Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 326277 Постинги: 619 Коментари: 414
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
Пътят е дълъг и стар, но аз ще стигна до края
Пътят е дълъг и стар, но аз ще стигна до края
И когато стигна там, ще стисна ръката на приятел

От страната на пътя седнах под едно дърво
От страната на пътя седнах под едно дърво
Никой не знае мисълта, която ме обзе

Плаках и плаках, сълзите падаха на земята
Плаках и плаках, сълзите падаха на земята
Когато стигнах края, бях толкова притеснена

Качи чантата ми, бейби, и аз ще опитам отново
Качи чантата ми, бейби, и аз ще опитам отново
Трябва да го направя, трябва да стигна до края

Ако не можеш да се довериш на никого,
може да ти е добре и сам
Ако не можеш да се довериш на никого,
може да ти е добре и сам
Ако намеря отдавна изгубените си приятели,
може би ще е добре да остана в къщи

Категория: Музика
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 1
 
Категория: Музика
Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове: 1

Априлски дъжд
– студен –
все пак е
кръг на вълнение
кръг на задъхване
кръг на утихване
кръг откровен
 – той –
откраднат кладенец  
от него пия
свято вдъхновение
нежно равнение
с жадта на земята
с яростта на небето
всичко мое е в него
всичко негово- мое
ледено-априлски дъжд
него сънят ми
на заранта във прибоя
ще магьоса на слънце-
нова пепел от Феникс
за дом, който строя:
тих дом за тихо възкръсване

Категория: Поезия
Прочетен: 163 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 03.05 19:04
Две кестенчета гладки.
Две очи.
Не Яворов желая да повторя.
Целувам ги по хладните сълзи.
Истината още те не знаят.
Онова, което ни горчи,
единствената истина това е.
От чистотата повече боли.
Пред зрелите сълзи
ще го призная ли...
Категория: Поезия
Прочетен: 191 Коментари: 0 Гласове: 2
През дим от цигара
е тръпен светът,
мъглив и мъгляв, колеблив,
готов за миг да си отиде,
готов навеки да изчезне.
Реално-нереален, той дали
бездънна в нас е бездна?
 
Категория: Поезия
Прочетен: 213 Коментари: 0 Гласове: 1
Животът е път-
път към смъртта
Всеки на път е
към нея
Ако по него успеем
любов да посеем
в едно и повече сърца,
ще повика тя,
за да се слее с нея,
безсмъртната 
и непресъхваща душа
Категория: Поезия
Прочетен: 310 Коментари: 0 Гласове: 1
Бе тихо. Вървяхме през шума листа. Строени в колона по един, пристъпвахме, заравяйки крака. Следвахме пътеката. Вдясно от нас трептеше поляна със суха трева.
Бе краят на април, едва началото на май, а сякаш бе ноември. Върховете, които трябваше да са зелени и свежи, приличаха на попарени от слана. На края на равното пространство вървяха заедно с нас, под строй, като войници, с еднаква височина и стъбла, почти неразличими, борове- тънки и високи, стройни и устремени към висините. Не ни поглеждаха. Извисяваха се сякаш охраняваха входа към едничкото тайнствено място в света- горди и ритмични. Всеки от тях бе част от армията на пазителите. Манифестираха до нас. Ние се опитвахме да им избягаме, но те, безмълвно и в крак с колоната ни, поддържаха темпото и не ни изпускаха от поглед. Не съществувахме за тях, но и нямаше да ни оставят да извършим някое безобразие. Бяхме под контрола им.
Между стройните им крака, прилични на кокили, се процеждаше светлина. То бяха ресни, които падаха под определен ъгъл и докосваха земята. Сякаш зад гордите осанки на боровете някой прожектираше филм, който ние не виждахме. Съзирахме само отражението му.
Вървейки безмълвно, погълнати от мистиката на гората, стегнати от строгостта на нейните стражи- боровете, дочухме тътен- смътен и далечен. Не разбирахме какво предстои. След миг той утихна и вече почти бяхме сигурни, че ни се бе причуло. Продължихме да се движим в колона. Състезавахме се с атлетите борове. Те тичаха в свой познат коридор, докато ние бягахме за пръв път в своя. Не изтече много време, преди звукът, подобен на земетръс, да се повтори. Някой извика да спрем. Така и сторихме. Без ничия команда, като под хипноза, всички се обърнахме с лице към гората. От дясната ни страна летеше нещо. Бе петно- светлобежово-кафяво. Облак. Мъгла. Носеше се над земята и боботеше. Приличаше на анимирани щрихи на художник, след които картината оживява и добива конкретност. Бе тропот. После успяхме да различим: бе стадо. Когато то се приближи, в очите ми се откроиха няколко елена- имаше млади, имаше стари, но всички бягаха в синхрон. Бяха един дъх, един тон, един звук, бяха едно.
Стояхме зашеметени. Никой не помръдна. Мислех, че бягат от нас. Мислех, че сме се натрапили- не бяхме от тяхната картина, от техния филм. Сега знам, че не е било така. Те бяха от друго измерение. Делеше ни стена- непреодолимата бариера на еволюцията. Те идваха от хармонията и красотата на природата, докато ние… Не подозираха за присъствието ни и това ги бе съхранило. Като на лента преминаха пред погледите ни. Бяха толкова бързи. Облак стрели. Боровете ги прегърнаха. Боровете ги погълнаха. Зяпахме в унес, без да разбираме какво ни се случва.
Видях не най-красивото място, на което съм била. Преживях най-красивото, което се превърна в спомен, жив досега: стадо летящи елени.
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 189 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 24.04 11:34
Do not stand at my grave and weep

Do not stand at my grave and weep.
I am not there. I do not sleep.
I am a thousand winds that blow.
I am the diamond glints on snow.
I am the sunlight on ripened grain.
I am the gentle autumn rain.
When you awaken in the morning’s hush
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circled flight.
I am the soft stars that shine at night.
Do not stand at my grave and cry;
I am not there. I did not die. 


Не стой на гроба ми и не плачи.
Аз там не съм. Душата ми не спи.

Аз хилядите ветрове съм, дето веят.
Снегът съм диамантен, който грее.
Светлината слънчева съм на узрелите жита.
Дъждът съм нежен в есента.
Събуден в утринната тишина,
аз бързото издигане на тихи птици съм
във полет кръг над твоята глава.
Аз меките звезди съм, светещи в нощта.

Не стой на гроба ми и не плачи.
Аз там не съм. Че спя недей мисли.


Вариант на превод и кратка история на стихотворението тук.

Категория: Поезия
Прочетен: 230 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 24.04 22:53
хляб и сол
изтъркани дънки
плоча надраскана
касета с лента провлачена
CD счупено 
бъгната флашка -

мозък без гънки
клокочи подпочвено:
тихо, тънко, намачкано
с пружинни подскоци

посред празната стая
махам маламашка

и след трите прасенца
няма стил архитектурен
ефикасно противобурен
 
Категория: Поезия
Прочетен: 162 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 19.04 09:12
като дървото: не бързай
като семката: спи
пред листата разцъфвай
в корона полека клони
към слънцето гледай-
да вземе твоите очи
в земята корени впивай
снага изправена вдигни
с вятър в бурите се бий
ведри небеса преследвай
докато в сянка за някого
превърнеш се ти
плодове за отронване налееш

с пчелите повече дървета целуни
докато дрехите си да смениш
настъпи време
с чело издигнато се премени,
че бил си радост и животът бил си

да се родиш оттатък предстои 
 
Категория: Поезия
Прочетен: 284 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 17.04 17:22
14.04 19:54 - ***риба...
риба
насред суха река
не съм Иисус
от пясък
се уча
да правя вода
Категория: Поезия
Прочетен: 199 Коментари: 0 Гласове: 1
в Нищото все по-големи
разстоянията стават
и всяко отстояние до писъка
поредната пустиня отброяващ
все повече скъсява се
отписан си
с лодка по вълните хладни
безбрежието прекосяваш
зад теб- безкрай от камък
пред теб- безкрай от мрамор
над теб- небесна шир запалена
под теб- бездънност празна
в сърцето плаваш
то е фарът
Категория: Поезия
Прочетен: 169 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 11.04 22:13
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 326277
Постинги: 619
Коментари: 414
Гласове: 1091
Календар
«  Август, 2016  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031