Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 425110 Постинги: 688 Коментари: 439
Постинги в блога
<<  <  49 50 51 52 53 54 55  >  >>
Тревата от вчера
мечтае да бъде небе.
Тази нощ
се сънува,
облечена 
в синьо.
Категория: Поезия
Прочетен: 286 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.10.2013 15:13
Ще сляза тогава, Когато
в Лоно свещено била съм,
Когато
със житното злато
зряла съм бавно, богато.

В Око щом светът се превърне
и земята сладка жега издъхва,
а в следите ми Вятърът тръгне
край Тъгата до камък изсъхнала...

Тогава
през ярката зеница огнена,
през родилната тичинка мека,
с ръбове гладко заоблени,
сътворена отново, 
аз ще се върна. 
(Навеки ли?)

Категория: Поезия
Прочетен: 226 Коментари: 0 Гласове: 0
Завърнах се с дъжда
чрез пламъка-
затоплих дланите си-
мидени черупки,
видях се
в капки дъжд
облазена-
нежни капки-
сладки и хрупкави.
Изсъхваше влагата, 
още щом напокълваше,
утихваше шепотът-
дъждовен вик сепнат,
една рана, издълбавана дълго,
кладенец стана-
скрипецът
заскърца.
И пих дъжд от небето.
Пих пламък от себе си:
в тишина се превърнах
и в звуци променливи,
покълнах в мълчанието
на пенливите гребени,
на капките жадни,
превърнати в ручеи...
Категория: Поезия
Прочетен: 234 Коментари: 0 Гласове: 0
02.04.2013 14:39 - Дъжд
На влюбена жена са стъпки
тези немощни капки вода.
Дъждът си отива, но тръпкав,
като жената, отвърнала с "да".

Той ще мине по сгушени улици
с топло лоно, ласкал небесата.
Не сравнявам жената със блудница-
на дъжда носи тя красотата.


Категория: Поезия
Прочетен: 388 Коментари: 0 Гласове: 1
 "Омъжи се за мен!"-
каза едно цвете
на друго цвете.
"Не мога."- каза то.
"Венчаха ме с пръстта
и влагата.
Венчаха ме с небето
и със буболечките.
Венчаха ме с градината
и с красотата."
"Омъжи се за мен!"-
каза едно цвете
на друго цвете,-
"Аз ще бъда за теб
и пръстта,
ще съм влага,
небе, буболечка,
градина ще бъда,
красиво ще бъда,
за тебе венчано!"
"Аз съм вече обещано-
смъртта ме обича,
животът в стъблото...
уморено той тича.
Самотата ми плаче
и аз те обичам.
Смъртта ме обрича.
Към тебе аз тичам..."
"Омъжи се за мен!"-
каза цветето на смъртта
на друго цвете.
Категория: Поезия
Прочетен: 348 Коментари: 0 Гласове: 1
Лилава сълза
насълзи
малкото дръвче
в розово.
Стъблото му
сълзата
изкриви.
Лилавата сълза 
бе моя.
Категория: Поезия
Прочетен: 281 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.10.2013 15:13
Много любимо, но не е мое. Позволявам си да го постна, защото е повече от красиво. То е като мантра, която успокоява ума и му носи наслада. Предоставям го с огромна обич не просто като спомен, а като спомен за красотата, в която сме живели някога, и за честта да бъда част от нея...

  Една поляна е едно вълнение
над рани макове и
силни дървеса.
Една луна раздава 
свойто бдение.
Една поляна, просъзлена 
във очите ти, 
съединява твойто съм.
В една тревица болката остава,
а споменът се уталожва
в сянката
на възкресена плът. 

Категория: Поезия
Прочетен: 296 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 04.04.2013 15:12
Поколебах се, преди да реша да напиша настоящото. Не искам да излезе патриотарско или с претенция. Хубаво е поне да помним кои сме, защото с идентичността ни май е почти свършено. Не е достатъчно да знаеш кой си, но все е нещо.       
(Текстът е по материали от печата и интернет)


В аналите на историята като автор на текста и музиката на нашия химн е останало името на
Цветан Радославов. Живеел във Виена и тръгнал с кораб да се бие за отечеството през Сръбско-българската война от 1885г. (повече за него тук: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2)
Разказва се, че песента се родила на борда на кораба, когато младият мъж наближавал родния бряг. 
Радославов е блестящ учен от европейски мащаб. Един от тримата българи, заедно с Кръстю Кръстев и Никола Алексиев, които са защитили докторат при бащата на съвременната научна психология Вилхелм Вунд. Не е бил поет или поне не са известни негови поетични творби. 
От песента на Радославов обаче, са останали твърде малко строфи. Днес може да се каже, че химнът е дело на широк кръг корифеи на културния фронт, които през 1964г. са извадили на бял свят творбата и са направили от нея нелоша интерпретация.
Съпругата на поета Георги Джагаров- Цвета Джагарова, разказва как Радославовата песен се превръща в символа, който днес ни изправя на крака. Тя била поканена от човек от министерството на културата да замине за двореца Врана. Там заварва Георги Джагаров и Димитър Методиев, които й обяснили, че трябва да участва в създаването на нов химн. Три дни те преценяват нахвърляния от двамата текст дали съвпада с музиката на Цветан Радославов. След това Цвета Джагарова се затваря на Витоша в почивния дом на Съюза на композиторите да хармонизира химна. 
Песента прозвучала за първи път в двореца Врана, изпълнена от Софийската филхармония и хоровата капела "Светослав Обретенов".
Заслугата на Джагаров е не само в преработката и осъвременяването на песента, а в това, че успява да проведе идеята тя да се превърне в химн. Предложението си той прави в разговор с Тодор Живков:

- Не харесваш нашия химн? Събираш компании и говориш против? Защо така, бе, момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талантливите наши поети- Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев. Композиторите ги забравих...
- Хората не го пеят.- отговаря кратко поетът.
- Между нас казано, и аз не го знам, но съветските другари го пеят. Харесват го, много го харесват.
- Защото не правят разлика между нашия и техния.- продължава Джагаров.
- И какво ще правим сега, как ще излезем от положението...?


От положението все пак успяват да излязат някак. Новият химн прозвучава за първи път публично на 20-годишнината от 9 септември. 

А ето и един от вариантите на химна, с автор Цветан Радославов:

Горда Стара планина
до ней север се синей.
Слънце Витоша позлатява
към Цариград се белей.

Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край!

Хайде, братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки
за свобода, правдини.


Трябва да знаем, че химнът ни е претърпял доста промени. Преди окончателния си вариант от 1990г. са съществували още два куплета, които след посочената дата отпадат (единият от тях, вероятно, е именно този, заради който съветските другари много са харесвали химна ни):


Паднаха борци безчет за народа наш любим. Майко, дай ни мъжка сила пътя им да продължим.
Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой, партия велика води, нашият победен строй.

 

 

И това не е всичко. От 1886г. до 1944г. национален химн на България е "Шуми Марица". Първоначалният текст на песента е написан от Никола Живков- главен учител във Велес по време на турското робство. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912г. В сътворяването на химна се откриват полска и немска следа. (за повече тук: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0)
Любопитен факт е, че в различни източници "Шуми Марица" се определя като национален химн на България за периода 1878г.-1947г., а за дворцов- Химнът на Негово Величество Царя. (още за този химн тук: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%8F)

Едно компетентно мнение по темата тук:
 gratzian.blog.bg/zabavlenie/2013/10/09/quot-mila-rodino-quot.1190181

Е, след толкова много приказки, дойде ред и да чуем музиката, за която говорим: 

Категория: История
Прочетен: 3551 Коментари: 4 Гласове: 7
Последна промяна: 02.03.2016 16:38
30.03.2013 22:20 - Перифраза
През цялото време си мислех, че летя, а всъщност съм падала...

От къде ли беше тоя цитат?
Категория: Лични дневници
Прочетен: 565 Коментари: 1 Гласове: 2
30.03.2013 17:44 - Харе Кришна!
Харе Кришна!
Харе Кришна!
В думите
да се спасиш
и дишаш!
Харе Кришна!
Харе Кришна!
Благословен е,
който пише!
Харе Кришна!
Харе, харе!
И докосваш
свойто
Свише...
Харе Кришна!
Харе, харе!
Огънят му
живо пари.
Пари
и не стихва.
Харе Кришна!
Харе, харе!
В пламъците
му ли скиташ,
въглени
на словото
те жарят.
Харе!
Веднъж
от огъня ли
вдишаш,
белязан си
с Пожара.

Харе Кришна!
Харе, харе!
Нестинарско
е хорото,
думите
когато парят...
Категория: Поезия
Прочетен: 1760 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 30.03.2013 17:45
29.03.2013 20:38 - Реплика
Чакам ги-
току-що срещнатите
макове-
кървящи
магове
на красотата.
Пролет.
Сбъднала се
след изсъхнали очаквания
край заслушаните
дъбове- те-
костите на вечността.
Очите всмукват
ивицата макове-
тя бяга-
макове се връщат пак
със кървавия
вятър
на покълналата
пролет.
Рани макове...
Припомням
незатворените рани
на една
горяща
светлина.
Категория: Поезия
Прочетен: 802 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 02.04.2013 16:45
Той посегна
и от нея си взе
всичко,
което поиска-
жадно,
сякаш така
за първи път
тя
беше му близка...

...
Категория: Поезия
Прочетен: 389 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.10.2013 15:10
<<  <  49 50 51 52 53 54 55  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 425110
Постинги: 688
Коментари: 439
Гласове: 1221
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30