Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 21.01.2016 г.
21.01.2016 12:56 -
***Само сняг и никой друг.
Само сняг
и никой друг.
Ледни фигури.
Арктичен струг.
Рисунки фибули:
красота на студ.
Шейни са плугове,
подгонили друмове.
Снежинки прашинки
сее зимен звезден куп.
и никой друг.
Ледни фигури.
Арктичен струг.
Рисунки фибули:
красота на студ.
Шейни са плугове,
подгонили друмове.
Снежинки прашинки
сее зимен звезден куп.
21.01.2016 12:27 -
***Тя крещи.
Тя крещи.
Червената коса е вик.
Усмихва се.
Всяка усмивка е крясък.
Ослепи ли те с нея,
расне могъщо истерия,
расне мощно мистерия:
тя крепи цвета
на косата, на устните.
Червената коса е вик.
Усмихва се.
Всяка усмивка е крясък.
Ослепи ли те с нея,
расне могъщо истерия,
расне мощно мистерия:
тя крепи цвета
на косата, на устните.
21.01.2016 12:01 -
***2
„Човек придобива телесната си форма – те я наричат „истинско подобие“ – още преди изобщо да осъзнае, че е човек. В крайна сметка това, което се случва вътре в тялото, го прави човек. Тогава открива, че той единствен притежава нещо – и това нещо е разумът. Разумът го поставя на друго стъпало. Като повечето животни, дотогава той е бил толкова съвършен, колкото му е било необходимо; но получил това ново качество, което е било все още в ранен стадий, и го доразвил. Това било единственото, което можел да развие в своя полза – единственият път, който стоял пред него: да развие нови качества на разума си.“
„Доколкото разбирам, по някакъв начин ти, Роузалинд и останалите притежавате някакво ново качество на разума. Да се обръща човек към Господ с молба да ви го отнеме не е правилно – все едно да го караш да те направи сляп и глух. Зная какво ти е, Дейви, но страхът не разрешава въпроса. Няма лесен начин за разрешаването му. Трябва да свикнеш с това и да решиш, че щом като нещата с теб стоят така, трябва да използваш това качество възможно най-добре, без да си навредиш.“
„Тогава, когато умовете са се научили да се смесват, когато една мисъл не е само твоя, и човек е взел твърде много от другия, за да е изцяло само със себе си, когато е стигнал дотам да вижда с общи очи, да обича с общо сърце, да се радва с обща радост; когато има мигове на уеднаквяване и нищо не е отделно освен телата, жадуващи едно за друго… Когато съществува това, какво е думата? Съществува само нейното несъвършенство.“
„Какавидите“, Джон Уиндам
„Доколкото разбирам, по някакъв начин ти, Роузалинд и останалите притежавате някакво ново качество на разума. Да се обръща човек към Господ с молба да ви го отнеме не е правилно – все едно да го караш да те направи сляп и глух. Зная какво ти е, Дейви, но страхът не разрешава въпроса. Няма лесен начин за разрешаването му. Трябва да свикнеш с това и да решиш, че щом като нещата с теб стоят така, трябва да използваш това качество възможно най-добре, без да си навредиш.“
„Тогава, когато умовете са се научили да се смесват, когато една мисъл не е само твоя, и човек е взел твърде много от другия, за да е изцяло само със себе си, когато е стигнал дотам да вижда с общи очи, да обича с общо сърце, да се радва с обща радост; когато има мигове на уеднаквяване и нищо не е отделно освен телата, жадуващи едно за друго… Когато съществува това, какво е думата? Съществува само нейното несъвършенство.“
„Какавидите“, Джон Уиндам
21.01.2016 11:54 -
***1
„Започваш да се питаш: „Е, добре, а какви истински доказателства имаме самите ние за това, какво е достоверното подобие?“ И откриваш, че в Библията не се говори нищо, което да противоречи на схващанията, че хората по онова време са били като нас; от друга страна обаче там не е дадено определение на това, какво да се смята за човек.“
„Чичо Ексъл изсумтя и лицето му се смръщи.
– Проповеднически приказки! – рече той и за миг се замисли. – Казвам ти – продължи той, - дори ако много хора твърдят, че нещо е така, това нищо не доказва. Казвам ти, че наистина няма човек, който да знае със сигурност какво е достоверно подобие. Всички мислят, че знаят – както и ние самите, - но понеже нямаме доказателства, откъде да знаем дали и самите Древни са били истинско подобие?
Той вдигна очи и отново ме изгледа продължително.
– Затова – продължи чичо Ексъл – откъде да знам аз, и откъде да знае който и да е, че с това, с което се различавате ти и Роузалинд, не сте по-близко до истинското подобие, отколкото останалите? Може би сте точно подобие на Древните: нали едно от нещата, които разправят за тях е, че са можели да разговарят един с друг през дълги разстояния? Сега ние не можем да го правим – но вие с Роузалинд можете. Помисли за това, Дейви. Вие двамата може да сте по-близко до подобието, отколкото останалите.“
„– Но, чичо, ако не се опитваме да бъдем като Древните и да построим отново това, което е загинало, какво ще правим?
– Можем да бъдем верни на самите себе си и да строим един свят, който да е съществуващ, а не такъв, какъвто е изчезнал- каза той.
– Струва ми се, че не те разбирам. Искаш да кажеш, да оставим настрана истинската приемственост и подобие? Да не обръщаме внимание на отклоненията?
– Не точно това – каза той и ме изгледа косо. – Чул си малко ерес от леля си, сега ще чуеш малко и от чичо си. Как мислиш, кое прави човека човек?
Започнах да казвам определението. На втората дума той ме прекъсна.
– Не е това! И една восъчна фигура може да има всичко, което изброяваш, и пак ще бъде восъчна фигура, нали?
– Да, така е.
– Значи това, което прави човека човек е нещо вътре в него.
– Душата ли? – предположих аз.
– Не. – каза чичо ми. – Душите са само данъка, който събира църквата – всички имат еднаква стойност, като гвоздеите. Не. Това, което прави човека човек е неговият разум – той не е предмет, той е качество, а различните хора имат разум с различна стойност – по-съвършен или по-прост, но колкото по-съвършен е разумът, толкова по-голямо значение има той. Разбираш ли накъде отива работата?“ „Какавидите“, Джон Уиндам
„Чичо Ексъл изсумтя и лицето му се смръщи.
– Проповеднически приказки! – рече той и за миг се замисли. – Казвам ти – продължи той, - дори ако много хора твърдят, че нещо е така, това нищо не доказва. Казвам ти, че наистина няма човек, който да знае със сигурност какво е достоверно подобие. Всички мислят, че знаят – както и ние самите, - но понеже нямаме доказателства, откъде да знаем дали и самите Древни са били истинско подобие?
Той вдигна очи и отново ме изгледа продължително.
– Затова – продължи чичо Ексъл – откъде да знам аз, и откъде да знае който и да е, че с това, с което се различавате ти и Роузалинд, не сте по-близко до истинското подобие, отколкото останалите? Може би сте точно подобие на Древните: нали едно от нещата, които разправят за тях е, че са можели да разговарят един с друг през дълги разстояния? Сега ние не можем да го правим – но вие с Роузалинд можете. Помисли за това, Дейви. Вие двамата може да сте по-близко до подобието, отколкото останалите.“
„– Но, чичо, ако не се опитваме да бъдем като Древните и да построим отново това, което е загинало, какво ще правим?
– Можем да бъдем верни на самите себе си и да строим един свят, който да е съществуващ, а не такъв, какъвто е изчезнал- каза той.
– Струва ми се, че не те разбирам. Искаш да кажеш, да оставим настрана истинската приемственост и подобие? Да не обръщаме внимание на отклоненията?
– Не точно това – каза той и ме изгледа косо. – Чул си малко ерес от леля си, сега ще чуеш малко и от чичо си. Как мислиш, кое прави човека човек?
Започнах да казвам определението. На втората дума той ме прекъсна.
– Не е това! И една восъчна фигура може да има всичко, което изброяваш, и пак ще бъде восъчна фигура, нали?
– Да, така е.
– Значи това, което прави човека човек е нещо вътре в него.
– Душата ли? – предположих аз.
– Не. – каза чичо ми. – Душите са само данъка, който събира църквата – всички имат еднаква стойност, като гвоздеите. Не. Това, което прави човека човек е неговият разум – той не е предмет, той е качество, а различните хора имат разум с различна стойност – по-съвършен или по-прост, но колкото по-съвършен е разумът, толкова по-голямо значение има той. Разбираш ли накъде отива работата?“ „Какавидите“, Джон Уиндам
Търсене