Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога
22.10.2019 00:03 -
***Дали ще мога да си спомня
Дали ще мога
да си спомня?
Има ли такива мигове,
или единственият е
смъртта?
Или това,
което се е случвало,
са прах и пясък,
каменни отломки,
отлетели в пропастта му?
Ако никога не можем
да си спомним,
ако живеем
в хищно настояще,
то кои сме
и не сме ли временни,
гости на прага
на своето изпращане?
Ако няма спомен,
сме безпаметни -
глухарчета,
неподозиращи за вятъра.
Светът не може да е наш
и ние- негови,
макар че невъзможно тук е
всяко притежание,
ако не съществува мостът
(кой мостовете руши?)
към лицата ни,
към нас,
които
наистина и някога-
защо? неясно е,-
но пък напълно сигурно,
че тук, че някъде,
че сме били
Аз искам да си спомня
Аз искам да мога така:
да повдигна завесата,
слисана,
да позная коя съм била
да си спомня?
Има ли такива мигове,
или единственият е
смъртта?
Или това,
което се е случвало,
са прах и пясък,
каменни отломки,
отлетели в пропастта му?
Ако никога не можем
да си спомним,
ако живеем
в хищно настояще,
то кои сме
и не сме ли временни,
гости на прага
на своето изпращане?
Ако няма спомен,
сме безпаметни -
глухарчета,
неподозиращи за вятъра.
Светът не може да е наш
и ние- негови,
макар че невъзможно тук е
всяко притежание,
ако не съществува мостът
(кой мостовете руши?)
към лицата ни,
към нас,
които
наистина и някога-
защо? неясно е,-
но пък напълно сигурно,
че тук, че някъде,
че сме били
Аз искам да си спомня
Аз искам да мога така:
да повдигна завесата,
слисана,
да позная коя съм била
18.10.2019 15:26 -
Есента е мекост на котешки припек
Есента е мекост на котешки припек.
Тишина е на топъл следобед.
Чаша сок от малини-
пъпчиви и хрупкави.
Жълти дървета-
дрипи красиви.
Есента е лъч
на светло, нежно обичане.
Всеки нещо обиква през есента.
Боли светът от дух на привличане,
от щастливата песен на дремещи семенца.
Тишина е на топъл следобед.
Чаша сок от малини-
пъпчиви и хрупкави.
Жълти дървета-
дрипи красиви.
Есента е лъч
на светло, нежно обичане.
Всеки нещо обиква през есента.
Боли светът от дух на привличане,
от щастливата песен на дремещи семенца.
23.09.2019 13:37 -
Нощен РавноДен
Вървя,
а пък небето си стои-
така е винаги
във дни обикновени.
Но в равноденствената нощ,
когато всеки спи,
едничката такава през септември,
два пръста джин
завъртат колелото на звездите,
два пръста джин
забъркаха коктейла на звездите
Стоя пред техния парад,
замръзнала от студ-
септември застудя,
очаквам;
треперя да не отлетят,
треперя
да не би да се отлепят
бляскавите люспи
по огънатия гръб на рибата,
наречена - неясно за кого -
небе,
и да изпадат от иглите си,
които ги захващат за плата му
като прешлени
Вдигам чашата
с разбягалите се звезди
Отпивам
Равноденствието
своята везна склони
Звезди отпивам
Светя
Светят до зори
А ти, небе,
торбата ми с желания вземи
Не трябва нищо да тежи
в нощта,
в която отлетя
Професора
Отпивам пак
За него нека е и за любимата,
която той облече във безсмъртие
Сега са двама в шала му,
прекрачват Зимата
Двама сред море Звезди,
двама сред море Любов-
бездънно
Как да го изпиеш,
мое кратко бдение?
Безмерно Равноденствие
а пък небето си стои-
така е винаги
във дни обикновени.
Но в равноденствената нощ,
когато всеки спи,
едничката такава през септември,
два пръста джин
завъртат колелото на звездите,
два пръста джин
забъркаха коктейла на звездите
Стоя пред техния парад,
замръзнала от студ-
септември застудя,
очаквам;
треперя да не отлетят,
треперя
да не би да се отлепят
бляскавите люспи
по огънатия гръб на рибата,
наречена - неясно за кого -
небе,
и да изпадат от иглите си,
които ги захващат за плата му
като прешлени
Вдигам чашата
с разбягалите се звезди
Отпивам
Равноденствието
своята везна склони
Звезди отпивам
Светя
Светят до зори
А ти, небе,
торбата ми с желания вземи
Не трябва нищо да тежи
в нощта,
в която отлетя
Професора
Отпивам пак
За него нека е и за любимата,
която той облече във безсмъртие
Сега са двама в шала му,
прекрачват Зимата
Двама сред море Звезди,
двама сред море Любов-
бездънно
Как да го изпиеш,
мое кратко бдение?
Безмерно Равноденствие
17.08.2019 17:41 -
***Усмихвам се на нещо в себе си
Усмихвам се
на нещо в себе си
Усмивката
невинаги
е тик
на лудостта
Дано
поне една
костилка
или семенце,
подхвърлени
от мен в пръстта,
покълнат
в чест
на житието
и върнат
светлината
на света
на нещо в себе си
Усмивката
невинаги
е тик
на лудостта
Дано
поне една
костилка
или семенце,
подхвърлени
от мен в пръстта,
покълнат
в чест
на житието
и върнат
светлината
на света
13.08.2019 22:07 -
Адът и раят
Адът е пътят,
по който стърчат
неизкачените
върхове на егото.
Раят е блаженството
на отплуващия
дъждовен облак.
по който стърчат
неизкачените
върхове на егото.
Раят е блаженството
на отплуващия
дъждовен облак.
13.08.2019 22:06 -
Животът
Животът:
по-траен
от семе на цвете;
от грозде по-сочен,
от връх по-висок,
от мъх по-притаен,
от стрела по-точен,
той тихо в нас е-
шепичка дъх.
по-траен
от семе на цвете;
от грозде по-сочен,
от връх по-висок,
от мъх по-притаен,
от стрела по-точен,
той тихо в нас е-
шепичка дъх.
Сладост на диня е,
глътка свежест
и вдишване,
кротък сън и събуждане,
хищност и стръв.
В него всичко е, няма
капка излишество,
той е първичност
и сила,
и святост на кръв.
По-вечен от спомен,
животът пулсира.
Тупти в сърцата ни,
трепка в утринен лъч.
Красив, непринуден,
всеки ден го избираме,
в нас е безспирът му.
В него капки сме,
в него се стичаме
и светим всемирно
като грива на лъв.
24.07.2019 22:51 -
***Идваха двама
Идваха двама
Беше червен като рак
Тя тиха бе като изгрев
Сядаха все до скалите
Тя казваше:
Цял ден мога да съм тук
Един следобед
той ѝ каза:
Ти си боклук.
Не слушаш,
вечно си ми контра
Ала навярно я обичаше
Навярно има и такава обич
Пристигаха на следващия ден,
вървейки ръка за ръка
Бе като рак червен
и навярно я обичаше
Бе тиха- утринна зора
И такава е навярно любовта
Навярно се обичаха
Потръпнахме с тревите
в тишина
Беше червен като рак
Тя тиха бе като изгрев
Сядаха все до скалите
Тя казваше:
Цял ден мога да съм тук
Един следобед
той ѝ каза:
Ти си боклук.
Не слушаш,
вечно си ми контра
Ала навярно я обичаше
Навярно има и такава обич
Пристигаха на следващия ден,
вървейки ръка за ръка
Бе като рак червен
и навярно я обичаше
Бе тиха- утринна зора
И такава е навярно любовта
Навярно се обичаха
Потръпнахме с тревите
в тишина
22.07.2019 19:57 -
***Мисля, че се гмурваме веднъж
Мисля, че се гмурваме веднъж.
Веднъж вълна могъща ни застига-
като ръка със силата на мъж,
без мяра чийто гняв прелива.
Веднъж се гмурваме в дълбокото
и не е сигурно
дали ще оцелеем.
Спасяваме се някак-си, доколкото
живеем, движим се и дишаме,
но толкова.
Веднъж се гмурваме в дълбокото.
Веднъж прониква бездната във нас,
а после заживяваме със спомена-
брега дълбаем да се върнем там.
През пръстите се сипе пясък.
Сухите кристали сеем.
Взираме се,
чакаме и молим,
докато в примирие
сами признаем:
животът
е сбогуване със себе си.
Веднъж вълна могъща ни застига-
като ръка със силата на мъж,
без мяра чийто гняв прелива.
Веднъж се гмурваме в дълбокото
и не е сигурно
дали ще оцелеем.
Спасяваме се някак-си, доколкото
живеем, движим се и дишаме,
но толкова.
Веднъж се гмурваме в дълбокото.
Веднъж прониква бездната във нас,
а после заживяваме със спомена-
брега дълбаем да се върнем там.
През пръстите се сипе пясък.
Сухите кристали сеем.
Взираме се,
чакаме и молим,
докато в примирие
сами признаем:
животът
е сбогуване със себе си.
24.06.2019 15:23 -
***Като тракийски гробници
Като тракийски гробници
засипва ни времето.
Хвърля пръст върху пръст,
превръща ни в хребети,
полека-полека заличава трайните белези,
докато слегнем в могила,
докато издигнем се в храм,
додето душите преродят се във лебеди.
След всичко
вече не е ясно
кой кой е,
изчезват познати черти.
Топят се - морска пяна - временни,
някогашни смели мечти.
В непознати за себе си,
непознати за другите,
преобръща ни времето-
неузнаваеми маски сме,
тихи лица.
Зад тях премълчава,
притихнало расне,
горчива и истинна,
съкровената наша
дълбинност,
съкровеното наше
съкровище,
зрънцѐто ни зрялост,
зрънцѐ Същина;
но явно е,
както коритото речно
не спира да помни реката си,
че бил е животът,
че ние били сме.
Посипва се дъжд от звезди,
както отдавна е речено.
У потомците,
наша както била е,
с чест честта преминава
да доизмислят съдбите ни.
засипва ни времето.
Хвърля пръст върху пръст,
превръща ни в хребети,
полека-полека заличава трайните белези,
докато слегнем в могила,
докато издигнем се в храм,
додето душите преродят се във лебеди.
След всичко
вече не е ясно
кой кой е,
изчезват познати черти.
Топят се - морска пяна - временни,
някогашни смели мечти.
В непознати за себе си,
непознати за другите,
преобръща ни времето-
неузнаваеми маски сме,
тихи лица.
Зад тях премълчава,
притихнало расне,
горчива и истинна,
съкровената наша
дълбинност,
съкровеното наше
съкровище,
зрънцѐто ни зрялост,
зрънцѐ Същина;
но явно е,
както коритото речно
не спира да помни реката си,
че бил е животът,
че ние били сме.
Посипва се дъжд от звезди,
както отдавна е речено.
У потомците,
наша както била е,
с чест честта преминава
да доизмислят съдбите ни.
23.06.2019 21:04 -
*** Приличаш на изгубен човек
Приличаш
на изгубен човек.
Имаш света,
но го нямаш.
Присъстваш
с прашни ръце,
имаш сърце
на избягал.
В теб са ветрове
и мечти,
в теб са пораснали
дните,
ала вгледан
далеч в хоризонта,
търсиш нещо,
което да гониш,
нещо за тебе
орисано.
Приличаш
на изгубен човек.
Владееш света,
но го нямаш.
Докосва те бавно
в нощта
една недовършена
песен
забравена.
на изгубен човек.
Имаш света,
но го нямаш.
Присъстваш
с прашни ръце,
имаш сърце
на избягал.
В теб са ветрове
и мечти,
в теб са пораснали
дните,
ала вгледан
далеч в хоризонта,
търсиш нещо,
което да гониш,
нещо за тебе
орисано.
Приличаш
на изгубен човек.
Владееш света,
но го нямаш.
Докосва те бавно
в нощта
една недовършена
песен
забравена.
14.06.2019 22:30 -
***Стоя на хълма
Стоя на хълма,
на който се родих.
Прииждат
или си отиват дни?
Пристигат ли години,
или отминават?
Аз аз ли съм,
или е друг?
Полазва сянка
върху билото.
Залязва
Слънцето
или изгрява?
На хълма,
на който родих се,
стоях.
на който се родих.
Прииждат
или си отиват дни?
Пристигат ли години,
или отминават?
Аз аз ли съм,
или е друг?
Полазва сянка
върху билото.
Залязва
Слънцето
или изгрява?
На хълма,
на който родих се,
стоях.
12.06.2019 22:41 -
Дъжд
Какво се крие зад лицето на нощта-
прашно, смачкано и чуждо?
Гонгът на металната тръба
от тихата дъждовна сила
буди ме, не мога да заспя;
буди ме, преди да се събудя.
След гонга на дъжда
дъжда в ума си ще стая,
ще засънувам
царевична свила.
Ще сънувам до безкрая,
докато въже си оплета
към света,
който е истина
и мога да имам.
прашно, смачкано и чуждо?
Гонгът на металната тръба
от тихата дъждовна сила
буди ме, не мога да заспя;
буди ме, преди да се събудя.
След гонга на дъжда
дъжда в ума си ще стая,
ще засънувам
царевична свила.
Ще сънувам до безкрая,
докато въже си оплета
към света,
който е истина
и мога да имам.
Търсене