2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
– Как е Джино? – хилеше се Венелин, когато ѝ се обади, беше се прибрала.
– Май не ми се сърдиш. Попитал си стъкленото кълбо. – каза Яна.
– Сладък е. Как е днес?
– Притеснявах се, че няма да се справи сам, докато ме нямаше.
– Можеше да ми го оставиш.
– Не знаех, че си ми простил. А Джино ръфа един кокал, който му купих. Разнася го и приръмжава.
– Щастлива си. Гласът ти звучи различно. На някое небе си.
– Да. Заради Джин е. Само като го погледна, очите ми светват и се захилвам. При теб как са нещата?
– Ами…още не знам. Мена чакам. Възложих ѝ задача да проучи.
– Ей, чудех се, исках да питам: как получаваш мислите ми? Като образи или…?
Венелин не очакваше и помълча известно време.
– Като цели изречения. Понякога идват направо подредени, а понякога думите са разбъркани и виждам как умът ми ги слага в логичен ред, докато аз само наблюдавам отстрани. Има случаи, в които пристига една дума- като сигнал, който заостря вниманието ми, да кажем, „куче“. Изплува ми и аз решавам дали да тръгна след нея. Така снощи разбрах за Джино. Като цяло, ако са мислите ти, са по-отчетливи и става без усилия- пристигат като текст с много малко празни места, за които да се досетя, а ако е събитие, т.е. някакъв процес, се налага да се концентрирам, за да го достигна или сглобя от един детайл. Дори и да не го направя, винаги става така, че разбирам за него по друг път- например, чувам от някого, прочитам или виждам нещо, свъзрано с търсеното, но съм подготвен и не се изненадвам, няма нужда да го определям като съвпадение. Световете взаимно се допълват- т.нар. реално и нереално си взаимодействат. Като пясъчен часовник са. Когато изтече времето на единия, се сменят с другия, а аз съм на границата между тях като свидетел на размяната, съзерцавам и двата. Когато им свикнеш, скоростта, с която се сменят, се увеличава толкова, че спираш да различаваш кой кой е. При това, те така се проникват един друг, че различията им се заличават и сливат, а ти заживяваш в един единствен свят, в който няма граници.
– Преобразуват се в трети свят?
– Те всички са един. Искаш ли да идем на кино?
– На кино? – сега пък за Яна бе неочаквано.