Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 407497 Постинги: 673 Коментари: 440
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
23.09.2016 13:10 - ***в огледалото
в огледалото
с небето сме
красива по
и неизменна по е
надвесената синева
Категория: Поезия
Прочетен: 174 Коментари: 0 Гласове: 0
Прекосих летните дни:
със сандали и чехли,
с гуменки, боса- не,
с дънки, рокля и пола,
с панталон, но гола- не;
под лятното небе преминах
и къс от него в мен не оцеля;
сънувах неизпушена цигара,
врата която да отваря,
а и райска да е тя;
защо ли ми е,
щом в окото в мен се давех,
от безсмъртието без да се спася;
прехвърлила хълма на лятото,
намятам жилетка тъга,
от септември греба непривикнала,
небето му е вечност
– прескитала неизбродни поля -
тя скоро ще си иде,
но гнездо насвила е
и в него – щом се върне -
пак на топло ще се приютя
 
Категория: Поезия
Прочетен: 191 Коментари: 0 Гласове: 1
Бяха изминали хиляди години, без да го разбере. Един ден, без да знае, че е ден, се събуди. Отвори очи и осъзна, че стои в същото подземие, в което се озова в някакво преди, което не знаеше нито кога бе започнало, нито кога и дали изобщо щеше да свърши някога. Чуваше само дъжда. Чуваше го за пръв път и се чудеше какво е. Капките му напомниха, че никой не бе стъпвал от мига, който наричаме „преди“, защото времето е откъсната страница от ненаписана книга. А как можеш да определиш нещо си по скъсан лист от несъществуващо писание? Огледа се. Стаята, потънала в прах, бе засипана с пясъци, които издишваха тишина. Прокашля се. Бе сам. Изпод една от купчините силиций белееше кост. Някой трябва да бе идвал, ала не помнеше. Той нямаше памет. Имаше само завѐт. В другия край, търкулнат на една страна, се зъбеше череп. Един ли е, или са били повече- запита се, но нямаше да разбере. Не можеше да остави поста си, забранено бе да мърда, където и да било, когато и да било, въпреки че часовете биха се превърнали в лавини, погубващи решилия се да прекрачи. В една мрачна нощ, каквато бе за посетителя, чу тракане по метал. Очите му се отвориха, но не виждаха. Само осмелилият се осъзна, че го гледат, и, пренебрегнал погледа, се наведе над ключалката. Нямаше катинар. Направи опит да повдигне капака. Жилите на ръцете му се изопнаха. Дори не се помъчи да ухажва входа, направо нахлу. Около празното око на заключалката светеше синьо сияние. Той спря, а после се отдръпна. За пореден път устните ѝ не допускаха някого. Времето, което отсъства, внезапно се роди, разтвори чудовищна паст и го погълна. Мракът щракна и покри убежището. Измина върволица от мигове, преди да се появи някой. Тя не искаше да измъкне тайната, въпреки че подозираше за нея. Може да се каже, че просто се навърташе. Погледна ококорената зеница, зад която се криеше невижданото, и надзърна в нея. Отвъдното засмука черното на окото ѝ и то потъна в непрогледна тъмнина. Когато се свести, се обърна, за да си тръгне. Над главата ѝ се стовари пясъчна врата, която я прероди в песъчинки. А когато дойде то, което щеше да стане някога той, носеше бял свитък, който не беше още отлежал, не беше придобил тютюневия цвят на мъдростта. Едва сега ключалката се усмихна. Никой не я бе виждал да го прави нито в „преди“, нито в някакво някога. Усмивката ѝ озари подземието и призова деня. То само остави свитъка си върху прашния сандък. Не забеляза нищо и никого, само се смееше и закачаше. Тя проскърца и му намигна. То, което щеше да стане някога той, не ѝ обърна внимание. Без да се усети, тя му прошепна думите. Изтъркаляха се като сухи листа- прошумоляха и неусетно заглъхнаха. Бяха полъх на тайнството, което то не позна. Усетило хлад, поиска да си върви. Бе все така светло тук, където времето се раждаше, само когато е необходимо. Не остави костите си под пясъците, получи звание: „един от оцелелите“, но никога не го узна. Те бяха само някои от тях. След хиляди години очакваше следващите. Нито той, нито сандъкът бяха убийци. Идващите ставаха жертви сами на себе си. Когато щеше да се появи някой, пространството се свиваше, земята не съществуваше, но се приближаваше. Както когато небето пада към нея, така и тя вървеше към него. Светът попадаше в отворен портал, в който всеки звук се чуваше кристален и ясен. Нямаше ехо, но ефирът бе като похлупак, който връщаше отражението. Без фонов шум, сякаш сам Господ правеше запис на случващото се. Една тъга го терзаеше: че никой не успяваше. Да носиш съкровище под сърцето си и да мечтаеш да го подариш; да си представяш светлината в очите на този, комуто го поверяваш, и да чувстваш удовлетворението от взаимността; да искаш да дадеш; да искаш да завъртиш колелото на вселената, да задвижиш, което се случва неясно къде, неясно как, неясно кога, но което е извор на нещата и причина за бъденето им, а да не смее никой да опита, даже да сгреши…
Категория: Други
Прочетен: 234 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 15.09.2016 22:12
стръкче синя перуника:
аз - приведена - над теб;
вятърът си ти
Категория: Поезия
Прочетен: 193 Коментари: 0 Гласове: 2
Още има деца,
които късат глухарчета;
те поднасят негърските им глави
на вятъра
и косъмче по косъмче ги скубят
с дъха си,
докато ти се усмихваш
от пейката на остарялото си детство

 
Категория: Поезия
Прочетен: 214 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.10.2016 20:18
Пътят е дълъг и стар, но аз ще стигна до края
Пътят е дълъг и стар, но аз ще стигна до края
И когато стигна там, ще стисна ръката на приятел

От страната на пътя седнах под едно дърво
От страната на пътя седнах под едно дърво
Никой не знае мисълта, която ме обзе

Плаках и плаках, сълзите падаха на земята
Плаках и плаках, сълзите падаха на земята
Когато стигнах края, бях толкова притеснена

Качи чантата ми, бейби, и аз ще опитам отново
Качи чантата ми, бейби, и аз ще опитам отново
Трябва да го направя, трябва да стигна до края

Ако не можеш да се довериш на никого,
може да ти е добре и сам
Ако не можеш да се довериш на никого,
може да ти е добре и сам
Ако намеря отдавна изгубените си приятели,
може би ще е добре да остана в къщи

Категория: Музика
Прочетен: 158 Коментари: 0 Гласове: 2
 
Категория: Музика
Прочетен: 367 Коментари: 0 Гласове: 1

Априлски дъжд
– студен –
все пак е
кръг на вълнение
кръг на задъхване
кръг на утихване
кръг откровен
 – той –
откраднат кладенец  
от него пия
свято вдъхновение
нежно равнение
с жадта на земята
с яростта на небето
всичко мое е в него
всичко негово- мое
ледено-априлски дъжд
него сънят ми
на заранта във прибоя
ще магьоса на слънце-
нова пепел от Феникс
за дом, който строя:
тих дом за тихо възкръсване

Категория: Поезия
Прочетен: 259 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 03.05.2016 19:04
Две кестенчета гладки.
Две очи.
Не Яворов желая да повторя.
Целувам ги по хладните сълзи.
Истината още те не знаят.
Онова, което ни горчи,
единствената истина това е.
От чистотата повече боли.
Пред зрелите сълзи
ще го призная ли...
Категория: Поезия
Прочетен: 367 Коментари: 0 Гласове: 2
През дим от цигара
е тръпен светът,
мъглив и мъгляв, колеблив,
готов за миг да си отиде,
готов навеки да изчезне.
Реално-нереален, той дали
бездънна в нас е бездна?
 
Категория: Поезия
Прочетен: 342 Коментари: 0 Гласове: 1
Животът е път-
път към смъртта
Всеки на път е
към нея
Ако по него успеем
любов да посеем
в едно и повече сърца,
ще повика тя,
за да се слее с нея,
безсмъртната 
и непресъхваща душа
Категория: Поезия
Прочетен: 446 Коментари: 0 Гласове: 1
Бе тихо. Вървяхме през шума листа. Строени в колона по един, пристъпвахме, заравяйки крака. Следвахме пътеката. Вдясно от нас трептеше поляна със суха трева.
Бе краят на април, едва началото на май, а сякаш бе ноември. Върховете, които трябваше да са зелени и свежи, приличаха на попарени от слана. На края на равното пространство вървяха заедно с нас, под строй, като войници, с еднаква височина и стъбла, почти неразличими, борове- тънки и високи, стройни и устремени към висините. Не ни поглеждаха. Извисяваха се сякаш охраняваха входа към едничкото тайнствено място в света- горди и ритмични. Всеки от тях бе част от армията на пазителите. Манифестираха до нас. Ние се опитвахме да им избягаме, но те, безмълвно и в крак с колоната ни, поддържаха темпото и не ни изпускаха от поглед. Не съществувахме за тях, но и нямаше да ни оставят да извършим някое безобразие. Бяхме под контрола им.
Между стройните им крака, прилични на кокили, се процеждаше светлина. То бяха ресни, които падаха под определен ъгъл и докосваха земята. Сякаш зад гордите осанки на боровете някой прожектираше филм, който ние не виждахме. Съзирахме само отражението му.
Вървейки безмълвно, погълнати от мистиката на гората, стегнати от строгостта на нейните стражи- боровете, дочухме тътен- смътен и далечен. Не разбирахме какво предстои. След миг той утихна и вече почти бяхме сигурни, че ни се бе причуло. Продължихме да се движим в колона. Състезавахме се с атлетите борове. Те тичаха в свой познат коридор, докато ние бягахме за пръв път в своя. Не изтече много време, преди звукът, подобен на земетръс, да се повтори. Някой извика да спрем. Така и сторихме. Без ничия команда, като под хипноза, всички се обърнахме с лице към гората. От дясната ни страна летеше нещо. Бе петно- светлобежово-кафяво. Облак. Мъгла. Носеше се над земята и боботеше. Приличаше на анимирани щрихи на художник, след които картината оживява и добива конкретност. Бе тропот. После успяхме да различим: бе стадо. Когато то се приближи, в очите ми се откроиха няколко елена- имаше млади, имаше стари, но всички бягаха в синхрон. Бяха един дъх, един тон, един звук, бяха едно.
Стояхме зашеметени. Никой не помръдна. Мислех, че бягат от нас. Мислех, че сме се натрапили- не бяхме от тяхната картина, от техния филм. Сега знам, че не е било така. Те бяха от друго измерение. Делеше ни стена- непреодолимата бариера на еволюцията. Те идваха от хармонията и красотата на природата, докато ние… Не подозираха за присъствието ни и това ги бе съхранило. Като на лента преминаха пред погледите ни. Бяха толкова бързи. Облак стрели. Боровете ги прегърнаха. Боровете ги погълнаха. Зяпахме в унес, без да разбираме какво ни се случва.
Видях не най-красивото място, на което съм била. Преживях най-красивото, което се превърна в спомен, жив досега: стадо летящи елени.
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 363 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 24.04.2016 11:34
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 407497
Постинги: 673
Коментари: 440
Гласове: 1176
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031