравици.

Толкова умна, в добро настроение.
Да е далече си е разхищение.
Плаче наум, а на глас се шегува
и във един екземпляр съществува.

Мария Донева (из "Перце от дим", 2012г.)

***
Мазохизмът е резултат от отхвърлянето на възможности. Той е форма на поправянето му. Приемайки всичко, се опитваме да запълним липсите от отказите.

***
Да се шегуваш, невинаги е признак за добро настроение. Шегуваме се и когато прекомерно ни боли.
Понякога дори нямам представа колко ме боли.

***
Време е да заживея в себе си. Искам да живея в себе си. Там всичко е правилно. А ако не е, успешно може да бъде оправдано.

***
Границите изчезват. Не знаем как да наречем това Предаване в ръцете на Безименното.

***
Всичко се случва, за да ни обладае Силата.
Само така през нас може истински да премине Същественото.

"А кое е добро, Федър,
и кое не е добро-
трябва ли да питаме някой
да ни каже тези неща?"

Поставям началото на препрочитането на "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", като смятам да стигна и до "Лайла".