„Чудесата се случват не в противоречие на природата, а в противоречие на онова, което знаем за природата.“ – Св. Августин 

     Решенията ни са само формалност. Правото на избор и свободната воля са ни дадени, за да мислим, че притежаваме власт да променяме, за да имаме илюзията за сила, илюзията, че сме творци на живота си. Въпреки това, е добре да вземаме решения, за да достигнем действително правилните или да подпомогнем Съдбата да реализира своите.

Търсех се. Жадно. Настървено. И гладно. Превъртах се. Бързо. Препънато. Плавно. Дотъркалях се. Окаляна, счупена... Паднах. Огледалото зърнах. Не вярвах... Бе хладно...   Никой нямаше. Нямаше никого. Никого нямаше. Напрегнах се. Взрях се. Не съм се завръщала... Рано е. Странно. 

В точката на квантов сблъсък, където огън съкровено се разгаря, мелодия на Сътворение звучи. Докосване въздига алчна клада, телата като струни парят, в предусещана наслада притварят се припламнали очи.   В точката на срещата съдбовна две души преливат в плам. В нощта, обречено любовна, съграждат свято светъл храм.   Дихания прекъсвани. Нестройна близост. Стенания накъсани. Ръце разжарени. Във тях- като във песен на космични пръстени топла обич слиза, с глас на гарвани.   По жарките тела се стичат капки. Виното преляло, върху устни жадни кипва. И дъжд от мед във време, спряло в сладкото, по плът напъпила избликва.   Студено е във сблъсъка на електрична треска. В леден пламък любовта изгрява. Над огъня олтар възкръсва. В час свещен и точка мъртва Вселена непресъхващо се дави.       

Различни тъмнини.
Думите ти са игли.
Духа оплождат.
Няколко смениха се Луни.
Колко вида светлини
ще ме споходят
на света ми
в правите ъгли?