Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 434762 Постинги: 695 Коментари: 450
Постинги в блога
<<  <  49 50 51 52 53
29.03.2013 20:03 - Човеци извори

Човеци извори сме ние.
Срещнем ли се, се преливаме.
Прежаднели, от себе си пием,
един с друг до премала се сливаме.

Човеци извори сме ние.
Оглеждаме се или се удавяме.
Преди от Извора да сме отпили,
поглеждаме се и се разминаваме.

 

Категория: Поезия
Прочетен: 449 Коментари: 0 Гласове: 1
Свободата е навик,
подобен на палто.
Има родени за палта,
а други не виждат палто.
Свободата е евтина
или като дреха-
толкова скъпа, че
се плаща с живота
и пак не се получава.
Свободата заблуждава:
който често я има,
не разбира кога
му се е изплъзнала.
Що значи това?
Нима е гатанка?
Да, туй е първата
в буквара на гатанките.
Да си свободен, значи това и това.
Това можеш, онова не!
Който върви, е свободен
да върви, само
да не извърви свободата си;
който бяга, да бяга,
само да не надбяга свободата си.
Които ядат, често изяждат
свободата си да ядат,
а пиещите преизпиват
чудната свобода да си пият.


(skarif: Какви по-добри и точни слова за свободата могат да бъдат изречени?)
Категория: Поезия
Прочетен: 1638 Коментари: 0 Гласове: 2
Това лице,
това лице, което носиш,
не е избирано от теб, нали?
Това лице е дадено от други-
кажи, не съм ли прав?
И тези други са ти рекли: "Вземи го,
виж там нещо да направиш."
Увито в опаковка с надпис
"Продадената стока не се връща"-
това лице, което имаш.
Категория: Поезия
Прочетен: 871 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.03.2013 14:30
Внимавай, горди думи като казваш.
Веднъж изказани, те мъчно могат
при теб отново да се върнат.
Те носят дълги, лъскави ботуши;
те стъпват гордо и не чуват,
назад като ги позовеш.
Внимавай, горди думи като казваш!
Категория: Поезия
Прочетен: 985 Коментари: 0 Гласове: 1
Близо съм до извора.
Далеч
от рухнали мълчания.
Далеч
от пукнати мечтания.
Изгубена
в нестихващо страдание.
Категория: Поезия
Прочетен: 410 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.10.2013 15:09
28.03.2013 23:30 - Добрият човек
Отвратително,
дори противно
да те назоват "добър"
е днес.
Като клеймо
и синоним на уродливост,
на дръглив, 
бъхлясал
мърляв пес;
на гнил боклук,
на будала несвесен,
на лук вмирисан,
луд,
абсцес;
на мухльо смотан,
лепнещ хляб непресен,
на бесен,
безпрогресен,
стъпкан,
смачкан,
сдъвкан,
давен,
дърпан,
тъпкан бавно
с агресия
и стрес
човек.
.
.
.

Категория: Поезия
Прочетен: 651 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.05.2013 14:18
Грозното не предизвиква нищо.
Освен погнуса или безразличие.

На красотата повече прилича
възхита тиха,
мисли,
сълзи,
обич
да извика.
Категория: Поезия
Прочетен: 781 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.10.2013 15:09
"Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?
Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото- когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере."
Категория: Други
Прочетен: 771 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 02.04.2013 18:18
Не посрещай някого, преди да е дошъл,
и нещо, щом не се е случило.

Понеже ще живея толкова,
че
в топче гумено да се превърне
тъгата
във сърцето ми.
Категория: Поезия
Прочетен: 690 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.10.2013 15:07
Посегнах
с длан
да те докосна...

Докосната
от вечност
длан.
Категория: Поезия
Прочетен: 644 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.10.2013 15:06
      Не съм затворен кръг.-
Стоя пред цялата безкрайност на света.
И сутринта и вечерта.
Аз слушам как земята диша,
усещам как се движи,
как се зараждат бавно и растат
децата, ручеите, пъпките.

Над мен отхожда слънцето на път.

Минавам между много стъпки-
и сутринта, и вечерта.
За да се върна пред безкрая на света.

Не съм затворен кръг.

Александър Вутимски
Категория: Поезия
Прочетен: 916 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.04.2013 18:15
    Миналото- то не се завръща.
Бъдещето- няма да се състои.
Има ли ръце, които те прегръщат,
настоящето ще те спаси.

И ще има страници, които се отгръщат.
И ще има време, бързащо към ъгъла.
И ще има мигове с любов да те обгръщат...
Повярвай в тях! Те никога не са те лъгали...
 
Категория: Поезия
Прочетен: 861 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.10.2013 15:06
<<  <  49 50 51 52 53
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 434762
Постинги: 695
Коментари: 450
Гласове: 1279
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031