Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 06.10.2015 г.
06.10.2015 18:51 -
***изпредени от камъни, болки и звуци...
изпредени от камъни, болки и звуци
излюпени от светлини и трептения
изплетени от музика, седефи и люспи
лепнат в нас секунди, минути и време
заплитат се спектри, прескачат вълни
спояват частици, прилепват магнити
прелитат отминаващи, бъдещи дни
ние сме сияния на мъртви комети поети
спирали по шията на властителя хронос
цветни петна сме в космическа нощ
по раменете със замах ни намятали
просияваме - конуси
върхове сме възправили
жестоки всемира стръвно подгонили
преследваме хищно да сметнем несмятали
хода на своя галактически вожд
със светнали гладни до проблясък копия
заслепено го следваме, насляпо бодем
копнеем въртопа на смъртния център
да целунем в уста целостта му
макар за кадем
не сме в пещерата ти,
не сме в нея, Платоне
там са забравени само черупките
а ние зареяни
отдавна пресъхнали
пред своето себе възправени кратери
търсим началото на началата си в клупа
на кръглата нула в пустошта без да знаем
че от нас са почупени
сами прегорили сме
сами сме погазили
сами в самотата
угасили сме купа на звездния кош
изваяли себе си
порутени рухнали глупави
във форми на кучета
които са лоши
излюпени от светлини и трептения
изплетени от музика, седефи и люспи
лепнат в нас секунди, минути и време
заплитат се спектри, прескачат вълни
спояват частици, прилепват магнити
прелитат отминаващи, бъдещи дни
ние сме сияния на мъртви комети поети
спирали по шията на властителя хронос
цветни петна сме в космическа нощ
по раменете със замах ни намятали
просияваме - конуси
върхове сме възправили
жестоки всемира стръвно подгонили
преследваме хищно да сметнем несмятали
хода на своя галактически вожд
със светнали гладни до проблясък копия
заслепено го следваме, насляпо бодем
копнеем въртопа на смъртния център
да целунем в уста целостта му
макар за кадем
не сме в пещерата ти,
не сме в нея, Платоне
там са забравени само черупките
а ние зареяни
отдавна пресъхнали
пред своето себе възправени кратери
търсим началото на началата си в клупа
на кръглата нула в пустошта без да знаем
че от нас са почупени
сами прегорили сме
сами сме погазили
сами в самотата
угасили сме купа на звездния кош
изваяли себе си
порутени рухнали глупави
във форми на кучета
които са лоши
Търсене