Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога
05.04.2013 11:49 -
Старите моми - Атанас Далчев
Ръцете бавно се протягат
и пее старият чекрък,
през сухите и тънки пръсти
се точат нишки от коприна
като лъчи през сухи клони
във пуста есенна градина:
то старите моми безстрастно
предат, насядали във кръг.
Те не говорят и не питат,
а всички сведени мълчат,
въртят безспирно колелото
и слушат скръбната му песен,
от сутринта в студени стаи
над стария чекрък надвесени,
и ето вече по стъклата
догаря най-подир денят.
О, старите моми печални,
които чакат вечерта,
за да отдъхнат в сън най-после
и почнат утре освежени!
Те имат тук едно богатство:
то са косите посребрени,
а в техните сърца-саксии
цъфтят цветята на скръбта.
Печалните моми що искат?
Каква надежда ги зове?
Нима ще трябва да загинат,
без радостта да ги споходи?
Ах, старите моми очакват
накрай женихът им да дойде,
последният жених да дойде
и скъса нишката надве.
1923 г.
и пее старият чекрък,
през сухите и тънки пръсти
се точат нишки от коприна
като лъчи през сухи клони
във пуста есенна градина:
то старите моми безстрастно
предат, насядали във кръг.
Те не говорят и не питат,
а всички сведени мълчат,
въртят безспирно колелото
и слушат скръбната му песен,
от сутринта в студени стаи
над стария чекрък надвесени,
и ето вече по стъклата
догаря най-подир денят.
О, старите моми печални,
които чакат вечерта,
за да отдъхнат в сън най-после
и почнат утре освежени!
Те имат тук едно богатство:
то са косите посребрени,
а в техните сърца-саксии
цъфтят цветята на скръбта.
Печалните моми що искат?
Каква надежда ги зове?
Нима ще трябва да загинат,
без радостта да ги споходи?
Ах, старите моми очакват
накрай женихът им да дойде,
последният жених да дойде
и скъса нишката надве.
1923 г.
05.04.2013 11:34 -
Кой е по-самотен- мъжът или жената?
За кого е по-тежко да остане сам- за мъжа или жената?
Защо си мисля, че репродуктивните способности на мъжа го "държат" по-дълго, отколкото жената? И какво по-лошо има от това една жена да не се реализира като майка? В биологичен и демографски смисъл, това си е направо трагедия. Макар че- какво от това, природата и без нас си се справя повече от добре. Не по-малка драма е от тази мъжът да не успее да предаде гениалните си гени за поколенията- да се осъществи като родоначалник на човешкия род, като създател...
От психологическа гледна точка, самотата е непоносима както за жените, така и за мъжете. Тук пол няма. Има човек. Човек с естествената потребност да отразява своето себе чрез партньор- постоянно огледало. Това дава опора на психиката, центрира я, заземява я, донякъде я лишава от свободата да се рее. Поставя я в една конкретност, която е някаква сигурност, заздравява я. Свободната психика има силата да твори, но неуспешното й овладяване може да доведе до разни...клинични отклонения (такъв ли беше терминът?).
Има ли съдба във всичко това? Кой знае дали така е правилно да бъде зададен въпросът... Има човешки решения, определени от собствения ни интелект и от външни фактори. Във всички случаи- осъществени или неосъществени, ние сме себе си. Това са варианти на нашето лично съществуване. Никой не може да знае кой път може да ни направи щастливи. Със сигурност този, по който сме поели с желание или с осъзнатото решение да опитаме да постигнем мечтаното щастие.
Всяко нещо, в което откриваме смисъл, всяка посока, по която тръгваме- понякога и просто защото така трябва, напластяват в нас опит и мъдрост, които са ни потребни, за да се адаптираме и да възприемаме света, какъвто е, да сме в хармония с него.
Само нощите да не бяха толкова непоносими...
Защо си мисля, че репродуктивните способности на мъжа го "държат" по-дълго, отколкото жената? И какво по-лошо има от това една жена да не се реализира като майка? В биологичен и демографски смисъл, това си е направо трагедия. Макар че- какво от това, природата и без нас си се справя повече от добре. Не по-малка драма е от тази мъжът да не успее да предаде гениалните си гени за поколенията- да се осъществи като родоначалник на човешкия род, като създател...
От психологическа гледна точка, самотата е непоносима както за жените, така и за мъжете. Тук пол няма. Има човек. Човек с естествената потребност да отразява своето себе чрез партньор- постоянно огледало. Това дава опора на психиката, центрира я, заземява я, донякъде я лишава от свободата да се рее. Поставя я в една конкретност, която е някаква сигурност, заздравява я. Свободната психика има силата да твори, но неуспешното й овладяване може да доведе до разни...клинични отклонения (такъв ли беше терминът?).
Има ли съдба във всичко това? Кой знае дали така е правилно да бъде зададен въпросът... Има човешки решения, определени от собствения ни интелект и от външни фактори. Във всички случаи- осъществени или неосъществени, ние сме себе си. Това са варианти на нашето лично съществуване. Никой не може да знае кой път може да ни направи щастливи. Със сигурност този, по който сме поели с желание или с осъзнатото решение да опитаме да постигнем мечтаното щастие.
Всяко нещо, в което откриваме смисъл, всяка посока, по която тръгваме- понякога и просто защото така трябва, напластяват в нас опит и мъдрост, които са ни потребни, за да се адаптираме и да възприемаме света, какъвто е, да сме в хармония с него.
Само нощите да не бяха толкова непоносими...
04.04.2013 17:45 -
За жените и наследниците в живота на Георги Димитров
(Текстът е по материал на Мишо Трендафилов от печата)
В началото на трудовата биография на Георги Димитров стои работата му в печатница. Имал комплекси, поради недостатъчната си образованост, но съдбата му изпраща нужната жена- сръбската моделиерка и синдикалистка Любица Ивошевич. Тя е фина, начетена и хубавица, пише стихове, редактира вестника на шивашките работници.
Учила във Виена при прочути модистки, Любица е една от най-известните шивачки на софийския хайлайф. Тя не само издържа семейството, но взема в здрави ръце образованието на бъдещия комунистически вожд.
След разгрома на поръчания от Коминтерна септемврийски метеж през 1923г. Димитров бяга в Югославия, а после в Австрия. Като ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна той обикаля с конспиративни задачи Европа. По това време е обаятелен мъж с пламтящ поглед, плътен глас и внушителна осанка. Бил неустоим за жените с белите си ръце и тъмнокафяви, влажни, големи, горещи очи. Когато на Лайпцигския процес следователят го пита за многото женски адреси в личния му бележник, Димитров отвърнал саркастично: "За разлика от вас, аз съм мъж, господин следовател."
Успехите на съпруга й сред нежния пол силно нараняват Люба Ивошевич и предизвикват болезнената й ревност още в България. Любица, която след 1923г. живее постоянно в московския хотел "Люкс", е с деликатна психика, а и самотата й действа на нервите- мъжа си вижда твърде рядко. През 1927г. тя е настанена в специален санаториум като психично болна край съветската столица. Арестуването на Димитров по обвинението за подпалване на Райхстага изостря състоянието й. На 27.05.1933г. тя се самоубива, като се хвърля от последния етаж на санаториума.
Сталин е този, който намира втора съпруга на Димитров- еврейката Роза Юлиевна, която е загърбила буржоазния си произход и е предана комунистка. Преди да се съберат в Русия, тя е връзката на Димитров с Австрийската комунистическа партия.
Единственото им дете- Митя, се ражда в СССР през 1936г., но едва седемгодишно умира от дифтерит. 61-годишният вожд понася много тежко загубата. По настояване на майка си, през 1948г. той сключва и църковен брак с Роза. Венчава ги протестанският пастор Васил Зяпков, който година по-късно ще бъде осъден на доживотен затвор в монтирания процес срещу евангелските пастори.
Димитров осиновява дете, чиито родители били убити от фашистката клика. Малко се знае у нас, че Георги Димитров е отгледал дъщерята на китайския комунистически деец Ван Мин. Не е сигурно, че това е истинското й име, така я знаели в семейния кръг. Тя обаче също е починала твърде млада.
Осиновеният син- Бойко Димитров, е роден на 5.06.1941г. в Плевен. Галеник на съдбата в онези времена на почит и култ към баща му, но упорит и целеустремен, завършва Института за международни отношения в Москва.
Работил е в българското представителство в ООН- Ню Йорк (1964-1966г.), в Института за външна политика. Бил е чиновник в администрацията на Министерския съвет, служител в администрацията на ЦК на БКП; главен редактор на сп."Международни отношения"; посланик на България в Хавана; член на ЦК на БКП; член на Висшия съвет на БСП; министър на външните работи в правителствата на Георги Атанасов и Андрей Луканов (1989-1990г.).
Има един неуспешен брак- с първата си жена Таня се развежда през 1994г. Синовете му са в чужбина.
В началото на трудовата биография на Георги Димитров стои работата му в печатница. Имал комплекси, поради недостатъчната си образованост, но съдбата му изпраща нужната жена- сръбската моделиерка и синдикалистка Любица Ивошевич. Тя е фина, начетена и хубавица, пише стихове, редактира вестника на шивашките работници.
Учила във Виена при прочути модистки, Любица е една от най-известните шивачки на софийския хайлайф. Тя не само издържа семейството, но взема в здрави ръце образованието на бъдещия комунистически вожд.
След разгрома на поръчания от Коминтерна септемврийски метеж през 1923г. Димитров бяга в Югославия, а после в Австрия. Като ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна той обикаля с конспиративни задачи Европа. По това време е обаятелен мъж с пламтящ поглед, плътен глас и внушителна осанка. Бил неустоим за жените с белите си ръце и тъмнокафяви, влажни, големи, горещи очи. Когато на Лайпцигския процес следователят го пита за многото женски адреси в личния му бележник, Димитров отвърнал саркастично: "За разлика от вас, аз съм мъж, господин следовател."
Успехите на съпруга й сред нежния пол силно нараняват Люба Ивошевич и предизвикват болезнената й ревност още в България. Любица, която след 1923г. живее постоянно в московския хотел "Люкс", е с деликатна психика, а и самотата й действа на нервите- мъжа си вижда твърде рядко. През 1927г. тя е настанена в специален санаториум като психично болна край съветската столица. Арестуването на Димитров по обвинението за подпалване на Райхстага изостря състоянието й. На 27.05.1933г. тя се самоубива, като се хвърля от последния етаж на санаториума.
Сталин е този, който намира втора съпруга на Димитров- еврейката Роза Юлиевна, която е загърбила буржоазния си произход и е предана комунистка. Преди да се съберат в Русия, тя е връзката на Димитров с Австрийската комунистическа партия.
Единственото им дете- Митя, се ражда в СССР през 1936г., но едва седемгодишно умира от дифтерит. 61-годишният вожд понася много тежко загубата. По настояване на майка си, през 1948г. той сключва и църковен брак с Роза. Венчава ги протестанският пастор Васил Зяпков, който година по-късно ще бъде осъден на доживотен затвор в монтирания процес срещу евангелските пастори.
Димитров осиновява дете, чиито родители били убити от фашистката клика. Малко се знае у нас, че Георги Димитров е отгледал дъщерята на китайския комунистически деец Ван Мин. Не е сигурно, че това е истинското й име, така я знаели в семейния кръг. Тя обаче също е починала твърде млада.
Осиновеният син- Бойко Димитров, е роден на 5.06.1941г. в Плевен. Галеник на съдбата в онези времена на почит и култ към баща му, но упорит и целеустремен, завършва Института за международни отношения в Москва.
Работил е в българското представителство в ООН- Ню Йорк (1964-1966г.), в Института за външна политика. Бил е чиновник в администрацията на Министерския съвет, служител в администрацията на ЦК на БКП; главен редактор на сп."Международни отношения"; посланик на България в Хавана; член на ЦК на БКП; член на Висшия съвет на БСП; министър на външните работи в правителствата на Георги Атанасов и Андрей Луканов (1989-1990г.).
Има един неуспешен брак- с първата си жена Таня се развежда през 1994г. Синовете му са в чужбина.
04.04.2013 14:58 -
"Ти помниш ли..."
(Текстът е по материал от печата, изготвен от Надежда Стамболиева, Любомир Михайлов и Мария Радонова)
На 5 декември 2009г. се състои премиерата на документалния филм за Никола Вапцаров "Ти помниш ли...". Негов сценарист и режисьор е Мая Вапцарова- племенница на известния поет. (Филмчето тук: zamunda.net/details.php и тук: www.youtube.com/watch)
В 54-минутния филм в ролята на Вапцаров се превъплъщава актьорът Георги Златарев. Ролята на един от войниците, участвали в разстрела, е поверена на Анани Явашев. Докато осъществява амбициозния си проект, екипът открива уникални текстове, писани от и за Вапцаров, неизлизали досега на бял свят. БНТ отказва да излъчи филма и лентата престоява почти тридесет години в дома на Мая Вапцарова, преди да стане възможно това едва през 2009г.
Шокиращи са спомените на Любен Х.- последният жив участник в разстрела на Вапцаров, тогава служещ в Школата за запасни офицери. Той твърди, че на екзекуцията е присъствал немски офицер от Абвера и прословутият шеф на отдела "А" на Държавна сигурност- Никола Гешев.
Любен Х. сам потърсил племенницата на поета. Преди това Георги Джагаров я насочва към дългогодишния портиер на СБП и тя няколко пъти го моли да разкаже какво точно се е случило във фаталния ден- 23.07.1942г. Бай Любен, както всички го наричали, винаги отказвал.
След тържественото честване на 70-годишнината от рождението на Вапцаров, съвестта на бай Любен, вероятно, не му е давала покой и той намира Мая Вапцарова, заявявайки че иска да се изповяда преди смъртта си. Мъжът разказва как при първия изстрел улучва Вапцаров в рамото. Поетът пада, но не умира. (Според филма, той е спасен от подарения му лично от Фердинанд часовник.) Според тогавашните закони, оцелелите след първите изстрели осъдени били помилвани. От двореца обаче, пристига заповед Вапцаров да бъде непременно разстрелян. Според Любен Х., след като Вапцаров не е бил смъртно ранен, Гешев го застрелва собственоръчно.
Малко след изповедта си бай Любен получава инфаркт. А Борис Вапцаров- брат на поета и баща на Мая, също получава инфаркт, след като вижда заснетия материал.
Големият актьор Петър Слабаков в онези години е служил в Школата за запасни офицери и, връщайки се към спомените си, оказва на Мая Вапцарова изключителна помощ при създаването на сценария. Във филма се снима и племенникът й- Борис Вапцаров.
"Ти помниш ли..." представя непоказвани снимки на Никола Вапцаров от личния архив на семейството- една от първите снимки на поета като малък от 1914г. или 1915г. с български офицери, знамето на младежката организация на ВМРО "Пейо Яворов" от 1926г., отвлечената заедно с мис Стоун през 1902г. банскалийка Цилка с дъщеря си Елена, чийто кръстник е станал Яне Сандански.
Една от идеите на филма е да бъде проследена историята на Вапцаровия род. От едната страна са Везините, дали просветители, учители, свещеници. Марко Везин издава 30 години преди Петър Берон "Буквар за деца сръбско-българского" в съавторство със сърбина Новакович. Друг Везин е поп в Мелник и е убит от фанариотите, защото за пръв път дръзва да служи на български език. От другия род избягалият от Охрид заради убийство на турци хаджи Продан е изцяло свързан с революционните борби. Самият Хаджи се свързва с гръцкия революционер Ригас Велестинлис и събира чета за участие в Гръцкото въстание от 1821г. От рода Проданичи участват в Кресненско-Разложкото въстание и създаването на комитетите на ВМРО, Илинденското въстание- до дядо Йонко, превърнал прякора си Вапцаря във фамилия.
Освен Марко Теодоров Везьов, един от известните родственици на Вапцаров и братовчед на Неофит Рилски, друг от дядовците е съветник на Екатерина, трети е консул във Виена. Жените пък са били лечителки. Съхранена е тетрадка на прапрапрабабата на Мая Вапцарова, в която тя разказва за свое израждане на кадъна през 1876-та. Жената описва как е направила цезаровото сечение, с какви треви е умила ръцете си, с какви билки е намазала корема. Кадъната и детето останали живи. Първото цезарово сечение в света датира от 1892-ра в Париж- шестнадесет години по-късно.
Два века родът Вапцарови е в българския дипломатически елит. В къщата им в Банско са отсядали кайзерът Вилхелм, докаран от Фердинанд да признае новоосвободените български земи, както и пратеникът на Ленин д-р Майлер, който отговарял за Балканите.
Йонко (бащата на Никола), лидер на ВМРО и съратник на Иван (Ванче) Михайлов, през 1918г. спасява младия цар Борис ІІІ, изнасяйки го на гръб от тежко полесражение. Мълвата и до днес гласи, че през 1942г., преди да подпише смъртната присъда, царят до последно очаквал бащата да пристигне да моли за сина си. Йонко- гордият планинец, останал непоклатим. Било под достойнството му. Изпратил жена си- Елена.
Племенницата на поета притежава непоказвани документи, осем стихотворения и вещи на своя чичо. Предал й ги 95-годишен мъж от Троян, заедно с други спомени, малко преди да почине. Бай Тодор бил последният жив познайник на Никола от Морското училище. Сред документите, които пазил десетилетия, е еделвайс от Пирин, който му подарил някога поетът. В архива му има и две картички с изгледи от любимата планина. На гърба на едната, адресирана "до Чомаков", е написал: "Пирин, възпят във толкова много песни,/и мрачен, и горд, като всички богове." На следващата се чете: "Ти чула ли си за дивната хубост на феята, която живяла в Пирин? Чула ли си за нейните коси, в които било вплело лъчите си слънцето?". Липсва обръщение. Предполага се, че някои от новооткритите документи загатват за тайнствена любима на поета- актрисата Иванка Димитрова. В архива на бай Тодор е било и прословутото "розово тефтерче", в което, по думите на Мая Вапцарова, има стихотворения и есета, написани собственоръчно от чичо й, малко преди да попадне в затвора, а някои, може би, и когато вече е зад решетките.
Сред документите, показани от Мая Вапцарова, е и картичка с небостъргачи от Ню Йорк. Пратена е от дядо й Йонко до сина му в Морското машинно училище във Варна. По това време бащата е пратен в САЩ от ВМРО. С по-четлив почерк от този на сина си Йонко Вапцаров пита Никола дали е получил 15-те долара, които му е изпратил с препоръчано писмо. И обяснява, че в пликове е разрешено да се пращат само чекове, но не и пари. Добавя, че ще остане в САЩ още 1-2 месеца.
Никола Вапцарове е посмъртно удостоен с "Почетната международна награда на мира" за неговия "изключителен принос в делото на мира и дружбата между народите". Паметен знак и грамота са връчени на поетовата майка- Елена Вапцарова, на Втория световен конгрес на мира, събрал на своя форум във Варшава през 1953г. представители от 80 страни. В минали години между удостоените са Пабло Пикасо, Пабло Неруда, Юлиус Фучик, Пол Робсън, Жан Ефел. С получаването на наградата Вапцаров за пореден път осмисля своята смърт. Не се знае какъв е бил паричният израз на голямата награда, но всеки банскалия знае, че баба Еленка завързала сумата в месал и я занесла в ТКЗС, където заседавал управителният съвет. Развързала месала и се обърнала към председателя с думите: "Това е кръвнина за Никола. Притурете я и нея към събраното за трактори и други машини, нужни на кооператива.", а преди да излезе добавила: "Изпълних предсмъртното желание на Никола да бъде в буря и в мир с народа, когото обичаше!..."
На 5 декември 2009г. се състои премиерата на документалния филм за Никола Вапцаров "Ти помниш ли...". Негов сценарист и режисьор е Мая Вапцарова- племенница на известния поет. (Филмчето тук: zamunda.net/details.php и тук: www.youtube.com/watch)
В 54-минутния филм в ролята на Вапцаров се превъплъщава актьорът Георги Златарев. Ролята на един от войниците, участвали в разстрела, е поверена на Анани Явашев. Докато осъществява амбициозния си проект, екипът открива уникални текстове, писани от и за Вапцаров, неизлизали досега на бял свят. БНТ отказва да излъчи филма и лентата престоява почти тридесет години в дома на Мая Вапцарова, преди да стане възможно това едва през 2009г.
Шокиращи са спомените на Любен Х.- последният жив участник в разстрела на Вапцаров, тогава служещ в Школата за запасни офицери. Той твърди, че на екзекуцията е присъствал немски офицер от Абвера и прословутият шеф на отдела "А" на Държавна сигурност- Никола Гешев.
Любен Х. сам потърсил племенницата на поета. Преди това Георги Джагаров я насочва към дългогодишния портиер на СБП и тя няколко пъти го моли да разкаже какво точно се е случило във фаталния ден- 23.07.1942г. Бай Любен, както всички го наричали, винаги отказвал.
След тържественото честване на 70-годишнината от рождението на Вапцаров, съвестта на бай Любен, вероятно, не му е давала покой и той намира Мая Вапцарова, заявявайки че иска да се изповяда преди смъртта си. Мъжът разказва как при първия изстрел улучва Вапцаров в рамото. Поетът пада, но не умира. (Според филма, той е спасен от подарения му лично от Фердинанд часовник.) Според тогавашните закони, оцелелите след първите изстрели осъдени били помилвани. От двореца обаче, пристига заповед Вапцаров да бъде непременно разстрелян. Според Любен Х., след като Вапцаров не е бил смъртно ранен, Гешев го застрелва собственоръчно.
Малко след изповедта си бай Любен получава инфаркт. А Борис Вапцаров- брат на поета и баща на Мая, също получава инфаркт, след като вижда заснетия материал.
Големият актьор Петър Слабаков в онези години е служил в Школата за запасни офицери и, връщайки се към спомените си, оказва на Мая Вапцарова изключителна помощ при създаването на сценария. Във филма се снима и племенникът й- Борис Вапцаров.
"Ти помниш ли..." представя непоказвани снимки на Никола Вапцаров от личния архив на семейството- една от първите снимки на поета като малък от 1914г. или 1915г. с български офицери, знамето на младежката организация на ВМРО "Пейо Яворов" от 1926г., отвлечената заедно с мис Стоун през 1902г. банскалийка Цилка с дъщеря си Елена, чийто кръстник е станал Яне Сандански.
Една от идеите на филма е да бъде проследена историята на Вапцаровия род. От едната страна са Везините, дали просветители, учители, свещеници. Марко Везин издава 30 години преди Петър Берон "Буквар за деца сръбско-българского" в съавторство със сърбина Новакович. Друг Везин е поп в Мелник и е убит от фанариотите, защото за пръв път дръзва да служи на български език. От другия род избягалият от Охрид заради убийство на турци хаджи Продан е изцяло свързан с революционните борби. Самият Хаджи се свързва с гръцкия революционер Ригас Велестинлис и събира чета за участие в Гръцкото въстание от 1821г. От рода Проданичи участват в Кресненско-Разложкото въстание и създаването на комитетите на ВМРО, Илинденското въстание- до дядо Йонко, превърнал прякора си Вапцаря във фамилия.
Освен Марко Теодоров Везьов, един от известните родственици на Вапцаров и братовчед на Неофит Рилски, друг от дядовците е съветник на Екатерина, трети е консул във Виена. Жените пък са били лечителки. Съхранена е тетрадка на прапрапрабабата на Мая Вапцарова, в която тя разказва за свое израждане на кадъна през 1876-та. Жената описва как е направила цезаровото сечение, с какви треви е умила ръцете си, с какви билки е намазала корема. Кадъната и детето останали живи. Първото цезарово сечение в света датира от 1892-ра в Париж- шестнадесет години по-късно.
Два века родът Вапцарови е в българския дипломатически елит. В къщата им в Банско са отсядали кайзерът Вилхелм, докаран от Фердинанд да признае новоосвободените български земи, както и пратеникът на Ленин д-р Майлер, който отговарял за Балканите.
Йонко (бащата на Никола), лидер на ВМРО и съратник на Иван (Ванче) Михайлов, през 1918г. спасява младия цар Борис ІІІ, изнасяйки го на гръб от тежко полесражение. Мълвата и до днес гласи, че през 1942г., преди да подпише смъртната присъда, царят до последно очаквал бащата да пристигне да моли за сина си. Йонко- гордият планинец, останал непоклатим. Било под достойнството му. Изпратил жена си- Елена.
Племенницата на поета притежава непоказвани документи, осем стихотворения и вещи на своя чичо. Предал й ги 95-годишен мъж от Троян, заедно с други спомени, малко преди да почине. Бай Тодор бил последният жив познайник на Никола от Морското училище. Сред документите, които пазил десетилетия, е еделвайс от Пирин, който му подарил някога поетът. В архива му има и две картички с изгледи от любимата планина. На гърба на едната, адресирана "до Чомаков", е написал: "Пирин, възпят във толкова много песни,/и мрачен, и горд, като всички богове." На следващата се чете: "Ти чула ли си за дивната хубост на феята, която живяла в Пирин? Чула ли си за нейните коси, в които било вплело лъчите си слънцето?". Липсва обръщение. Предполага се, че някои от новооткритите документи загатват за тайнствена любима на поета- актрисата Иванка Димитрова. В архива на бай Тодор е било и прословутото "розово тефтерче", в което, по думите на Мая Вапцарова, има стихотворения и есета, написани собственоръчно от чичо й, малко преди да попадне в затвора, а някои, може би, и когато вече е зад решетките.
Сред документите, показани от Мая Вапцарова, е и картичка с небостъргачи от Ню Йорк. Пратена е от дядо й Йонко до сина му в Морското машинно училище във Варна. По това време бащата е пратен в САЩ от ВМРО. С по-четлив почерк от този на сина си Йонко Вапцаров пита Никола дали е получил 15-те долара, които му е изпратил с препоръчано писмо. И обяснява, че в пликове е разрешено да се пращат само чекове, но не и пари. Добавя, че ще остане в САЩ още 1-2 месеца.
Никола Вапцарове е посмъртно удостоен с "Почетната международна награда на мира" за неговия "изключителен принос в делото на мира и дружбата между народите". Паметен знак и грамота са връчени на поетовата майка- Елена Вапцарова, на Втория световен конгрес на мира, събрал на своя форум във Варшава през 1953г. представители от 80 страни. В минали години между удостоените са Пабло Пикасо, Пабло Неруда, Юлиус Фучик, Пол Робсън, Жан Ефел. С получаването на наградата Вапцаров за пореден път осмисля своята смърт. Не се знае какъв е бил паричният израз на голямата награда, но всеки банскалия знае, че баба Еленка завързала сумата в месал и я занесла в ТКЗС, където заседавал управителният съвет. Развързала месала и се обърнала към председателя с думите: "Това е кръвнина за Никола. Притурете я и нея към събраното за трактори и други машини, нужни на кооператива.", а преди да излезе добавила: "Изпълних предсмъртното желание на Никола да бъде в буря и в мир с народа, когото обичаше!..."
02.04.2013 18:09 -
***Приличаш на римлянка в профил...
Приличаш на римлянка в профил.
Има някаква сила във теб.
В духа ти проблясва Акрополът,
на челото- златозарният Феб.
Когато решиш да обичаш,
с обич ти не рушиш.
Не страдаш, дори не отричаш.
Повелително само твориш.
Своето себе полагаш на клади,
на тях изгаряш свойте чувства.
Ръцете ти като вълшебни брави,
една любов полека ги отключва.
И все пак,
приличаш на римлянка в профил.
И Акрополът подписал се е в теб.
А някъде между скромните строфи
наднича златозарният Феб.
Има някаква сила във теб.
В духа ти проблясва Акрополът,
на челото- златозарният Феб.
Когато решиш да обичаш,
с обич ти не рушиш.
Не страдаш, дори не отричаш.
Повелително само твориш.
Своето себе полагаш на клади,
на тях изгаряш свойте чувства.
Ръцете ти като вълшебни брави,
една любов полека ги отключва.
И все пак,
приличаш на римлянка в профил.
И Акрополът подписал се е в теб.
А някъде между скромните строфи
наднича златозарният Феб.
02.04.2013 17:30 -
***Върху устните ми се събуждат думи...
Върху устните ми се събуждат думи.
На челото ми изгрява ден.
В косите ми разбудиха се струни.
Очите ми осъмват в откровение.
На челото ми изгрява ден.
В косите ми разбудиха се струни.
Очите ми осъмват в откровение.
02.04.2013 17:21 -
Шепот омаен...
Шепот омаен
на плакала птица,
аз помня окото ти
с блясък на жрица
и бялата длан,
огън вечен
що стъкна...
Крясък на птица,
кръсяк на птица...
Воалът се смъкна.
на плакала птица,
аз помня окото ти
с блясък на жрица
и бялата длан,
огън вечен
що стъкна...
Крясък на птица,
кръсяк на птица...
Воалът се смъкна.
02.04.2013 17:11 -
***Тревата от вчера...
Тревата от вчера
мечтае да бъде небе.
Тази нощ
се сънува,
облечена
в синьо.
мечтае да бъде небе.
Тази нощ
се сънува,
облечена
в синьо.
02.04.2013 17:08 -
Ще сляза тогава, когато...
Ще сляза тогава, Когато
в Лоно свещено била съм,
Когато
със житното злато
зряла съм бавно, богато.
В Око щом светът се превърне
и земята сладка жега издъхва,
а в следите ми Вятърът тръгне
край Тъгата до камък изсъхнала...
Тогава
през ярката зеница огнена,
през родилната тичинка мека,
с ръбове гладко заоблени,
сътворена отново,
аз ще се върна.
(Навеки ли?)
в Лоно свещено била съм,
Когато
със житното злато
зряла съм бавно, богато.
В Око щом светът се превърне
и земята сладка жега издъхва,
а в следите ми Вятърът тръгне
край Тъгата до камък изсъхнала...
Тогава
през ярката зеница огнена,
през родилната тичинка мека,
с ръбове гладко заоблени,
сътворена отново,
аз ще се върна.
(Навеки ли?)
02.04.2013 14:39 -
Дъжд
На влюбена жена са стъпки
тези немощни капки вода.
Дъждът си отива, но тръпкав,
като жената, отвърнала с "да".
Той ще мине по сгушени улици
с топло лоно, ласкал небесата.
Не сравнявам жената със блудница-
на дъжда носи тя красотата.
тези немощни капки вода.
Дъждът си отива, но тръпкав,
като жената, отвърнала с "да".
Той ще мине по сгушени улици
с топло лоно, ласкал небесата.
Не сравнявам жената със блудница-
на дъжда носи тя красотата.
02.04.2013 14:00 -
Омъжи се за мен
"Омъжи се за мен!"-
каза едно цвете
на друго цвете.
"Не мога."- каза то.
"Венчаха ме с пръстта
и влагата.
Венчаха ме с небето
и със буболечките.
Венчаха ме с градината
и с красотата."
"Омъжи се за мен!"-
каза едно цвете
на друго цвете,-
"Аз ще бъда за теб
и пръстта,
ще съм влага,
небе, буболечка,
градина ще бъда,
красиво ще бъда,
за тебе венчано!"
"Аз съм вече обещано-
смъртта ме обича,
животът в стъблото...
уморено той тича.
Самотата ми плаче
и аз те обичам.
Смъртта ме обрича.
Към тебе аз тичам..."
"Омъжи се за мен!"-
каза цветето на смъртта
на друго цвете.
каза едно цвете
на друго цвете.
"Не мога."- каза то.
"Венчаха ме с пръстта
и влагата.
Венчаха ме с небето
и със буболечките.
Венчаха ме с градината
и с красотата."
"Омъжи се за мен!"-
каза едно цвете
на друго цвете,-
"Аз ще бъда за теб
и пръстта,
ще съм влага,
небе, буболечка,
градина ще бъда,
красиво ще бъда,
за тебе венчано!"
"Аз съм вече обещано-
смъртта ме обича,
животът в стъблото...
уморено той тича.
Самотата ми плаче
и аз те обичам.
Смъртта ме обрича.
Към тебе аз тичам..."
"Омъжи се за мен!"-
каза цветето на смъртта
на друго цвете.
02.04.2013 13:47 -
***Лилава сълза...
Лилава сълза
насълзи
малкото дръвче
в розово.
Стъблото му
сълзата
изкриви.
Лилавата сълза
бе моя.
насълзи
малкото дръвче
в розово.
Стъблото му
сълзата
изкриви.
Лилавата сълза
бе моя.
Търсене
