Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 877012 Постинги: 766 Коментари: 468
Постинги в блога от 15.01.2018 г.
 16.

 

– Как е Джино? – хилеше се Венелин, когато ѝ се обади, беше се прибрала.

 Май не ми се сърдиш. Попитал си стъкленото кълбо. – каза Яна.

 Сладък е. Как е днес?

 Притеснявах се, че няма да се справи сам, докато ме нямаше.

 Можеше да ми го оставиш.

 Не знаех, че си ми простил. А Джино ръфа един кокал, който му купих. Разнася го и приръмжава.

 Щастлива си. Гласът ти звучи различно. На някое небе си.

 Да. Заради Джин е. Само като го погледна, очите ми светват и се захилвам. При теб как са нещата?

 Ами…още не знам. Мена чакам. Възложих ѝ задача да проучи.

 Ей, чудех се, исках да питам: как получаваш мислите ми? Като образи или…?

Венелин не очакваше и помълча известно време.

 Като цели изречения. Понякога идват направо подредени, а понякога думите са разбъркани и виждам как умът ми ги слага в логичен ред, докато аз само наблюдавам отстрани. Има случаи, в които пристига една дума- като сигнал, който заостря вниманието ми, да кажем, „куче“. Изплува ми и аз решавам дали да тръгна след нея. Така снощи разбрах за Джино. Като цяло, ако са мислите ти, са по-отчетливи и става без усилия- пристигат като текст с много малко празни места, за които да се досетя, а ако е събитие, т.е. някакъв процес, се налага да се концентрирам, за да го достигна или сглобя от един детайл. Дори и да не го направя, винаги става така, че разбирам за него по друг път- например, чувам от някого, прочитам или виждам нещо, свъзрано с търсеното, но съм подготвен и не се изненадвам, няма нужда да го определям като съвпадение. Световете взаимно се допълват- т.нар. реално и нереално си взаимодействат. Като пясъчен часовник са. Когато изтече времето на единия, се сменят с другия, а аз съм на границата между тях като свидетел на размяната, съзерцавам и двата. Когато им свикнеш, скоростта, с която се сменят, се увеличава толкова, че спираш да различаваш кой кой е. При това, те така се проникват един друг, че различията им се заличават и сливат, а ти заживяваш в един единствен свят, в който няма граници.  

 Преобразуват се в трети свят?

 Те всички са един. Искаш ли да идем на кино?

 На кино? – сега пък за Яна бе неочаквано.

 

Категория: Други
Прочетен: 1049 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.01.2018 14:17
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 877012
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Януари, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031