Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. iliaganchev
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. iliaganchev
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога
28.05.2013 12:56 -
***Душевен слалом...
Душевен слалом
между свежи преспи
и зъбери зъбати,
догдето закърви;
гмурване дълбоко
в океаните от страсти,
догдето бликне и
догдето се роди.
Стреме в стръмнината
да препуснеш
нужно ли е?
Нужни ли са ти
да се откъснеш
от това Сега
криле?
Знам, че можеш
винаги да литнеш.
Потребни са ти само
вяра и сърце.
В бездомието
думите намираме.
Откъсваме ги от
магнитната дъска.
Но не за да се храним
или да ги имаме,
а Живота виждаме
само в това:
да падне пречистена капка
от смисъла,
изцедена до искреност
от конденза роса,
от постоянното
безмилостно изпитване,
препускащо
през изтънялата ни
диамантена
душа...
между свежи преспи
и зъбери зъбати,
догдето закърви;
гмурване дълбоко
в океаните от страсти,
догдето бликне и
догдето се роди.
Стреме в стръмнината
да препуснеш
нужно ли е?
Нужни ли са ти
да се откъснеш
от това Сега
криле?
Знам, че можеш
винаги да литнеш.
Потребни са ти само
вяра и сърце.
В бездомието
думите намираме.
Откъсваме ги от
магнитната дъска.
Но не за да се храним
или да ги имаме,
а Живота виждаме
само в това:
да падне пречистена капка
от смисъла,
изцедена до искреност
от конденза роса,
от постоянното
безмилостно изпитване,
препускащо
през изтънялата ни
диамантена
душа...
28.05.2013 12:17 -
***Не мога да догоня времето...
Не мога да догоня времето.
Екранът образи не прожектира.
На нищото сме винаги облегнати.
То в нас невидимото проектира.
27.05.2013 10:39 -
***Паяжина от цветя...
Паяжина от цветя
е новата ми дреха.
Облякох я след ведрата утеха.
Метоха на сърцето с нея ще деля.
Прощават ли ми още
новите цветя?
Дълбая и насилвам прошката.
От огорчение и вяра ли греша?
Керванът тръгва.
Кучето не лае.
Дрехата ми нова не е първа.
Цветята винаги това са знаели.
е новата ми дреха.
Облякох я след ведрата утеха.
Метоха на сърцето с нея ще деля.
Прощават ли ми още
новите цветя?
Дълбая и насилвам прошката.
От огорчение и вяра ли греша?
Керванът тръгва.
Кучето не лае.
Дрехата ми нова не е първа.
Цветята винаги това са знаели.
26.05.2013 23:55 -
"Хавана"
zamunda.net/details.php
Великолепна класика! Не се нуждае от специална препоръка. Няма вече такива филми. Спряха ли да ни вълнуват тревожните въпроси на битието или умишлено ги избягваме, защото ни е страх от отговорите или от собствената ни неспособност да бъдем на нивото на тяхната сложност?
Филмът "Хавана" е от тези, които те хващат за гърлото. Мен специално, вече втори ден ме държи.
Робърът Редфорд- има ли думи, които са способни да поберат класата му или да ни накарат да излезем извън клишето им? Също толкова добър, колкото в "Поверително и лично" с Мишел Пфайфър. Паралелът ми се стори очевиден, а образите сходни. И въпреки това, блестящи и незабравими. Причината е не само в личното му актьорско присъствие. То е незаличимият завършек на идеята за неумолимия и жесток ход на битието, за неговата изначална противоречивост, за трагичното разминаване с възможностите и неслучването на вероятното- любовта е възможна, но не и вероятна (гениално прозрение!). Над неразрешимостта се възправят героите на Редфорд, като се извисяват с драматична сила. Поради това и трудно могат да бъдат забравени...
Великолепна класика! Не се нуждае от специална препоръка. Няма вече такива филми. Спряха ли да ни вълнуват тревожните въпроси на битието или умишлено ги избягваме, защото ни е страх от отговорите или от собствената ни неспособност да бъдем на нивото на тяхната сложност?
Филмът "Хавана" е от тези, които те хващат за гърлото. Мен специално, вече втори ден ме държи.
Робърът Редфорд- има ли думи, които са способни да поберат класата му или да ни накарат да излезем извън клишето им? Също толкова добър, колкото в "Поверително и лично" с Мишел Пфайфър. Паралелът ми се стори очевиден, а образите сходни. И въпреки това, блестящи и незабравими. Причината е не само в личното му актьорско присъствие. То е незаличимият завършек на идеята за неумолимия и жесток ход на битието, за неговата изначална противоречивост, за трагичното разминаване с възможностите и неслучването на вероятното- любовта е възможна, но не и вероятна (гениално прозрение!). Над неразрешимостта се възправят героите на Редфорд, като се извисяват с драматична сила. Поради това и трудно могат да бъдат забравени...
26.05.2013 23:25 -
Напусна ни Иванка Гръбчева
На 66 години изненадващо ни напусна кинорежисьорът Иванка Гръбчева, съобщиха от СБФД. Родното кино опустя без любимката на поколения зрители, която ни остави над 20 заглавия, голяма част от тях ненадминати върхове.
Иванка Гръбчева е български режисьор, дъщеря на Димитър Гръбчев и Митка Гръбчева. Родена е на 28.07.1946г. в София. През 1966г. се дипломира със специалност "Кино и телевизионна режисура" във Висшия институт за филмово изкуство в Бабелсберг, Германия. В периода 1967–1991г. е режисьор в Студия за игрални филми "Бояна". От 1987г. до 1991г. е художествен ръководител на творчески колектив "Алфа" в Студия за игрални филми "Бояна". Между 1984–1991г. е преподавател по кинорежисура и филмов монтаж в катедра "Кино и телевизия" при Национална академия за театрално и филмово изкуство. От 1998г. до 2004г. е преподавател по кино и телевизионна режисура във факултета по изкуства на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".
Заедно със сценаристите Братя Мормареви, писателя Георги Данаилов и оператора Яцек Тодоров, Гръбчева снима незабравимите истории на "Войната на таралежите", "Изпити по никое време", "13-ата годеница на принца", "Ева на третия етаж", "Деца играят вън", "В името на народа". Незабравим ще остане сериалът й "Жребият" с Коста Цонев по сценарий на Свобода Бъчварова.
Член на Съюза на българските филмови дейци. Награждавана е с ордени и медали.
Последният филм на Иванка Гръбчева, нейното прощаване с киното, е "Една калория нежност" от 2003г. Тогава тя споделя, че именно щипката любов е онова, което най-много липсва на съвременния свят, опитвайки се да надзърне отвъд думите и отвъд мълчанието му.
Иванка Гръбчева до последно се вълнува от случващото се в родното кино, като се радва искрено на всеки проект, създаден с професионализъм и уважение към зрителя, както и негодува срещу "алчните продуценти". Проявява завидна професионална и човешка скромност, определяйки децата като най-голямото богатство на този свят.
Поклон пред паметта й!
Източници:
novinar.bg/news/pochina-ivanka-grabcheva_NDI5MzszNg==.htmlwww.klassa.bg/News/Read/article/231692_%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0+%D0%BD%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0+%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0
26.05.2013 23:04 -
Не знаеш / Носете си новите дрехи, момчета / Darkspace
Всъщност, пристигнаха от неведомото в друг ред, но нека уважим и реда на поредната случайност. Всяка случайност си има такъв...
26.05.2013 21:18 -
***Ако нещо потопено е в красота...
Ако нещо потопено е в красота,
по-добре не го докосвай!
Да не разплетеш
ранимата му
крехка свобода;
образа му да не спреш
ти, без да искаш,
да тече в посоката
на свойта светлина-
сплетени от блясък
слънчеви нишки,
на възхита и обич
уловени въздишки.
по-добре не го докосвай!
Да не разплетеш
ранимата му
крехка свобода;
образа му да не спреш
ти, без да искаш,
да тече в посоката
на свойта светлина-
сплетени от блясък
слънчеви нишки,
на възхита и обич
уловени въздишки.
24.05.2013 10:24 -
"Аскеер"-и 2013г.
"Хамлет" на Явор Гърдев с най-много "Аскеер"-и
Актрисата Емилия Радева и преводачът проф.Александър Шурбанов получиха почетни награди на 23-та церемония в театър "Българска армия"
Очаквано и напълно заслужено спектакълът "Хамлет" от Уилям Шекспир на Народния театър "Иван Вазов" триумфира на 23-та церемония на наградите "Аскеер".
"Хамлет" заслужи отличията за най-добро представление, за режисура- Явор Гърдев, за главна мъжка роля- Леонид Йовчев и за сценография- Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов.
На рождения си ден актрисата Емилия Радева, която е играла 33 години на сцената на Театър "Българска армия", получи "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство.
Тази година Академия "Аскеер" присъди Специална почетна награда "за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство" на проф.Александър Шурбанов за превода на четирите трагедии на Шекспир- "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет".
Такава награда не се дава всяка година. Досега са я получавали Валери Петров, режисьорите Леон Даниел, проф.Крикор Азарян и Димитър Гочев и актьорът Велко Кънев.
В началото председателят на Фондация "Аскеер", актьорът Милен Миланов, приятелски и с усмивка припомни, че министърът на културата Владимир Пенев, който поздрави колегите си, е два пъти носител на наградата за водеща мъжка роля.
Почетена беше светлата памет на починалите през годината изключителни театрали и любими колеги- Георги Калоянчев, Тодор Колев, Младен Киселов, Петър Попйорданов-Чочо.
Награди "Аскеер 2013" заслужиха:
Водеща мъжка роля- Леонид Йовчев за Хамлет";
Водеща женска роля- Илка Зафирова за ролята на Елизабет Лоу в "Когато дъждът спря да вали" от Андрю Бовел, постановка на Зорница София в Малък градски театър "Зад канала";
Изгряваща звезда- Димитър Живков за ролите на г-н Димитров, Здравко, Бабата, Взводния, Снайпера, Анна, Йоцко, Веси, Баце Мише, Спас Певеца, Стрина Милетка в "Живак"- Авторски моноспектакъл, постановка на Димитър Стефанов, Продуцентска къща "Креди Арте";
Поддържаща мъжка роля- Атанас Атанасов за ролята на Труман в "Хората от Оз" от Яна Борисова, постановка на Галин Стоев в Театър 199 "Валентин Стойчев";
Поддържаща женска роля- Станка Калчева за ролята на Корделия Егерман в "Часът на вълците" по мотиви от "Из живота на марионетките" на Ингмар Бергман, постановка на Десислава Шпатова в Младежкия театър "Николай Бинев";
Сценография- Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов за "Хамлет";
Костюмография- Юлиян Табаков за "Идиот 2012" по Ф. М. Достоевски, постановка на Десислава Шпатова в Народния театър "Иван Вазов";
Театрална музика- Антоний Дончев за "Ричард ІІІ" по Шекспир, постановка на Стефан Москов в Народния театър "Иван Вазов";
Режисура- Явор Гърдев за "Хамлет";
Най-добро представление- "Хамлет" от Шекспир.
За съвременна българска драматургия бе отличена пиесата "Терапевтът" от Елена Алексиева, поставена от Крис Шарков в Народния театър "Ив. Вазов".
Източник: VESTI.bg, www.vesti.bg/index.phtml
Актрисата Емилия Радева и преводачът проф.Александър Шурбанов получиха почетни награди на 23-та церемония в театър "Българска армия"
Очаквано и напълно заслужено спектакълът "Хамлет" от Уилям Шекспир на Народния театър "Иван Вазов" триумфира на 23-та церемония на наградите "Аскеер".
"Хамлет" заслужи отличията за най-добро представление, за режисура- Явор Гърдев, за главна мъжка роля- Леонид Йовчев и за сценография- Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов.
На рождения си ден актрисата Емилия Радева, която е играла 33 години на сцената на Театър "Българска армия", получи "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство.
Тази година Академия "Аскеер" присъди Специална почетна награда "за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство" на проф.Александър Шурбанов за превода на четирите трагедии на Шекспир- "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет".
Такава награда не се дава всяка година. Досега са я получавали Валери Петров, режисьорите Леон Даниел, проф.Крикор Азарян и Димитър Гочев и актьорът Велко Кънев.
В началото председателят на Фондация "Аскеер", актьорът Милен Миланов, приятелски и с усмивка припомни, че министърът на културата Владимир Пенев, който поздрави колегите си, е два пъти носител на наградата за водеща мъжка роля.
Почетена беше светлата памет на починалите през годината изключителни театрали и любими колеги- Георги Калоянчев, Тодор Колев, Младен Киселов, Петър Попйорданов-Чочо.
Награди "Аскеер 2013" заслужиха:
Водеща мъжка роля- Леонид Йовчев за Хамлет";
Водеща женска роля- Илка Зафирова за ролята на Елизабет Лоу в "Когато дъждът спря да вали" от Андрю Бовел, постановка на Зорница София в Малък градски театър "Зад канала";
Изгряваща звезда- Димитър Живков за ролите на г-н Димитров, Здравко, Бабата, Взводния, Снайпера, Анна, Йоцко, Веси, Баце Мише, Спас Певеца, Стрина Милетка в "Живак"- Авторски моноспектакъл, постановка на Димитър Стефанов, Продуцентска къща "Креди Арте";
Поддържаща мъжка роля- Атанас Атанасов за ролята на Труман в "Хората от Оз" от Яна Борисова, постановка на Галин Стоев в Театър 199 "Валентин Стойчев";
Поддържаща женска роля- Станка Калчева за ролята на Корделия Егерман в "Часът на вълците" по мотиви от "Из живота на марионетките" на Ингмар Бергман, постановка на Десислава Шпатова в Младежкия театър "Николай Бинев";
Сценография- Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов за "Хамлет";
Костюмография- Юлиян Табаков за "Идиот 2012" по Ф. М. Достоевски, постановка на Десислава Шпатова в Народния театър "Иван Вазов";
Театрална музика- Антоний Дончев за "Ричард ІІІ" по Шекспир, постановка на Стефан Москов в Народния театър "Иван Вазов";
Режисура- Явор Гърдев за "Хамлет";
Най-добро представление- "Хамлет" от Шекспир.
За съвременна българска драматургия бе отличена пиесата "Терапевтът" от Елена Алексиева, поставена от Крис Шарков в Народния театър "Ив. Вазов".
Източник: VESTI.bg, www.vesti.bg/index.phtml
23.05.2013 09:21 -
"Афоризъм"
В Америка да си клошар
било призвание.
В България
е наше
ежедневно състояние.
ежедневно състояние.
22.05.2013 20:48 -
Свръхинтелектът
Човешкият интелект е нещо забележително и той от край време интригува учените. Те винаги са опитвали да измерят интелигентността по различни начини, като най-сполучливият от тях е така нареченият стандартизиран IQ тест. IQ-то или още коефициентът на интелигентност е понятието, което в днешно време се свързва най-пряко с човешкия интелект. Всички знаем, че има хора с много висок IQ, които наричаме гении. В тази статия ще минем още една стъпка на горе и ще говорим за свръхинтелект.
Идеята за свръхинтелект предполага появата на създание по-умно от човека. Макар идеята да звучи като фантастичен сценарий, учените не отхвърлят възможността до началото на 22-и век да се появи свръхинтелигентно същество. Някои теории дори стигат още по-далеч, говорейки за свръхинтелект, който е способен да подобрява собствените си способности, при което следващите събития попадат извън границите на това, което можем да си представим – така наречената “сингулярност”.
Филми като “Матрицата” представиха на света една такава идея. Изкуственият интелект е един от възможните пътища към свръхинтелекта и може би най-дискутираният. Роботиката, като тяло и компютърът, като мозък, биха могли да сложат край на човека, като най-интелигентното създание на планетата. Това би било особено вероятно, ако изкуственият интелект придобие способността да развива собствената си мисъл, да създава себеподобни и да увеличава компютърната си мощ. Много философи изразяват загрижеността си, че при едно подобно бъдеще, човешката раса ще бъде изправена пред невиждана заплаха.
Друг път към свръхинтелекта минава през човешкото генно инженерство или компютъризирането на човешкия мозък. Идеята за управляването на компютър и роботизирани протези само със силата на мисълта вече не е от сферата на научната фантастика. Военни организации наливат огромни средства в развиването на този вид технологии. В бъдеще учените биха могли да обвържат хората с интернет до такава степен, че да сме неспособни да различим реалността.
Макар да звучи доста интересно, това е може би по-малко вероятното бъдеще, тъй като подобни експерименти върху хора са строго ограничени в повечето развиващи се страни, а и биха отнели доста време. Една модификация в изкуствения интелект на робот ще отнеме броени минути или часове, за да бъде тествана, докато при генното инженерство резултатите идват след години. Поради тази причина до края на 21-и век може да станем свидетели на постепенното еволюиране на компютърния мозък до момента, когато човекът стане излишен.
Още една възможност за свръхинтелект при хората е чрез използването на фармацевтични и генни терапии, които да подсилят мозъчните функции. Този подход се смята за не толкова радикален, но и резултатите от него биха били по-малки. Все пак би могъл да се използва като преходен, за да подготви обществото за бъдещето на свръхинтелекта.
Източник: warminaz.com/drugi/svrahintelekt/
Има ги. Съществуват. Намират се. Срещат се. Свръхинтелигентните хора. И следващата статия е доказателство за това.
Китайският концерн BGI стартира амбициозен проект за статистически анализ на генетичния код за хора с висок коефициент на интелигентност. Целта на проекта е очевидна: чрез събирането на голяма база от разшифровани геноми да бъде извършен статистически анализ, чрез който да се открие корелация между конкретен геном и висок IQ.
Разполагайки с подобна информация може да стане възможен точен подбор на деца и дори зародиши, чрез който да бъдат отделени най-перспективните.
За запълване на базата данни се използват ДНК образци на хора с IQ над 160. Това е изключително висок показател. За пример може да бъде посочен фактът, че средният IQ на лауреатите на Нобелова награда е в рамките на 145. Ето защо, да се намерят хора за изследванията на BGI не е лесно- средно се пада 1 на 30 000 души. BGI приема ДНК образци и от други държави.
В хонконгската лаборатория на BGI върху проекта работят 100 апаратни секвенсера. Към февруари 2013 година са получени около 2200 подходящи ДНК образци. Във всеки образец е необходимо да бъдат разпознати около 3,2 милиарда съставни елемента.
Генетичното разделяне на деца по IQ потенциал изглежда като забранена евгеника, но подобни изследвания и действия стават все повече. Днес, в много държави родителите могат да филтрират зародишите си чрез генетична проверка за синдром на Даун или някои от познатите форми на рака.
mediacafe.bg- Димо Димчев
Източник: www.mediacafe.bg/the-rubrics/2010-07-12-12-40-14/3388-bgi-tech
Всичко е добре. Само да не стигнем до прецеденти като този във филма "Пурпурните реки" с Жан Рено и Венсан Касел- класика на тема евгеника. "Гатака" също ни навежда на мисълта, че, въпреки своите несъвършенства, у човека има нещо, което не може да притежава никой робот или друг подобен изкуствен интелект. Може би, воля, може би съзнание, може би емоции, може би т.нар. божествена искра, която носи...
Няма как да не се сетя за Стивън Хокинг. Или за Бетховен. Защо не и за Пенчо Славейков... Те са едно от свидетелствата, че болестта може да се тълкува и като божествено откровение, както твърди Достоевски. Възможно е да я мислим не като недъг, а като послание, пратено ни свише, за да намерим пътя към истинската си сила.
Идеята за свръхинтелект предполага появата на създание по-умно от човека. Макар идеята да звучи като фантастичен сценарий, учените не отхвърлят възможността до началото на 22-и век да се появи свръхинтелигентно същество. Някои теории дори стигат още по-далеч, говорейки за свръхинтелект, който е способен да подобрява собствените си способности, при което следващите събития попадат извън границите на това, което можем да си представим – така наречената “сингулярност”.
Филми като “Матрицата” представиха на света една такава идея. Изкуственият интелект е един от възможните пътища към свръхинтелекта и може би най-дискутираният. Роботиката, като тяло и компютърът, като мозък, биха могли да сложат край на човека, като най-интелигентното създание на планетата. Това би било особено вероятно, ако изкуственият интелект придобие способността да развива собствената си мисъл, да създава себеподобни и да увеличава компютърната си мощ. Много философи изразяват загрижеността си, че при едно подобно бъдеще, човешката раса ще бъде изправена пред невиждана заплаха.
Друг път към свръхинтелекта минава през човешкото генно инженерство или компютъризирането на човешкия мозък. Идеята за управляването на компютър и роботизирани протези само със силата на мисълта вече не е от сферата на научната фантастика. Военни организации наливат огромни средства в развиването на този вид технологии. В бъдеще учените биха могли да обвържат хората с интернет до такава степен, че да сме неспособни да различим реалността.
Макар да звучи доста интересно, това е може би по-малко вероятното бъдеще, тъй като подобни експерименти върху хора са строго ограничени в повечето развиващи се страни, а и биха отнели доста време. Една модификация в изкуствения интелект на робот ще отнеме броени минути или часове, за да бъде тествана, докато при генното инженерство резултатите идват след години. Поради тази причина до края на 21-и век може да станем свидетели на постепенното еволюиране на компютърния мозък до момента, когато човекът стане излишен.
Още една възможност за свръхинтелект при хората е чрез използването на фармацевтични и генни терапии, които да подсилят мозъчните функции. Този подход се смята за не толкова радикален, но и резултатите от него биха били по-малки. Все пак би могъл да се използва като преходен, за да подготви обществото за бъдещето на свръхинтелекта.
Източник: warminaz.com/drugi/svrahintelekt/
Има ги. Съществуват. Намират се. Срещат се. Свръхинтелигентните хора. И следващата статия е доказателство за това.
Китайският концерн BGI стартира амбициозен проект за статистически анализ на генетичния код за хора с висок коефициент на интелигентност. Целта на проекта е очевидна: чрез събирането на голяма база от разшифровани геноми да бъде извършен статистически анализ, чрез който да се открие корелация между конкретен геном и висок IQ.
Разполагайки с подобна информация може да стане възможен точен подбор на деца и дори зародиши, чрез който да бъдат отделени най-перспективните.
За запълване на базата данни се използват ДНК образци на хора с IQ над 160. Това е изключително висок показател. За пример може да бъде посочен фактът, че средният IQ на лауреатите на Нобелова награда е в рамките на 145. Ето защо, да се намерят хора за изследванията на BGI не е лесно- средно се пада 1 на 30 000 души. BGI приема ДНК образци и от други държави.
В хонконгската лаборатория на BGI върху проекта работят 100 апаратни секвенсера. Към февруари 2013 година са получени около 2200 подходящи ДНК образци. Във всеки образец е необходимо да бъдат разпознати около 3,2 милиарда съставни елемента.
Генетичното разделяне на деца по IQ потенциал изглежда като забранена евгеника, но подобни изследвания и действия стават все повече. Днес, в много държави родителите могат да филтрират зародишите си чрез генетична проверка за синдром на Даун или някои от познатите форми на рака.
mediacafe.bg- Димо Димчев
Източник: www.mediacafe.bg/the-rubrics/2010-07-12-12-40-14/3388-bgi-tech
Всичко е добре. Само да не стигнем до прецеденти като този във филма "Пурпурните реки" с Жан Рено и Венсан Касел- класика на тема евгеника. "Гатака" също ни навежда на мисълта, че, въпреки своите несъвършенства, у човека има нещо, което не може да притежава никой робот или друг подобен изкуствен интелект. Може би, воля, може би съзнание, може би емоции, може би т.нар. божествена искра, която носи...
Няма как да не се сетя за Стивън Хокинг. Или за Бетховен. Защо не и за Пенчо Славейков... Те са едно от свидетелствата, че болестта може да се тълкува и като божествено откровение, както твърди Достоевски. Възможно е да я мислим не като недъг, а като послание, пратено ни свише, за да намерим пътя към истинската си сила.
22.05.2013 16:33 -
***Колкото и пъти да изтича пясък...
Колкото и пъти да изтича пясък,
колкото и пъти да обръщам часовника,
винаги оставам недостатъчна,
без корен и без път, бездомна...
колкото и пъти да обръщам часовника,
винаги оставам недостатъчна,
без корен и без път, бездомна...
21.05.2013 19:28 -
Бягство
Всяко бягство-
да не докосваш,
да не възприемаш,
да не те облъхва,
да не те обгръща,
да не те обвива,
да не те облива,
да не те достига…
Всяко бягство-
да не те обзема,
да не се забожда
в теб бодила,
по който се влива
нерушимата сила-
тя зейва в екзема
върху твоята кожа
от нежност и свила…
Всяко бягство от тях
да бъдеш различен
буди гръмкия смях.
И по тебе се стича
на порои потоци
лепкава кал
и в парливи отоци
те обгръща със своята жал.
Всяко бягство от тях
да бъдеш различен
буди гръмкия смях.
И по теб той се стича.
И в тях се превръщаш,
макар че си яхнал
небрежно скования
и съвсем ненадежден,
макар и бамбуков,
съвсем неуместен,
зле притегнат,
разклатен,
разпадащ се,
немощен,
дори недовършен,
без ни едно плаване,
жалък наистина
и будещ забава,
неведомо твое,
едно недомислие,
сразяващият
този
твой
малък
и така
непоплавък,
но
приказен
сал.
Как мислиш?
Докъде би стигнал
с него,
Тур Хейердал?...
Търсене
