Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 877150 Постинги: 766 Коментари: 468
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Дали ще мога
да си спомня?
Има ли такива мигове,
или единственият е
смъртта?
Или това,
което се е случвало,
са прах и пясък,
каменни отломки,
отлетели в пропастта му?

Ако никога не можем
да си спомним,
ако живеем
в хищно настояще,
то кои сме
и не сме ли временни,
гости на прага
на своето изпращане?

Ако няма спомен,
сме безпаметни -
глухарчета,
неподозиращи за вятъра.
Светът не може да е наш
и ние- негови,
макар че невъзможно тук е
всяко притежание,
ако не съществува мостът
(кой мостовете руши?)
към лицата ни,
към нас,
които
наистина и някога-
защо? неясно е,-
но пък напълно сигурно,
че тук, че някъде,
че сме били

Аз искам да си спомня
Аз искам да мога така:
да повдигна завесата,
слисана,
да позная коя съм била
 
Категория: Поезия
Прочетен: 306 Коментари: 0 Гласове: 0
Есента е мекост на котешки припек.
Тишина е на топъл следобед.
Чаша сок от малини-
пъпчиви и хрупкави.
Жълти дървета-
дрипи красиви.

Есента е лъч
на светло, нежно обичане.
Всеки нещо обиква през есента.
Боли светът от дух на привличане,
от щастливата песен на дремещи семенца.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 380 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 20.10.2019 21:15
Вървя,
а пък небето си стои-
така е винаги
във дни обикновени.
Но в равноденствената нощ,
когато всеки спи,
едничката такава през септември,
два пръста джин
завъртат колелото на звездите,
два пръста джин
забъркаха коктейла на звездите

Стоя пред техния парад,
замръзнала от студ-
септември застудя,
очаквам;
треперя да не отлетят,
треперя
да не би да се отлепят
бляскавите люспи
по огънатия гръб на рибата,
наречена - неясно за кого -
небе,
и да изпадат от иглите си,
които ги захващат за плата му
като прешлени

Вдигам чашата
с разбягалите се звезди
Отпивам

Равноденствието
своята везна склони
Звезди отпивам
Светя
Светят до зори

А ти, небе,
торбата ми с желания вземи
Не трябва нищо да тежи
в нощта,
в която отлетя
Професора

Отпивам пак
За него нека е и за любимата,
която той облече във безсмъртие
Сега са двама в шала му,
прекрачват Зимата
Двама сред море Звезди,
двама сред море Любов-
бездънно

Как да го изпиеш,
мое кратко бдение? 

Безмерно Равноденствие
Категория: Поезия
Прочетен: 430 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.10.2019 18:33
Усмихвам се
на нещо в себе си
Усмивката
невинаги
е тик
на лудостта
Дано
поне една
костилка
или семенце,
подхвърлени
от мен в пръстта,
покълнат
в чест
на житието
и върнат
светлината
на света 
Категория: Поезия
Прочетен: 380 Коментари: 0 Гласове: 3
13.08.2019 22:07 - Адът и раят
Адът е пътят,
по който стърчат
неизкачените
върхове на егото.

Раят е блаженството
на отплуващия
дъждовен облак.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 301 Коментари: 0 Гласове: 4
13.08.2019 22:06 - Животът
Животът:
по-траен 
от семе на цвете;
от грозде по-сочен,
от връх по-висок,
от мъх по-притаен,
от стрела по-точен,
той тихо в нас е-
шепичка дъх.

Сладост на диня е,
глътка свежест
и вдишване,
кротък сън и събуждане,
хищност и стръв.
В него всичко е, няма
капка излишество,
той е първичност
и сила,
и святост на кръв.

По-вечен от спомен,
животът пулсира.
Тупти в сърцата ни,
трепка в утринен лъч.
Красив, непринуден,
всеки ден го избираме,
в нас е безспирът му.
В него капки сме,
в него се стичаме
и светим всемирно
като грива на лъв.

Категория: Поезия
Прочетен: 278 Коментари: 0 Гласове: 1
24.07.2019 22:51 - ***Идваха двама
Идваха двама
Беше червен като рак
Тя тиха бе като изгрев
Сядаха все до скалите
Тя казваше:
Цял ден мога да съм тук
Един следобед
той ѝ каза:
Ти си боклук.
Не слушаш,
вечно си ми контра
Ала навярно я обичаше
Навярно има и такава обич

Пристигаха на следващия ден,
вървейки ръка за ръка
Бе като рак червен
и навярно я обичаше
Бе тиха- утринна зора
И такава е навярно любовта
Навярно се обичаха

Потръпнахме с тревите
в тишина
Категория: Поезия
Прочетен: 310 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 24.07.2019 22:55
Мисля, че се гмурваме веднъж.
Веднъж вълна могъща ни застига-
като ръка със силата на мъж,
без мяра чийто гняв прелива.

Веднъж се гмурваме в дълбокото
и не е сигурно
дали ще оцелеем.
Спасяваме се някак-си, доколкото
живеем, движим се и дишаме,
но толкова.

Веднъж се гмурваме в дълбокото.
Веднъж прониква бездната във нас,
а после заживяваме със спомена-
брега дълбаем да се върнем там.

През пръстите се сипе пясък.
Сухите кристали сеем.
Взираме се,
чакаме и молим,
докато в примирие
сами признаем:
животът
е сбогуване със себе си. 
Категория: Поезия
Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 14.12.2019 21:41
Като тракийски гробници
засипва ни времето.
Хвърля пръст върху пръст,
превръща ни в хребети,
полека-полека заличава трайните белези,
докато слегнем в могила,
докато издигнем се в храм,
додето душите преродят се във лебеди.

След всичко
вече не е ясно
кой кой е,
изчезват познати черти.
Топят се - морска пяна - временни,
някогашни смели мечти.

В непознати за себе си,
непознати за другите,
преобръща ни времето-
неузнаваеми маски сме,
тихи лица.
Зад тях премълчава,
притихнало расне,
горчива и истинна,
съкровената наша
дълбинност,
съкровеното наше
съкровище,
зрънцѐто ни зрялост,
зрънцѐ Същина;

но явно е,
както коритото речно
не спира да помни реката си,
че бил е животът,
че ние били сме.
Посипва се дъжд от звезди,
както отдавна е речено.
У потомците,
наша както била е,
с чест честта преминава
да доизмислят съдбите ни.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 1215 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 24.06.2019 19:15
Приличаш
на изгубен човек.
Имаш света,
но го нямаш.
Присъстваш
с прашни ръце,
имаш сърце
на избягал.
В теб са ветрове
и мечти,
в теб са пораснали
дните,
ала вгледан
далеч в хоризонта,
търсиш нещо,
което да гониш,
нещо за тебе
орисано.
Приличаш
на изгубен човек.
Владееш света,
но го нямаш.
Докосва те бавно
в нощта
една недовършена
песен
забравена.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 338 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 24.07.2019 21:15
Стоя на хълма,
на който се родих.
Прииждат
или си отиват дни?
Пристигат ли години,
или отминават?
Аз аз ли съм,
или е друг?
Полазва сянка
върху билото.
Залязва
Слънцето
или изгрява?
На хълма,
на който родих се,
стоях.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 321 Коментари: 0 Гласове: 0
12.06.2019 22:41 - Дъжд
Какво се крие зад лицето на нощта-
прашно, смачкано и чуждо?
Гонгът на металната тръба
от тихата дъждовна сила
буди ме, не мога да заспя;
буди ме, преди да се събудя.
След гонга на дъжда
дъжда в ума си ще стая,
ще засънувам
царевична свила.
Ще сънувам до безкрая,
докато въже си оплета
към света,
който е истина
и мога да имам.
Категория: Поезия
Прочетен: 695 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 877150
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031