Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 567420 Постинги: 739 Коментари: 460
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
Не ми отделяй много време.
Въпроси ти не ми задавай.
С очи- добри и верни,
ръката моя не задявай!

Не прескачай пролет локвите,
по стъпките ми не върви.
Знам, няма пак да се получи.
Ненужни са срещите ни.

Ти мислиш, че от гордост
вървя, със тебе не дружа.
Аз не от гордост, а от горест
глава високо тъй държа.
 

Не уделяй мне много времени,
вопросов мне не задавай.
Глазами добрыми и верными
руки моей не задевай.

Не проходи весной по лужицам,
по следу следа моего.
Я знаю- снова не получится
из етой встречи ничего.

Ты думаеш, что я из гордости
хожу, с тобою не дружу?
Я не из гордости- из горести
так прямо голову держу.

Б. Ахмадулина

Категория: Поезия
Прочетен: 65 Коментари: 2 Гласове: 3
Дървото пред прозореца ми
оживява.
Небето върна се
във своята безкрайност.
Че съществува щастие
присъствието им признава
и аз със тях
на щастие ще се превърна.

Притихвам после.
Тишината слушам.
Притихнала-
и тишината слуша мен.
Тя чува всеки недолавян трепет.
Тя кротък прилив е.
Напива всяка дълга суша
и постоянна тъй е
сякаш безпределно стене.

Дървото пред прозореца-
една реалност,
която само миг и ще изчезне.
И кой ще знае,
че било е вярно
бягството в една щастлива бездна? 
Категория: Поезия
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 2
20.07 21:41 - Лодка
Лодка, далеч от брега.
Случайна лодка...
...да е прегръдка,
топлина и котва
за изморените ръце,
за мокрите,
прогизнали коси.

Лодка, далеч от брега.
Случайна лодка.
Най-после
ми се иска да си ти.
Най-после
ми се иска да се стопля-
като в котка;
да имам щастие;
да имам за плуване
слънчеви дни. 
Категория: Поезия
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 2

Щом падна внезапно стената от дъжд,
щом се стопиха мокрите образи,
неспособна на бягство,
без да искам,
разбрах:
мечтите отплаваха- розови кораби;
смело понасям личния кръст.

След буря – разбирам – съм повече аз;
по-малко никоя след всяко пробуждане.
В мен време отронва се пласт по пласт,
за да стигна сама до своето служене.

Категория: Поезия
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 20.06 16:46
27.04 14:48 - Любов
Като перце покрай оста си,
като малко, цветно стъкълце,
като някой, който винаги те пази-
сам той със крехко стъбълце,

към теб върви да я познаеш-
топлина и ласка на сърце,
към теб върви, за да признаеш,
че съществуваш, че те има теб. 
Категория: Поезия
Прочетен: 131 Коментари: 0 Гласове: 3
Вълшебна музика между стрелките.
Часовникът е тайнствено задрямал.
Духовете търсят ни през дните.
Не искат нищо да забравяме.

Небето синьо е пронизано.
Немее в него самота.
По кости сме: и бедни, и прогизнали.
Стрелкаме се бясно- святкащи секунди
по паралелите на своята съдба.

Звуци между такта на часовника-
междуметия на тихия ни сън,
в който оцеляваме от чудната навалица
на образи, идеи и присъния.

Музика във спринта на стрелките-
безкрайна вечност на духа.
Дъхове на паузи между чертите-
минутите въздигат ни и ни топят.
Категория: Поезия
Прочетен: 158 Коментари: 0 Гласове: 1
27.01 22:56 - Думите
Стоя на вятъра,
а той е глас
По въздуха
пристигат думите
Проправят път
с вродена страст,
шумят
без никакво приличие,
във благозвучие
и резонанс
трептят
из дългите тунели
на комините

И аз,
коя съм аз?,
че да ги срещам
с късче хляб,
да им сервирам вино,
когато те са шепа свята пръст,
когато те са мисълта и глината,
когато те са неизменна власт,
от която идва,
от която свети
нимбата на всяко име

Думите са светъл знак,
че нещо някога било е
и го има.
Те белези са, но
спасяват и това,
което безвъзвратно
е погубено и не достига.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 94 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 28.01 08:22
27.10.2019 18:24 - На другия бряг
Помахвам ти
от своето далечие
И ти на мен
от своя бряг
А беше обещание
за истинско
предвечие
Стоя безмълвна
Птичи грак

Ще дойде
слънцето
и ще ни види-
две тъжни
половини
на греховен плод
А лазерът му
по реката синя
ще премине,
ще изпари водата
и ще падне мрак

В зората
пак ще се завърнат
хълмове
с извивки меки
на дъга
В реката суха
ще лежат тела
на мъртви мълнии,
а с теб
ще сме ръка в ръка 
Категория: Поезия
Прочетен: 533 Коментари: 2 Гласове: 5
Последна промяна: 05.01 14:39
Залезът
изтича във очите ми
с цвета на мед
и карамел помътен
Сенки плъзнаха тела
върху стрехите свъсени
Череша в мен трепти
със своето отсъствие

Изчезнали,
нещата придобиват сила
Няма ли ги-
пълни са със смисъл
Със златен почерк
залезът записа ги
на боговете
в тайнствената книга
 
Категория: Поезия
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове: 4
Дали ще мога
да си спомня?
Има ли такива мигове,
или единственият е
смъртта?
Или това,
което се е случвало,
са прах и пясък,
каменни отломки,
отлетели в пропастта му?

Ако никога не можем
да си спомним,
ако живеем
в хищно настояще,
то кои сме
и не сме ли временни,
гости на прага
на своето изпращане?

Ако няма спомен,
сме безпаметни -
глухарчета,
неподозиращи за вятъра.
Светът не може да е наш
и ние- негови,
макар че невъзможно тук е
всяко притежание,
ако не съществува мостът
(кой мостовете руши?)
към лицата ни,
към нас,
които
наистина и някога-
защо? неясно е,-
но пък напълно сигурно,
че тук, че някъде,
че сме били

Аз искам да си спомня
Аз искам да мога така:
да повдигна завесата,
слисана,
да позная коя съм била
 
Категория: Поезия
Прочетен: 102 Коментари: 0 Гласове: 1
Есента е мекост на котешки припек.
Тишина е на топъл следобед.
Чаша сок от малини-
пъпчиви и хрупкави.
Жълти дървета-
дрипи красиви.

Есента е лъч
на светло, нежно обичане.
Всеки нещо обиква през есента.
Боли светът от дух на привличане,
от щастливата песен на дремещи семенца.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 137 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 20.10.2019 21:15
Вървя,
а пък небето си стои-
така е винаги
във дни обикновени.
Но в равноденствената нощ,
когато всеки спи,
едничката такава през септември,
два пръста джин
завъртат колелото на звездите,
два пръста джин
забъркаха коктейла на звездите

Стоя пред техния парад,
замръзнала от студ-
септември застудя,
очаквам;
треперя да не отлетят,
треперя
да не би да се отлепят
бляскавите люспи
по огънатия гръб на рибата,
наречена - неясно за кого -
небе,
и да изпадат от иглите си,
които ги захващат за плата му
като прешлени

Вдигам чашата
с разбягалите се звезди
Отпивам

Равноденствието
своята везна склони
Звезди отпивам
Светя
Светят до зори

А ти, небе,
торбата ми с желания вземи
Не трябва нищо да тежи
в нощта,
в която отлетя
Професора

Отпивам пак
За него нека е и за любимата,
която той облече във безсмъртие
Сега са двама в шала му,
прекрачват Зимата
Двама сред море Звезди,
двама сред море Любов-
бездънно

Как да го изпиеш,
мое кратко бдение? 

Безмерно Равноденствие
Категория: Поезия
Прочетен: 170 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 27.10.2019 18:33
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 567420
Постинги: 739
Коментари: 460
Гласове: 1395
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31