Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 470230 Постинги: 705 Коментари: 454
Постинги в блога
<<  <  49 50 51 52 53 54  >  >>
Много любимо, но не е мое. Позволявам си да го постна, защото е повече от красиво. То е като мантра, която успокоява ума и му носи наслада. Предоставям го с огромна обич не просто като спомен, а като спомен за красотата, в която сме живели някога, и за честта да бъда част от нея...

  Една поляна е едно вълнение
над рани макове и
силни дървеса.
Една луна раздава 
свойто бдение.
Една поляна, просъзлена 
във очите ти, 
съединява твойто съм.
В една тревица болката остава,
а споменът се уталожва
в сянката
на възкресена плът. 

Категория: Поезия
Прочетен: 311 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 04.04.2013 15:12
Поколебах се, преди да реша да напиша настоящото. Не искам да излезе патриотарско или с претенция. Хубаво е поне да помним кои сме, защото с идентичността ни май е почти свършено. Не е достатъчно да знаеш кой си, но все е нещо.       
(Текстът е по материали от печата и интернет)


В аналите на историята като автор на текста и музиката на нашия химн е останало името на
Цветан Радославов. Живеел във Виена и тръгнал с кораб да се бие за отечеството през Сръбско-българската война от 1885г. (повече за него тук: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2)
Разказва се, че песента се родила на борда на кораба, когато младият мъж наближавал родния бряг. 
Радославов е блестящ учен от европейски мащаб. Един от тримата българи, заедно с Кръстю Кръстев и Никола Алексиев, които са защитили докторат при бащата на съвременната научна психология Вилхелм Вунд. Не е бил поет или поне не са известни негови поетични творби. 
От песента на Радославов обаче, са останали твърде малко строфи. Днес може да се каже, че химнът е дело на широк кръг корифеи на културния фронт, които през 1964г. са извадили на бял свят творбата и са направили от нея нелоша интерпретация.
Съпругата на поета Георги Джагаров- Цвета Джагарова, разказва как Радославовата песен се превръща в символа, който днес ни изправя на крака. Тя била поканена от човек от министерството на културата да замине за двореца Врана. Там заварва Георги Джагаров и Димитър Методиев, които й обяснили, че трябва да участва в създаването на нов химн. Три дни те преценяват нахвърляния от двамата текст дали съвпада с музиката на Цветан Радославов. След това Цвета Джагарова се затваря на Витоша в почивния дом на Съюза на композиторите да хармонизира химна. 
Песента прозвучала за първи път в двореца Врана, изпълнена от Софийската филхармония и хоровата капела "Светослав Обретенов".
Заслугата на Джагаров е не само в преработката и осъвременяването на песента, а в това, че успява да проведе идеята тя да се превърне в химн. Предложението си той прави в разговор с Тодор Живков:

- Не харесваш нашия химн? Събираш компании и говориш против? Защо така, бе, момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талантливите наши поети- Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев. Композиторите ги забравих...
- Хората не го пеят.- отговаря кратко поетът.
- Между нас казано, и аз не го знам, но съветските другари го пеят. Харесват го, много го харесват.
- Защото не правят разлика между нашия и техния.- продължава Джагаров.
- И какво ще правим сега, как ще излезем от положението...?


От положението все пак успяват да излязат някак. Новият химн прозвучава за първи път публично на 20-годишнината от 9 септември. 

А ето и един от вариантите на химна, с автор Цветан Радославов:

Горда Стара планина
до ней север се синей.
Слънце Витоша позлатява
към Цариград се белей.

Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край!

Хайде, братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки
за свобода, правдини.


Трябва да знаем, че химнът ни е претърпял доста промени. Преди окончателния си вариант от 1990г. са съществували още два куплета, които след посочената дата отпадат (единият от тях, вероятно, е именно този, заради който съветските другари много са харесвали химна ни):


Паднаха борци безчет за народа наш любим. Майко, дай ни мъжка сила пътя им да продължим.
Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой, партия велика води, нашият победен строй.

 

 

И това не е всичко. От 1886г. до 1944г. национален химн на България е "Шуми Марица". Първоначалният текст на песента е написан от Никола Живков- главен учител във Велес по време на турското робство. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912г. В сътворяването на химна се откриват полска и немска следа. (за повече тук: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0)
Любопитен факт е, че в различни източници "Шуми Марица" се определя като национален химн на България за периода 1878г.-1947г., а за дворцов- Химнът на Негово Величество Царя. (още за този химн тук: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%8F)

Едно компетентно мнение по темата тук:
 gratzian.blog.bg/zabavlenie/2013/10/09/quot-mila-rodino-quot.1190181

Е, след толкова много приказки, дойде ред и да чуем музиката, за която говорим: 

Категория: История
Прочетен: 3595 Коментари: 4 Гласове: 7
Последна промяна: 02.03.2016 16:38
30.03.2013 22:20 - Перифраза
През цялото време си мислех, че летя, а всъщност съм падала...

От къде ли беше тоя цитат?
Категория: Лични дневници
Прочетен: 604 Коментари: 1 Гласове: 2
30.03.2013 17:44 - Харе Кришна!
Харе Кришна!
Харе Кришна!
В думите
да се спасиш
и дишаш!
Харе Кришна!
Харе Кришна!
Благословен е,
който пише!
Харе Кришна!
Харе, харе!
И докосваш
свойто
Свише...
Харе Кришна!
Харе, харе!
Огънят му
живо пари.
Пари
и не стихва.
Харе Кришна!
Харе, харе!
В пламъците
му ли скиташ,
въглени
на словото
те жарят.
Харе!
Веднъж
от огъня ли
вдишаш,
белязан си
с Пожара.

Харе Кришна!
Харе, харе!
Нестинарско
е хорото,
думите
когато парят...
Категория: Поезия
Прочетен: 1785 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 30.03.2013 17:45
29.03.2013 20:38 - Реплика
Чакам ги-
току-що срещнатите
макове-
кървящи
магове
на красотата.
Пролет.
Сбъднала се
след изсъхнали очаквания
край заслушаните
дъбове- те-
костите на вечността.
Очите всмукват
ивицата макове-
тя бяга-
макове се връщат пак
със кървавия
вятър
на покълналата
пролет.
Рани макове...
Припомням
незатворените рани
на една
горяща
светлина.
Категория: Поезия
Прочетен: 830 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 02.04.2013 16:45
Той посегна
и от нея си взе
всичко,
което поиска-
жадно,
сякаш така
за първи път
тя
беше му близка...

...
Категория: Поезия
Прочетен: 423 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.10.2013 15:10

Да се завърнеш
в нечий глас,
в устни нечии
и думи...
да се превърнеш
в неговия час,
в очакването
на изгубените...
да се прелееш
в утро нечие
със музиката да се слееш
и съня...
да остарееш във живота му...
да оживееш
в изгрева му
и в деня...

Категория: Поезия
Прочетен: 472 Коментари: 0 Гласове: 2
Ще се усмихнеш
весело сега
на думите във дреха бяла
и няма в този миг
да се замислиш,
че думите са истина,
но закъсняла.
Категория: Поезия
Прочетен: 345 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 29.03.2013 20:20
Завинаги да свикнеш с болката...
Без нея да почувстваш, че си гол.
Едно да си със нея толкова,
че да не сещаш пламналата сол.
...
Категория: Поезия
Прочетен: 306 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.10.2013 15:10
Прежаднелите цветя
обезвкусиха любовта
на ангелите
дремещи под куполите
в църквата
на срещнатата обич
след като са преживели
сватбите на своите любови
Категория: Поезия
Прочетен: 344 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.10.2013 15:11
29.03.2013 20:03 - Човеци извори

Човеци извори сме ние.
Срещнем ли се, се преливаме.
Прежаднели, от себе си пием,
един с друг до премала се сливаме.

Човеци извори сме ние.
Оглеждаме се или се удавяме.
Преди от Извора да сме отпили,
поглеждаме се и се разминаваме.

 

Категория: Поезия
Прочетен: 478 Коментари: 0 Гласове: 1
Свободата е навик,
подобен на палто.
Има родени за палта,
а други не виждат палто.
Свободата е евтина
или като дреха-
толкова скъпа, че
се плаща с живота
и пак не се получава.
Свободата заблуждава:
който често я има,
не разбира кога
му се е изплъзнала.
Що значи това?
Нима е гатанка?
Да, туй е първата
в буквара на гатанките.
Да си свободен, значи това и това.
Това можеш, онова не!
Който върви, е свободен
да върви, само
да не извърви свободата си;
който бяга, да бяга,
само да не надбяга свободата си.
Които ядат, често изяждат
свободата си да ядат,
а пиещите преизпиват
чудната свобода да си пият.


(skarif: Какви по-добри и точни слова за свободата могат да бъдат изречени?)
Категория: Поезия
Прочетен: 1679 Коментари: 0 Гласове: 2
<<  <  49 50 51 52 53 54  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 470230
Постинги: 705
Коментари: 454
Гласове: 1320
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031